Точно преди 40 г. изгрява „ново слънце под Беласица”, „Бела” влиза в АРФГ

Точно преди 40 години, на днешния ден, петричкият футбол поставя началото на най-славния летопис в своята история. Датата е 27.08.1980 г., а “Беласица” прави своя дебют в “А” група, и то като гост на стадион “Народна армия”, където властва хегемонът ЦСКА. Бяло-червените влизат за сефте в елита, за сметка на комшиите от Сандански, с които водят люта битка до самия край на надпреварата в Южната “Б” група. В последния кръг на сезон 1979/80 г., състоял се на 14 юни, подопечните на Никола Цанев побеждават у дома “Марица” /Пд/ с 3:1 и узаконяват присъствието си в групата на майсторите, финиширайки с 2 точки пред отколешния футболен враг “Вихрен”. “Ново слънце под Беласица”, с това заглавие вестник “Старт” отбелязва началото на новото футболно явление у нас.

Но да се върнем към 27 август. Денят е сряда, по правило в делниците у нас кипи неуморен съзидателен труд в изпълнение на нормите, заложени в поредния петилетен план. Тогава обаче местните партийни ръководители, общинската администрация и работническата класа в южния град демонстрират поразително единомислие в името на почина “Всички на стадиона” и консенсусно отлагат трудовите подвизи за някоя от следващите съботи, когато футболният празник ще се отработва. След като

СТОПАНСКИЯТ ЖИВОТ В ПЕТРИЧ Е ЧАСТИЧНО БЛОКИРАН, НЕГОВИТЕ ГРАЖДАНИ, ОРГАНИЗИРАНИ НА ПРОФСЪЮЗНО ИЛИ САМОСИНДИКАЛНО НИВО, ОСЪЩЕСТВЯВЯТ ИСТОРИЧЕСКИ “МАРШ НА СКОК” КЪМ СТОЛИЦАТА,

използвайки всички форми на съществуващия тогава наземен транспорт – влакове, автобуси, камиони и автомобили, потеглят на север, като целта е една – ст. “Народна армия”. Според статистиката от онова време 8000 петричани дефилират зрелищно по “Жданов” /сега “Пиротска”/, преди да заемат местата си на “Армията”. Гостите от крайния Югозапад излизат в състав: В. Дагалов, Н. Станоев, Хр. Бакалов, Г. Бохоров, Т. Кръжанов /46-Й. Попов/, Ал. Андонов /69- Ал. Вуков/, Б. Хаджиев, Л. Тренчев, В. Стоянов, Д. Карадалиев, Д. Димитров. ЦСКА дръпва с два ранни гола на Спас Джевизов и Цветан Йончев, но окрилени от френетичната подкрепа на своите, южняците връщат едно попадение след почивката чрез Валери Стоянов-Лелката. Опитният армеец Иван Зафиров-Копата прострелва неволно Джони Велинов за 2:2 и мачът започва отначало. Новаците играят като равен с равен срещу шампионите и въпреки че в крайна сметка губят с 4:2 след късни голове на Н. Велков и Джевизов, оставят отлични впечатления при “прохождането” си в “А” група. Неслучайно на следващия ден флагманът на спортната преса у нас – вестник “Народен спорт”, ще напише: “Армейците изглеждаха, колкото и странно да е това, по-несръчни”. Доколко възпитаниците на Аспарух Никодимов са си взели поука от този мач, личи от факта, че малко по-късно през същата есен те детрониха еврошампиона “Нотингам” на легенадарния Брайън Клъф след две победи с по 1:0. Седмица след визитата на “Армията” пред 15 000 свои фенове на ст. “Цар Самуил” “Бела” записва първа победа в елита – 1:0 над “Спартак” /Плевен/, с късен гол на дебютанта Георги Бибишков. От този мач до изпадането през 1984 г. “Царя” се превръща в непревзаема крепост, два успеха тук успява да запише само пловдивският “Ботев” /тогава “Тракия”/. Единствено ЦСКА остава непобеден в Петрич, но и тази традиция рухва, когато комитите отново се завръщат в елита през ерата “Хаджииванов” и играят на най-високо ниво още 8 сезона. Досегашната рекапитулация за актива на “Бела” сред майсторите е 12 сезона, 368 мача, 116 победи, 68 равенства, 184 загуби, при голова разлика 377-590 и 416 спечелени точки, отреждащи 26-о място сред 75-те участници във вечната ранглиста на елита от 1937 г. до наши дни.

Какво си спомнят участници в историческия дебют:

Альоша Андонов, абитуриентът-титуляр на “Армията”:

Малко след като завърших Механотехникума в София и приключих с юношите старша възраст в ЦСКА, бате Кольо /б.а. – покойният ст. треньор на петричани Никола Цанев/ ме взе в “Беласица”. Спомням си, че бяхме на лагер в Банско, играхме контроли срещу “Пирин” в Благоевград /0:0/ и “Марек” с братята Петрови в Дупница /1:1/. На тези проверки дойдоха по 3-4 хиляди зрители от Петрич, така че със сигурност са били доста повече на откриващия мач с шампиона ЦСКА на “Армията”. Стадионът, тогава с капацитет над 30 хиляди, пращеше по шевовете. Мои роднини бяха дошли да ме гледат и после ми казаха, че са седели на стълбите между секторите, само там са успели да си намерят места. Стана здрав мач, успяхме да изравним за 2:2 и ако не беше твърде пресиленият фаул към края, от който Никола Велков отново изведе ЦСКА напред, не се знаеше как щеше да завърши този двубой. Долу на терена усещахме подкрепата на петричката публика, въпреки че тогава още нямаше обособени агитки и всички заедно се наслаждаваха на спектакъла.

Йордан Попов – капитанът в резерв при историческия дебют:

Спомням си, че не започнах сред титулярите в този двубой, влязох след почивката. Подкрепата на нашите фенове беше осезаема, въпреки че програмата ни отреди гостуване на шампиона в първия кръг. Започнахме притеснени, но после изравнихме играта и резултата, даже на моменти имахме инициативата. С течение на мачовете впоследствие натрупахме самочувствие и победи, особено у дома с подкрепата на феноменалната ни публика. В края на първенството си заслужихме оставането в групата на майсторите след нулевото равенство в Благоевград, успяхме да се представим достойно в родния елит и през следващите 3 сезона. Моят футболен път в „Беласица“ приключи с изпадането ни през 1984 г. Дотогава изиграх 290 мача с бяло-червената фланелка, в голяма част от тях имах честта да извеждам съотборниците си с капитанската лента. Наближавам 70-те, спомените и фактите изтляват, но емоциите са все още живи. Тогава, на 27 август, поставихме едно ново, успешно начало в историята на клуба, който се превърна във футболна емблема на града ни.

Валери Дагалов – вратарят, комуто Боби Михайлов е бил резерва в младежкия национален тим:

Доста факти около този исторически мач все още са пред очите ми. Започнах под рамката срещу шампионите, а преди няколко месеца бях навършил 20 години. Даже си спомням, че от партията ме обвиниха в недостатъчна концентрация при 3-ия гол на домакините, когато Кольо Велков майсторски завъртя топката от фаул и вкара. Впоследстиве ме наказаха с лишаване от премията за последвалата първа победа у дома срещу “Спартак” /Плевен/. Иначе на “Армията” на полувремето губехме с 0:2 и нашият треньор Никола Цанев, лека му пръст, една от големите легенди на червените, ни каза в съблекалнята: “Момчета, спокойно, играйте си играта, какво като са ЦСКА?”. Вдъхна ни кураж и набързо изравнихме след паузата, на моменти даже диктувахме играта. Спомням си как от трибуните половин Петрич, живеещите в столицата хора с петрички корени и всички студенти в София от нашия град деряха гърла като един за “Беласица”. Няма съмнение, че нашата публика беше 12-ият ни играч, помагаше ни във всички мачове през този и следващите сезони в “А” група.

СТАНЧО СТАНЧЕВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *