Д-р Николай Поройлев е роден през 1986 година в Петрич. Завършва гимназия през 2005 година, а през 2011 – Медицинския университет в София. Започва да специализира кардиология веднага след дипломирането си в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „ИСУЛ – Царица Йоанна“, където работи и сега. Придобива специалност през 2016 година. През декември 2022 г. негово проучване бе публикувано в най-престижното кардиологично издание в Европа – „European Heart Journal“. То е посветено на промяната в хемодинамиката след имплантиране на пейсмейкър. В разработката си той доказва, че освен полезен, животоспасяващ ефект, кардиостимулацията може да има и някои вредни последствия за сърцето. Това е широко известно по отношение на работата на лявата, но е малко изследвано за дясната камера. Д-р Поройлев е канен за докладчик в авторитетни конгреси в Европа, посветени на кардиологията.
Д-р Николай Поройлиев притежава и диплом от Европейското дружество по кардиология, която му дава възможност да практикуват в която и да е страна от ЕС. Въпреки това засега той избира да остане в България. За да заслужи европейска диплома по кардиология, всеки медик трябва да премине през сложен 3-часов изпит, включващ 120 въпроса.
„Изпитът беше по-труден, отколкото очаквах. Може би защото нашата система на обучение и оценяване е много по-различна и тестовата част в нея не е застъпена. При европейския сертификат имаш определено време (3 часа), в което трябва да отговориш на всички въпроси, което е изключително кратко. На мен накрая ми бяха останали 17 секунди“, разказа пред clinica.bg д-р Николай Поройлиев.
Професия по наследство
Точно такъв е пътят му към медицината. Баща му д-р Здравко Поройлев е общопрактикуващ лекар в Петрич. Родът е преселнически от Северна Гърция. Има и македонска жилка. На д-р Николай Поройлев не е останало време да го проучи, нито да направи родословно дърво, но, по думите му, не е изключено и това да стане след време.
„Странно е, че докато момчетата искат да станат футболисти например, на мен и мисъл не ми е минавала, че мога да бъда нещо друго, освен лекар. Знаех го още от съвсем малък, макар и баща ми да не е от хората, които говорят много за професията и пренасят проблемите от делника у дома“, казва за себе си кардиологът. И признава, че като ученик имал доста несъвместимо увлечение с медицината – запален бил по програмирането. Включвал се в курсове, четял в интернет всякаква общодостъпна информация по тази тема. „Макар и да бях доста пристрастен, не ми минаваше мисъл да запиша инфоромационни технологии“, казва той.
Баща му знаел за неговото решение да продължи семейната професия, но имал план да го изпита колко е сигурен и твърд в избора си. Говорел му, че медицината е трудна наука, отговорна. Човек буквално се обрича на нея за цял живот. Не успял да го разколебае.
„Когато ме приеха в Медицинския университет в София, татко отново ме изпита. Дойде и ми каза, че е ходил и ме е записал стоматология. Бях шокиран. Като видя изумлението ми, ме потупа по рамото и ми каза, че ме е записал медицина“, разказва д-р Николай Поройлев.
Днес, преди да застъпи на смяна в Клиниката по кардиология на УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ”, той занесе на колегите си от детското УНГ отделение на болницата две торби с играчки, подготвени с много любов от неговите собствени деца.
Първият пациент
Казва, че няма да го забрави. „В такъв момент младият лекар чувства усещането за значимост и отговорност пред човека, който ти се е доверил, очаква от теб да бъде диагностициран, лекуван“, казва той.
Трябвало да прегледа мъж на средна възраст с аритмия. Бил притеснен, но и д-р Поройлев не бил спокоен. По думите му обаче веднага си дал сметка, че трябва да влезе в ролята на лекар – спокоен и уверен в себе си.
С годините той е придобил навика да пази самообладание и да не издава с нищо безпокойството си дори при тежки състояния, за да не тревожи болните. „Много е важно те да усещат увереността на своя лекар“, подчертава той.
Няма да забрави и първия поставен пейсмейкър. Било през 2014 година. „Ефектът идва много скоро след като той бъде сложен. Усещането е неописуемо, когато видиш човека да диша спокойно, да е добре, дори да се усмихва и да ти проговаря. Това е едно от нещата, които и досега ме радват много в живота“, пояснява д-р Николай Поройлев.
От първия пейсмейкър досега не помни колко точно е поставил. Точно тънкостта на лечението с тази така малка по обем, но толкова голяма стъпка в спасяването на човешки живот го провокирала да предприеме дългогодишно изследване по отношение на хемодинамиката след имплантирането му и някои недотам благоприятни ефекти. Точно то бе публикувано през декември 2022 г. в престижното кардиологично издание в Европа – „European Heart Journal“. До него учени изпращат стотици публикации всяка година, но за да бъдат отпечатени, те минават през ситната цедка на няколко комисии. Оказало се обаче, че работата на българина ги е впечатлила.
„Когато видях, че изследването ми е публикувано, не можех да повярвам. Четох няколко пъти, мислех, че има някаква грешка, че става въпрос за друг човек. Уверих се, че става дума за мен. В следващите десет минути се чувствах на седмото небе“, спомня си с удоволствие признанието д-р Николай Поройлев.
Семейството – моята крепост
Баща му се оказал напълно прав – лекарската професия изисква всеотдайност. Когато обаче я съчетаеш и с изследователска дейност, както прави д-р Николай Поройлев, време просто ей така за бира с приятели няма. Малкото свободни часове, които му остават извън болницата, посвещава на семейството си. Съпругата му д-р Алина Леви е офталмолог. Двамата се стараят да са колкото е възможно повече с децата си. Имат син на 7 и дъщеря на 3 години. Те са от родителите, които все още им четат приказки и са против децата им да играят с телефоните и всякакви други устройства. Когато има кой да поеме малчуганите, двамата слушат музика. Любители са на джаза. Случва се и съвсем нерядко д-р Николай Поройлев да музицира у дома. Като ученик той е свирил десет години на пиано и поддържа форма. Любими са му произведенията на Лист. Семейството се старае да не пропуска концерт на известен чуждестранен изпълнител у нас, стига разбира се да се намери кой да се грижи през това време за децата. Колкото до тях, д-р Поройлев е категоричен, че няма да ги насилва да изберат фамилната професия, но и няма да им се противопостави. Наясно е обаче, че дотогава има много време и е възможно самият той да промени подхода си.
Макар и твърде зает, кардиологът има едно увлечение, от което не може да се откаже. Запален е по планинското колоездене и всичко останало, с което пътуването върху две колела може да вдига адреналина. Участвал е в не едно и две състезания и има безброй отличия. За миналата година дори е класиран втори в платформата STRAVA за хора, най-активни в спорта. От години иска да се включи в триатлона „Лъвско сърце“, който се провежда всяка година в края на месец август, но все не намира време. Отсега се зарича, че догодина ще направи всичко възможно да е и той в надпреварата.
Високата температура през жарките летни месеци оказва най-голям стрес върху сърдечносъдовата система
– На по-голям риск ли са изложени пациентите със сърдечносъдови заболявания през лятото, д-р Поройлиев?
– По-топлото време оказва много по-голямо натоварване на сърдечносъдовата система. Ефективната терморегулация, контролирана от хипоталамуса, е от решаващо значение за правилното функциониране на човешкото тяло, като нормалната температура показва дневни колебания между 36-37,5 °C. Хипертемията (прегряване) е състояние, при което телесната температура надвишава нормалната телесна температура. Важно е да отбележа, че много зависи какво е изходното състояние на пациента. Водеща е не само температурата на въздуха, но и организмът на съответния човек – наличието на съпътстващи сърдечносъдови заболявания, кожни заболявания – кожата е основният орган за топлообмен с околната среда, прием на определени медикаменти, адаптираност на сърдечносъдовата система към физическо натоварване…
Повишаването на температурата на околната среда затруднява топлоотдаването и повишава телесната температурата на човешкия организъм, който от своя страна може да функционира нормално в диапазона около 37 +/- 0,6 °C. Подчертавам, че симптомите хипертермия и степента им на изява са индивидуални, като клинична картина на топлинен удар (хипертермия плюс неврологични нарушения) е регистрирана при пациенти с телесна температура в диапазона от 39-41 °C. Например до 40-41 °C вече е възможно увреждане на белтъците в организма, което да доведе до животозастрашаващи последствия.
– Как организмът се справя с жегата през лятото?
– Организмът е в постоянен контакт с околната среда и процесите на приемане и отдаване на топлинна енергия – конвекция, кондукция, радиация, протичат непрекъснато. Най-ефективният механизъм, чрез който организмът поддържа нормална температура в условия топло време, е чрез пренасочване на кръвотока към повърхността на кожата – периферна вазодилатация, изпотяване и последващо изпаряване.
При липса или неефективност на тези механизми телесната температура ще се покачва с 1,1 °C в резултат от метаболитните процеси. Ефективността от изпотяването и последващото изпаряване е зависима в голяма степен от влажността на въздуха, като при влажност > 85% е невъзможно да се отдава топлина чрез изпотяване.
– До какво води загубата на основните електролити в организма след изпотяване, д-р Поройлиев?
– Чрез изпотяването се губят електролити – основно натрий и хлор, и в по-малки количества калий, магнезий и калций. Но за реализирането на клинично значима диселектролитемия трябва изпотяването да е много интензивно и продължително, и също така приемът на течности да е ограничен. От голямо значение е също приемът на медикаменти – основно диуретици, които също водят до елиминиране на електролити от организма, както и наличието на съпътстващи сърдечни заболявания, водещи структурни или водещи до електрическа нестабилност, които могат да се изявят при немного тежки електролитни нарушения.
– Вярно ли е, че през лятото хората са изложени на по-висок риск от предсърдно мъждене?
– Да, това е вярно. Високата температура оказва най-голям стрес върху сърдечносъдовата система, която трябва да увеличи работата си многократно, за да увеличи и топлоотдаването. Това обаче става за сметка на многократно усилена работа на сърцето – един голям стрес е. Здравият организъм е способен да се справи, но наличието на сърдечно заболяване влошава адаптивните способности.
При нормална температура на околната среда около 15% от кръвта се насочва към кожата. При по-висока температура този процент нараства до 75%. Основната цел на организма е да запази телесната си температура. Това увеличение на кръвотока към кожата се осъществява чрез разширяване на съдовете, което само по себе си води до понижаване на артериалното налягане. В тези условия единственият начин за поддържане на нормално артериално налягане е чрез повишаване на сърдечната честота, т.е. натоварване на сърцето. Това не е желан „ефект” при нито едно сърдечно заболяване.
Това, към което ние, като кардиолози, се стремим, е да подобрим работата на сърцето посредством различни медикаменти, чрез които да се постигне оптимално съотношение между сърдечната честота и съдовия тонус (функция на които е артериалното налягане). Така едновременно работата на сърцето се увеличава, но условията се подобряват.
– В този ред на мисли, налага ли се промяна на медикаментозната терапия при пациенти, приемащи диуретици за регулиране на кръвното налягане?
– Като цяло диуретичната терапия е симптоматична. Тя няма отношение към прогнозата на сърдечносъдовите заболявания, а по-скоро към моментното състояние или условията, при които работи сърцето, от гледна точка на обема, с който трябва да се справя. Затова обикновено диуретичната терапия се регулира още през първите седмици на топлите месеци. Интензивна или непроменена терапия от такъв характер може да доведе до неспособност за организма да се справи с топлината.
За да поддържаме нормално кръвно налягане, имаме нужда от оптимален обем течност в кръвоносните съдове. Приемът на диуретици успоредно с разширяването на кръвоносните съдове през по-топлите месеци може да доведе до колапс, до изява на аритмии – може да влоши всяко сърдечно заболяване.
– Колко течности трябва да приемат хората със сърдечносъдови заболявания през лятото?
– Съотнесени към диетата, честно казано, препоръките са най-различни. Основен показател за необходимост от течности е усещането за „жажда”. Като показател може да се използва и цветът на урината, но не трябва да му се предоверяваме. Най-голямо внимание трябва да се обърне на двете крайни възрастови групи – на децата и на възрастните, които подхождат с различна критичност към усещането за 4жажда” и повишената околна температура.
Адаптивните процеси при възрастните хора в резултат от остаряването, съпътстващи заболявния, както и прием на медикаменти не са достатъчно ефективни, което на практика прави невъзможно адаптирането им към колебания на кръвния обем.
Това, което мога да препоръчам, е да се приема по една чаша вода на час в активната част на деня, разбира се, не става въпрос за 24-часово денонощие. Двеста милилитра вода на час е задоволително количество вода, с което да се компенсират повишеното топлоотдаване и повишената загуба на вода от организма.
– Как да се хранят хората със сърдечносъдови заболявания през лятото?
– Диетата е много важна. Трябва да се набляга на лесносмилаеми храни с по-голямо съдържание на вода – основно растителни продукти. Това са храни, които не се задържат дълго време в храносмилателната система, като по този начин не оказва допълнителен стрес върху организма в условия, при които основна част от кръвотока се използва за оптимизиране на топлообмена. В момента, в който човек приема храна, също се задействат процеси, изискващи кръвоснабдяване. Бързите храни не са препоръчителни, особено за този сезон.
– Освежава ли наистина една ледена бира в жегата?
– Хидратирането с леко алкохолни напитки, като една студена бира, е мит. Създава се измамно чувство за хидратиране и охлаждане. Същото важи и за кофеиновите напитки. И двата вида усилват диурезата, съответно водят до непровокирана загуба на течност и електролити, което количество може да се окаже по-голямо от обема на напитката. Т.е. това моментно удовлетворение води до нежелани последици. Не се препоръчват и подсладените газирани напитки – проблемът не е, че са газирани, а че са подсладени.
– Как се отразява липсата на регулярен сън и непридържането към режим на спане през лятото?
– Достатъчната продължителност и качество на съня са от основно значение за здравето на организма. Тялото е в покой, но не и организмът. Сънят не е пасивен процес. Това е периодът, през който се осъществява възстановяването/изграждането на организма – структурно и функционално. Изграждат се веществата, необходими за регулиране на процесите и дейността на човека през активната част от деня.
От гледна точка на сърдечносъдовата система липсата на сън или честото събуждане е крайно неблагоприятно и голяма част от усилията са насочени към осигуряване на ефективен сън. Недоспиването води до повишен тонус на активиращата част от нервната система, което води до повишено артериално налягане, повишена сърдечна честота, парадоксално повишена сънливост през деня и намалена възможност за концентрация, т.е. непровокиран от външен фактор стрес, който се добавя към стреса, причинен от толината.
– Колко често трябва да се мери кръвното налягане през лятото? Нивото на морското равнище променя ли стойностите?
– Според мен би трябвало да се мери минимум два пъти на ден, но не бива и да се прави безкрайно често. Кръвното налягане, измерено на всяка минута, не ни дава информация, която да ни помогне. Факт е и че някои хора се справят по-добре с проследяването на артериалното си налягане от други.
По отношение на надморската височина – със сигурност има влияние, но то е в контекста на различните атмосферни условия с увеличаване на височината. Човешка дейност се упражнява в голям диапазон от надморска височина. Ако човек от морски град отиде в Хималаите, най-вероятно ще му е трудно в началото.
– Съществува ли риск от топлинен удар през лятото?
– Да, винаги съществува риск през топлия сезон, особено когато има слънчеви изригвания. Това е много концентрирана топлинна енергия за кратко време. Препоръчвам в такива дни да се избягват физически натоварвания и по възможност да се обитават най-хладните части на дома, местоработата и т.н. Има данни, че дори кратките пребивавания на хладно място значително намаляват риска от топлинен удар.
– Акумулирането на витамин D през лятото благоприятства ли пациентите със сърдечносъдови заболявания?
– Витамин D има своето място по отношение на сърдечносъдовата система, но не мога да препоръчам регулярния му прием, особено в слънчевите месеци, при липса на други индикации. Поради прекалено голямата ангажираност на хората те консумират храни с високоенергийна, но ниска биологична стойност. Доказано, всичко това води до дефицити от витамини и микроелементи, но безразборното суплементиране със сигурност не носи полза. В момента най-големият дефицит е от физическа активност, тъй като в темпорален аспект до съвсем скоро оцеляването – защита и прехрана (земеделие/лов), е налагало интензивна двигателна активност. В съвременния свят интензивно движение в множеството от случаи не е необходимо за оцеляване, но организмът не е адаптиран за такава степен на обездвижване. Липсата на физическа активност е крайно неблагопиятна по отношение на сърдечносъдовата система. Регулярното излагане на слънце е полезно, но в никакъв случай не може да даде генерално решение на сърдечносъдов проблем.
– Как страдащите от сърдечносъдови заболявания да направят разликата между симптоми на сърдечен удар и моментен дискомфорт отляво, предизвикан от мускулна крампа или схващане?
– Нужна е по-висока здравна култура, по-голяма ангажираност на хората в тяхното лечение, обучение на пациентите да познават състоянията. Грижата за здравето е индивидуална. Лекарите като професионалисти сме проводници на здравни съвети и препоръки. Важността на съветите, които лекарят дава, зависи изцяло от пацинета. Лекарите предлагат лечение, базирано на доказателствата, и затова най-успешни са случаите, в които има доверие между пациент и лекар. Именно тогава пациентът се вслушва в препоръките на лекаря и ги изпълнява.
Активното участие на пациента в лечението, разбирането и обсъждането на неговото заболяване с проследяващия го лекар могат да редуцират страха при 4усещане за пробождане” или нещо от сходен характер.
– Какъв съвет ще отправите към пациентите със сърдечносъдови заболявания?
– Независимо какви промени предприемат за регулиране на терапия, те трябва да са съгласувани с проследяващия ги кардиолог. Ако не са предварително съгласувани, не би трябвало да се правят. Повечето съвети реално са лични истории – „някой казал на някой”. Лечението се основава на базата на препоръки, получени от проследяване на десетки хиляди пациенти. Това, което е различно при преглед, е, че специалистът индивидуализира тези препоръки спрямо нуждите на конкретния пациент. Те са съобразени спрямо заболяванията му, способностите му, бита, който води, и още редица фактори. Доверието не трябва да е безусловно, а трябва да се изгражда.
