Църковното настоятелство на храма „Свети Георги Победоносец” в Дупница остави гроба на големия дарител Иван Чапрашиков да тъне в забвение, обрасъл в трева и храсти

Гробът на най-големия благодетел на Дупница Иван Чапрашиков в двора на храм “Свети Георги Победоносец” тъне в забвение, обрасъл в трева и храсти. Оказа се, че много дупничани дори не знаят кой е той и какво е направил за града. Забравен е дори от църковното настоятелство на храма, който е построен основно с дарените от Чапрашиков средства. От години гробът на дарителя в двора на храма не се поддържа.

От архиерейското наместничество заявиха, че нямат достатъчно средства да назначат човек да поддържа двора на храма, а и трудно биха намерили такъв работник. В същото време е факт, че църковното настоятелство дава под наем доста имоти и печели добри пари от тях. За пореден път обаче гробът на благодетеля на Дупница бе почистен от частно лице.

Общинският съветник от с. Самораново Георги Градевски-Конъна изпратил работници, които са почистили и облагородили мястото около гроба на Иван Чапрашиков, както и част от двора на храма.

Пред “Струма” Г. Градевски заяви: “Минах покрай храма и видях гроба на Иван Чапрашиков обрасъл в трева, както и пространството около него. Стана ми неприятно. Този човек е част от историята на града. Изпратих някои от моите работници да почистят не само гроба, а и пространството около него. Направиха пътека до гроба, за да се посещава по-лесно. Не го приемайте като хвалба, че съм облагородил мястото. Просто ми дойде отвътре”, заяви Г. Градевски.

Репортер на “Струма” се свърза по телефона с отец Г. Паликарски и го попита защо ръководството на храма не се грижи за гроба на най-големия дарител в Дупница.

“Доскоро го почиствахме. Иван Чапрашиков е дарил много средства за изграждане на храма. В разговор с Г. Градевски той предложи да почисти и облагороди мястото около гроба.Такива благодетели и дарители като Чапрашиков трябва да се тачат и помнят. Наследниците му Крум и Стефан са изпълнили завещанието му да даряват средства на училище, на храма “Свети Георги Победоносец”. Направил е много за Дупница, дарявал е пари за  сираци, подпомагал е училища в Дупница и в Благоевград. Иван Чапрашиков е избиран за народен представител. Трябва да помним и уважаваме такива хора като Иван Чапрашиков и наследниците му, но духовното изчезна у хората. В днешно време всички говорят само за пари. Без тях не може, но не трябва да са самоцел. Има и духовни ценности, които не трябва да се забравят. Когато почине човек, му слагат дланите една върху друга, за да видят живите, че нищо не се носи на небето”, заяви отец Г. Паликарски, но не отговори на въпроса защо не се поддържа гробът на Иван Чапрашиков.

През 2020 г. наследниците на Иван Чапрашиков Крум и Стефан бяха удостоени посмъртно със званията “Почетен гражданин на Дупница” за голямата дарителска дейност, която извършили със завещаните им пари от Иван Чапрашиков. Дни преди двамата да бъдат удостоени с почетния знак на Дупница, председателят на ОбС Костадин Костадинов поднови надгробния надпис на паметника, заличен от времето, за да се знае, че този гроб е на големия тютюнев търговец, роден в Горна Джумая, но станал голям благодетел на Дупница.

Кой е Иван Чапрашиков?

Дарител Иван Стоименов Чапрашиков (1858* – 28 апр. 1908) е търговец. Роден в Горна Джумая** (дн. Благоевград), където получава образованието си. Отдава се на търговска дейност и след Освобождението (1878) се установява да живее в Дупница. Създава големи търговски предприятия и успява да забогатее. Търгува с тютюни, кожи, снабдява двореца с хранителни продукти, занимава се с лихварство. Натрупва значително състояние – притежава мелници, лозарски изби, ниви, тютюневи складове. Образува първото в града акционерно дружество „Постоянство“ (1896). Включва се в обществения и политическия живот. Неколкократно е избиран за общински съветник в Дупница (1901-1908). Народен представител в IV ВНС (1893). Един от основателите на местната организация на Демократическата партия, подпомага националноосвободителното движение на българите в Македония. Умира в Дупница.
Отзивчив към нуждите на ближните си, в своето завещание от 11 апр. 1908 г. той оставя значителни суми за благотворителни цели. За безплатните ученически трапезарии и за читалище „Напредък“ в Дупница са определени по 15 хил. лв. По 5 хил. лв. оставя на училищата в Дупница и Горна Джумая за даване на награда на най-добрите ученици. Дарителят задължава наследника си Крум Чапрашиков (племенник) да отделя ежегодно по 500 лв. за подпомагане на бедни ученици с дрехи и учебни помагала. Съгласно пункт 3 от завещанието предоставя 5 хил. лв. на Софийската търговско-индустриална камара за образуване на фонд на негово име. След като сумата нарасне на 20 хил. лв., могат да се раздават ежегодни награди за българско съчинение, посветено на търговията и индустрията, или за изобретение, направено от българин.
Опитът на роднините да оспорят завещанието отлага изпълнението на волята на дарителя. Делото, заведено от съпругата и сестрите му, е прекратено на 18 юни 1925 г. В изпълнение завета на Ив. Чапрашиков универсалният му наследник предоставя за строежа на читалищната сграда в Дупница 9 хил. лв. (1914). Не е известно дали останалите суми по завещанието са преведени. Софийската търговско-индустриална камара прави многобройни опити да получи дарението. По нейни изчисления към 1 ян. 1927 г. сумата би трябвало да възлиза на над 500 хил. лв. На 15 дек. 1928 г. Крум Чапрашиков превежда на камарата 200 хил. лв. По решение на бюрото й от 29 дек. с.г. с тази сума е образуван фонд „Иван Чапрашиков“. Капиталът му се съхранява на срочен влог в БЦКБ и на 1 ян. 1933 г. нараства на 282 005 лв., на 1 ян. 1940 г. – на 427 200 лв., на 1 ян. 1946 г. – на
623 564 лв.

През 1939 г. е дадена награда в размер на 20 хил. лв. на Щилян Маринов за конструирането на редосеялка „Щилма“. През 1940 г. са наградени Надежда и Любен Тодорови за направата на шахтова печка за отопление. Няма данни за премиране на други изобретения или на съчинения по стопански проблеми. Фондът се управлява от бюрото на Софийската търговско-индустриална камара по специален правилник (от 16 февр. 1934). След 1944 г. фондът преминава към Софийската областна стопанска камара.
Фондът е ликвидиран през 1948 г. със закриването на областните стопански камари.

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *