Адвокат Пенко Ненов й подари почетен плакет за 40 г. кариера
С ръководството на Адвокатски съвет - Благоевград
Адвокат Искра Немчева е родена в Петрич. Потомка е на бежански род от Егейска Македония. По бащина линия е поролийка, а по майчина – кукушанка. Средното си образование завършва в гимназията в Петрич, след което учи „Право” в СУ „Климент Охридски“. Три пъти е била председател на Адвокатския съвет в Благоевград и наскоро бе удостоена с почетен плакет по случай 40-годишната си професионална кариера.
– Адвокат Немчева, наскоро бяхте удостоена с почетна грамота за 40-годишната си професионална кариера. Как приехте този жест?
– Беше приятна изненада, защото ми се обадиха да дойда в колегията. Позачудих се, но не ми мина през ума, че някой ще ми чества 40-годишнината от професионалната кариера. Жестът беше много мил, но в същото време ми напомни колко много е изминало.
– Как решихте да учите право?
– Това беше една одисея. Когато през 1969 г. завърших петричката гимназия, реших да уча МЕИ и да стана инженер под въздействието на моя първи братовчед Иван Караризов, създателят на комбината за водомери „Беласица” – Петрич. Явих се на кандидатстудентските изпити, дадоха ми картонче и когато излязоха резултатите, моят братовчед отиде в София да провери. Оказа се, че на моя номер има друго име, а моето е на следващ номер с две двойки по математика и физика. След вътрешна проверка се оказа, че моят номер с оценките е бил даден на човек, който трябва да учи в чужбина, което няма как да стане с двойки. Така се разминах с инженерството. Разсърдих се на МЕИ и на следващата година реших да уча „Право“. Съдбата ме насочи към него.
– Защо избрахте да станете адвокат? Имахте ли други възможности?
– И тук попаднах в една история. След като завърших „Право“, трябваше да изкарам една стажантска година в Окръжен съд – Благоевград. Мои приятелки ми препоръчаха да не се включвам там, тъй като атмосферата не била много благоприятна. Така се получи, че Указът за адвокатурата, който действаше до 1 декември 1976 г., беше отменен и приет нов, който трябваше да влезе в сила на 1 януари 1977 г. По стария указ имаше фигура за стажанат адвокат, а по новия, който още не беше влязъл, нямаше, но имаше младши адвокат. В този промеждутък със съдействието на адвокат Александър Бегъмов успях да стана последният стажант адвокат за страната и застъпих на 11 ноември 1976 г.
Завърших едногодишния си стаж и на 15 ноември 1977 г. трябваше да се явя в Министерство на правосъдието за разпределение. Отидох в комисията с Валя Теодосиева-Рупчина от Гоце Делчев и други колеги. Комисията започна с мен разпределението и предложи да започна работа като младши съдия в Окръжен съд – Благоевград. Аз като чух, се възпротивих на това предложение, тъй като се знаеше, че това място, което все се заемаше от друг колега, се пази за син на секретар на ОК на БКП. За Благоевград имаше две места за младши адвокати, като на едното от септември 1977 г. бе разпределена Лили Димова, Бог да я прости, а другото беше свободно. Аз казах съображенията си на комисията, че мястото за мл. съдия се пази и ако е възможно да ме разпределят за мл. адвокат. Така продължих кариерата си на адвокат до ден-днешен и вече съм най- старшият адвокат в благоевградската колегия.
– Кой беше първият Ви учител в професията?
– Аз продължих с моя покровител адвокат Александър Бегъмов, който ме взе под крилото си. Той беше наказателен съдия и искаше да предаде своята наказателна практика, но някак си мен тази материя не ме влечеше толкова и се ориентирах повече към гражданската. В този аспект повече се сближих в това професионално поприще с колегата Иван Воденичаров, Бог да го прости. Той също беше много добър юрист, макар че в интерес на истината колегата Бегъмов се справяше много добре и с гражданското право. Той винаги е бил моят учител и аз никога няма да го забравя.
– Какъв беше най-ценният урок, който научихте от него?
– Когато аз започвах работата си като адвокат, всички колеги бяха безкрайно етични, толерантни и всички ми казваха, че трябва да имам уважение към професията. Основното правило беше, че минимум 10 години трябва да работя за професията, която след това ще започне да работи за мен. Да се упражнява с морал, да има уважение към проблемите на хората и към съда като институция.
– Спомняте ли си първата съдебна защита?
– Трудно ми е, но беше за имущество и граници.
– Кога се почувствахте уверена в себе си, след колко години практика?
– След повече от 10 години и сега мога да кажа, че поназнайвам нещо. Тогава нямаше такова многообразие в гражданския оборот, имаше по-канализирана съдебна практика, докато сега всичко е размито. Всеки може да извади каквото решение го ползва. С тълкувателни решения се променят закони, което какво е? Стабилитет в правото? Изключено!
– В едно дело винаги има печеливша и губеща страна. Когато вземете един случай, казвате ли предварително на клиента какви са шансовете му за успех или провал?
- По принцип казвам, че шансовете са 50:50. Да, чувала съм от клиенти, че еди-кой си му казал, че ще спечелят на 100 % делото, пък се оказва, че не се случва така. Никога не съм казвала на клиент, че ще спечелим на 100 % делото. Това е пак урок, един от много ценните от старата адвокатска школа. Имаше превъзходните юристи – Бегъмов, Воденичаров, Коцаков, Неврокопски, Куслева. Една плеяда, до която никой от сегашните адвокати (без да се обиждат) не ги доближават.
– Преживявате ли случаите на Вашите клиенти? Има ли казуси, които са Ви донесли морално удовлетворение, и такива, които са Ви обезсърчили?
– Няма да забравя един случай, в който Върховният съд ми обърна представите за правото. През 90-те години семейство на възраст се развежда и тръгва да дели имуществото. Мъжът беше при мен, а имуществото, което бившата му съпруга искаше да дели, не беше семейно имущество, а лично. Окръжен съд допусна делба, а Върховен съд я отмени. В това делбено производство аз казах, че са правени подобрения, но такъв иск не беше предявен. Това бе направено по-късно, след изтичане на 5-годишния срок от прекратяване на брака. Делото приключи, но по реда на надзора имаше извънреден способ за атакуване на влезлите в сила решения. Върховният съд беше приел, че решението следва да се отмени, тъй като аз в качеството си на пълномощник на мъжа съм била направила признание на иска за подобрение, който не беше предявен. Ето това е системната ни система и затова е на това ниво. Всъщност те ми казаха, че аз съм виновната, че съм провалила интересите на клиента си, като искът беше за над 1 милион лева. Впоследствие се постигна споразумение и той се съгласи да й изплати част от сумата за подобренията. Имам доста случаи, в които съм била удовлетворена. Сещам се за едни хора от село Юруково, които са ми приятели до гроб, тъй като спечелих дело за собственост на земя срещу община Якоруда още в онези времена през 1988 г.
– Кога Ви е било най-трудно да упражнявате професията си – преди или след демократичните промени?
– Може би след „демократичните” в кавички промени, тъй като имам чувството, че пак живеем в някакъв вид тоталитаризъм. В първите години адвокатските ни кантори бяха на партера на съдебната палата и ми беше трудно да идвам на работа в очакване на кой пореден съдия или прокурор е получил по телефона или по факса телеграма за уволнение. Имаше всеобщо напрежение, работата беше дезорганизирана, липсваше мотивация, защото това беше една безогледна чистка. Всички бяха уволнени – Малешевски, Томов, Гебов. В прокуратурата останаха само Снежана Кацарска и Мария Зотева. Системата се оголи и в един момент се усещаше липса на право не само тук, а в цялата държава. След време нещата се нормализираха и тези колеги, които бяха уволнени, дойдоха в адвокатурата и аз ги вписах, защото по това време бях председател на Адвокатския съвет.
– По Ваше време ли е най-големият бум на прием на адвокати?
– Аз бях избрана за председател, когато бе приет Законът за адвокатурата през 1992 г., а указът за адвокатурата остана в миналото и бяха разпуснати адвокатските колективи. Аз изкарах два поредни мандата като председател, след това ме смени Лили Димова, и после бях отново избрана за трети мандат. Аз съм единственият председател с три мандата. След 1992 г. адвокатурата отвори широко врати и имаше бум на нови колеги. Дотогава имаше Военноадминистративен отдел в ОК на БКП, който контролираше кадрите в цялата система – в съд, прокуратура и адвокатура. Аз вписах в благоевградската колегия и колеги от София. Например, Бог да го прости, Камен Ситнилски, който бе освободен като прокурор от Главна прокуратура, след като изчете една декларация от радиото. Докато се прибере в кабинета си, на бюрото го е чакала заповедта за уволнение. Вписах Свилен Тормаков, който беше секретар в МВР, Константин Симеонов, който сега е адвокат на банкера Цветан Василев, Гачо Груев, който беше от службите, Владимир Шейтанов и много други. В нашата колегия беше вписан и бившият главен мюфтия Недим Генджев, но не по мое време. Професията стана доста атрактивна, някои видяха призванието си в нея, започнаха да учат право в ЮЗУ и много детски учителки се вляха в адвокатските редици.
– Споменахте името на Владимир Шейтанов. Каква беше ролята на Благоевградската адвокатска колегия по случая с българските медицински сестри в Либия?
– През януари 2000 г. по време на третия ми председателски мандат при мен дойде адвокат Владимир Шейтанов да поиска съдействие съгласно Закона за адвокатурата за достъп чрез външно министерство до задържаните в Либия български медицински сестри. Тогава по този въпрос в България нещо се беше споменало, но никой нищо не говореше. Техни близки се бяха свързали с него и той искаше достъп до медиците, за да получи пълномощно да ги представлява по граждански дела в България – било за сделка, било за съдебно дело. Аз реших, че няма да мога сама да му съдействам, независимо че съм председател на колегията, и най-много да достигна до бариерата на външно министерство. Обещах му да запозная със случая Висшия адвокатски съвет, още повече че наскоро предстоеше заседание с председателите на колегиите. На това заседание поставих въпроса пред председателя Караминков, който се беше върнал като посланик от Австрия. Тогава имаше журналисти от централните медии, които като чуха за какво става въпрос, поискаха контакт с колегата Шейтанов. Тогава започна разгласяването за задържането на нашите медици и началото на същинската кампания за разплитането или заплитането на тяхната одисея. Впоследствие Шейтанов се включи в тяхната защита на процеса в Либия .
– Какво мислите за днешната съдебна система, която все се реформира?
– Аз не разбрах какво се е реформирало в системата. Разделянето на ВСС не е реформа. Това не решава проблема на системата, може би го задълбочава.
– Независима ли е Темида? Има ли политическо и корпоративно вмешателство?
– Реторични въпроси. И двете ги има в системата и не мога да определя какво надделява. Понякога е поръчкова. Говори се за тарифи на дела.
– Кои са най-скъпите дела, според слуховете?
– Имуществените. Казват, че най-високите тарифи са на последна инстанция.
– А то се говори, че адвокати носят пари на магистрати.
– Как става не знам. Защото съм извън борда.
– Споделяте ли тезата, че има правосъдие за „бедни“ и „богати“ ?
– Да, разбира се. Щом го има и във фолклора – „за кокошка няма прошка, за милиони – няма закони“, очевидно е така. Това го усещат хората на гърба си и го говорят ежедневно.
– Докога така?
– Докато съществува системата в този й вид.
– Трудно ли се изкарват пари като адвокат?
– От моя гледна точка е трудно. Винаги в адвокатурата средствата са изкарвани трудно – с много труд, с много енергия. Вероятно има и някои, при които се получава по-лесно.
– Вие продължавате да работите, макар че сте пенсионер.
– Аз съм щастлив български пенсионер, с пенсия под социалния минимум от 314 лв. Аз получавам 303 лв. пенсия, при положение че към момента на пенсионирането ми базата на доходите ми беше над средния за страната. Идея си нямам как се определят пенсиите, но това е положението.
– Какво мислите за нивото на съвременното законотворчество?
– С по-калпаво законотворчество от настоящето не съм се сблъсквала.
Не може с преходни и заключителни разпоредби да изменяш цели разпоредби в други закони. Това е абсурдно! Навремето имаше правен съвет към правната комисия в Народното събрание, който следеше за много неща, които трябваше да се съблюдават при приемането на даден закон. Сега сме изправени пред абсолютни парадокси, да се вкарва предложение за промяна на изменение, което още не е влязло в сила. Не знам къде са учили право тези законотворци. В Кембридж, в Бръшлянената лига ли?
– Отскоро има правен съвет в Народното събрание начело с проф. Огнян Герджиков.
– Може да има възстановяване на нещо, което фактически съществуваше. Това е абсолютно задължително, защото нещата трябва да бъдат огледани от много посоки, а не само да измениш нещо. Липсват разпоредби, норми, какво да се прави с висящите дела.
– Нали е безспорно, че промяната на обществените отношения налага промяна на законите?
– Действително много закони се отделиха в самостоятелни форми – търговският, застрахователният, именно с оглед промяна на обществените отношения. Но Законът за задълженията и договорите е приет през 1950 г. и още действа, няма как да бъдат променени основните му норми.
– Как поддържате професионалната си форма след толкова изменения на законите?
– За делата, към които проявявам интерес, следя практиката на ВКС, която е разнопосочна и ме обърква. Комуникирам с колеги, ходим на семинари, последният беше за измененията в ГПК, което е много полезно. Но основното е четене, и то ежедневно.
– Работила ли сте „про боно“?
– Имам да взимам, нямам да давам. Съвестта ми е чиста.
– Как релаксирате след работа?
– Ходя пеша. Почивам си с четене на книга. Това ме отделя от ежедневието. Обичам да пътешествам и винаги, когато имам възможност, го правя. Примерно до съседни страни, до близки и приятели да се разприказваме.
– Какво ще посъветвате начинаещите адвокати?
– Не знам какъв съвет бих дала, защото кой ли би ме чул?!
Не искам да давам съвети и препоръки на младите хора. Но нека все пак да четат и да работят за професията.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
