Новината на седмицата на регионално ниво в сферата на изпадналата в летаргия футболна игра несъмнено е, че шефът на „Беласица“ Венко Папалюгов напусна ръководството на комитите. 56-годишният бизнесмен, който беше управител на клуба в продължение на два сезона, в понеделник депозира оставката си пред кмета Димитър Бръчков. За някои този акт бе изненадващ, за други не чак толкова. За мотивите, довели до това му решение, провокираната ретроспекция на свършеното и несвършеното през този период, перспективите пред отбора оттук нататък и обещанието му да продължи да помага отстрани разговаряме с вече бившия управник на бяло-червените.
– Г-н Папалюгов, кое Ви накара да се оттеглите от ОФК „Беласица“?
– Решението ми не е плод на някакъв конкретен повод или предизвикана емоция. То зрееше отпреди, дори седмица преди да се случат нещата, предупредих моите подопечни, че този момент настъпва. Аз оставам близко до клуба, ще помагам отстрани и дори се надявам помощта ми да е още по-ефективна при новите обстоятелства. Стигнахме до извода, че в резултат на пандемията нивото ще падне, а аз съм максималист и мен нямаше кой да ме чака.
– Как оценявате престоя си начело на комитите през тези два сезона?
– Успяхме да се върнем у дома на стадион „Цар Самуил“ след дълга изолация, нещо, което създаваше дискиомфорт на всички – състезатели, треньори, ръководители и публика. Организирахме формацията юноши старша възраст, която отсъстваше от спортния календар. Сдобихме се със солиден собствен превоз, както подобава на сериозните отбори. Като цяло бе изчистена клубната структура, подобрихме организацията на всички нива. Разполагаме с отлични можещи треньори в ДЮШ, пред тях и възпитаниците им има чудесни перспективи, така мисля аз. Разбира се, предстои много работа и търпение, догодина отборът със сигурност ще бъде освежен с подрастващи таланти от школата. Не успяхме да постигнем добри резултати с мъжкия отбор, за жалост. Не можахме да се изкачим до 3-4-о място, което можеше и да се случи в оставащите кръгове до края на това първенство. Но ако бяхме го направили, нямаше да е изненада да се качим в по-горната лига заради сега настъпилите неразбории около футбола, ей така, на майтап. Защото доста отбори ще изпитат сериозни трудности около функционирането си след края на кризата, можеше да се възползваме от това. Не сме по-слаби от съставите, които ни изпревариха в класирането, просто сме млад тим, липсваше ни опит, което ни костваше много загубени точки. Постигнахме и това, че качествени футболисти пожелаха да дойдат при нас, виждаха гаранции за себе си, че обличайки бяло-червената фланелка, има ръководство, което да ги приеме и приобщи към отбора. Привлякохме доказан голмайстор като Христо Спасов, а това, че дойде в недобра форма и се контузи, си е за негова сметка. Офертата ни предпочетоха Илия Карапетров – на отлична футболна възраст 28 г., добър, интелигентен и можещ футболист, както и талантливите Янислав Тусонджиев и Венци Маламов, пред които има добро бъдеще. На всички е ясно, че само с местни футболисти няма как да стане. Обвиняват ме, че не сме разчитали на юношите си. Ами те не са изиграли един пълен сезон за старшата възраст и бързат да се качат при мъжете. Трябва да са търпеливи, трудолюбиви и да докажат, че стават да продължат нагоре. Точно търпение не им достига на момчетата, тяхното време неминуемо ще дойде.
– Как си обяснявате резултатите на мъжкия отбор?
– Когато се захванах с този ангажимент, не си представях, че липсата на феърплей властва до такава степен. Много от отборите в средата на таблицата ги е яд, че първенството бе прекъснато и не могат да изтъргуват оставащите точки до края. Казах, че сме млад и недостатъчно опитен тим, но съдиите не си поплюваха срещу нас. В трите мача срещу „Септември“ /Симитли/ имаме 4 червени картона, напълно незаслужени, според мен. Но каквото и да кажа, в крайна сметка са важни резултатите, не как са постигнати, а нашите не бяха добри.
– Наложеният модел с включване на чужденци защо не сработи?
– Искам да уточня, че никога не съм искал да развивам чужденци. Стечение на обстоятелствата ни принуди да прибегнем до тях. С уточнението, че извън заплатите им клубът не е дал нито една стотинка за тяхната издръжка, що се касае до храна и квартира. Искам да разбия схващането, че съм изгонил опитните футболисти, визирам Кабранов и Наков. Чакахме ги на първата тренировка, но те явно бяха решили друго, поставяйки ни пред свършен факт. Трябваше да привличам чужди футболисти на пожар, за да попълним състава. Всъщност Жустино Мендеш остава при нас, Матеус Казарото има билет до Бразилия за отиване и връщане, бързам да успокоя всички, че не му го е купил клубът. Другите двама са талантливи, но не са това, което очаквахме.
– Ще играе ли „Беласица“ на стадион в Петрич и занапред?
– Не трябва да отстъпваме от завоюваните позиции, знаете каква борба беше да се върнем у дома. Затова продължаваме да държим съблекалнята и плащаме за нея през тази пауза, която не знам колко ще се проточи. Отдавна сме изготвили предложение до наемателя на НСБ „Цар Самуил“, според което фиксираният месечен наем да бъде заменен от конкретен ценоразпис за ползване на съоръжението за една тренировка, за един официален мач… Да може ръководството да си направи сметка с каква интензивност да го ползва. Взаимното доверие между двете страни е факт, изградено е на трайни коректни отношения и трябва да продължим в тази посока.
– Ще продължи ли сътрудничеството с Ели Маркес?
– При сегашните обстоятелства той не ни е нужен повече. Първо, Ели дойде с нагласата да е играещ помощник, оказа се, че няма право да играе за нас до края на първенстовото. Второ, дори вече да има такива права за следващия шампионат, вече е на години, които няма да му позволят да бъде пълноценен на терена. Трето, селекцията му не беше добра или по-скоро не предложи това, от което конкретно имахме нужда като изпълнители по постове. Идеята за неговото привличане беше да способства на новите чужденци за по-бързата им адаптация. Тя вече е факт. Четвърто, Маркес не бе приет добре от спортната общественост, което ме изненада. Наех го, защото е играл за „Беласица“, минал е през ЦСКА и разчитах, че гражданството на Петрич, което в по-големия си процент симпатизира на армейците, ще го приеме, но не се случи. Знаете, че аз съм привърженик на „Левски“, доста специалисти като Саша Симонович, които са свързани със синята кауза, имаха желание да дойдат при нас, отклоних подобни решения, за да не бъда обвинен в някакви пристратия.
– С какви мисли напускате поста в крайна сметка?
– Постигнахме много с общи усилия. Благодаря, че бях оставен на мира сам да видя какви са нещата, да работя, както считам за добре. Не съм се месил в треньорската работа, в реденето на състава, както ми вменяват. Исках да създам добри условия за работа, после като фен да седна на трибуните и да наблюдавам какво ще се случи, така е по-интересно, повярвайте ми. Момчетата от отбора са честни, имат качества и съм сигурен, че ще продължат да се развиват, стига някой да не ги поведе в грешната посока. Има една популярна поговорка у нас „Ситият на гладния не вярва“. На базата на моя 30-годишен опит като частник съм я перифразирал така: „Гладният не вярва на сития“. Болшинството хора не вярват, че може безкористно да даваш парите си за нещо, което обичаш. Че можеш да помагаш с цялото си сърце, без да търсиш лична изгода. За мен, въпреки всичко, беше чест и удоволствие да го правя за „Беласица“.
Разговаря СТАНЧО СТАНЧЕВ
Мандатът на В. Папалюгов /вляво/ започна на терена на с. Първомай, за да продължи на ст. „Цар Самуил“, което отчита като един от сериозните си успехи 
