Болестта има две прояви – местна (локална) и разпръсната (дифузна). Първата може да бъде установена там, където нарастването е спряло (главина, често в мястото на присаждане и др.). Първоначално туморите са гладки, белезникави, в мястото на присаждането приличат на калус (новообразувана тъкан). С времето нарастват, стават зърнести, напукани, имат неправилна форма и с времето някои частично се разпадат. Другата проява е по нарастващите органи, например леторастите. Там туморите първоначално изглеждат като изприщване по дължината на летораста. По-късно с удебеляването те стават отчетливи.
Причинител е бактерията Agrobacterium radiobacter (в по-стари източници Agrobaterium tumefaciens). Тя напада видове от различни ботанически семейства (има широка филогенетична специализация, явява се полифаг). Нападнатите растения забавят растежа, отслабват и загиват преждевременно.
ВЪЗМОЖОНСТИТЕ ЗА БОРБА С НЕЯ СА ЕДИНСТВЕНО ПРЕДПАЗНИ:
* използване на здрав посадъчен материал;
* изкореняване и изгаряне на болните лози;
* избор на място, където не са били отглеждани трайни насаждения, например редуване след житни култури;
* дезинфекция на инструментите след всяка лоза чрез потапяне в 5% разтвор на формалин;
* спазване на оптималния агротехнически срок;
* засаждане и отглеждане на устойчиви сортове като Алиготе, Врачански мискет, Мискет отонел и др.
В по-стари източници е препоръчано веднага след почистването на росните корени във вкоренилището, както и след изрязването на маточниците раните да бъдат напръскани с 0,3% хлорамин Б. Калемите и резниците да бъдат накисвани преди присаждането с 0,2% танин или 0,1% хлорамин Б. Зимното пръскане с динитроортокрезолови (ДНОК) средства вече е отпаднало поради силната им отровност.
Късовъзлието по лозата е синдром, причинител е инфекцията с фитоплазми. При установена проява диагнозата е надеждна след лабораторен тест, защото причинители могат да бъдат и вируси, например grapevine fine leaf virus.
Картината на заболяването включва: типично късовъзлие, жълта мозайка, жълти линии по жилките на петурата.
Първият случай включва силна отслабен растеж на лозите. Листата издребняват, деформират се, имат по-дълбок опашен вряз и назъбена периферия. Жилкуването може да се сгъсти, при което листата изглеждат сбити и ветриловидни.
Леторастите са със силно скъсени междувъзлия и зигзаговиден растеж. Понякога скъсяването е толково силно, че пъпките се сдвояват (т.нар. двойни пъпки). Гроздовете остават дребни с много неоплодени зърна.
Жълтата мозайка се появява като наситено жълти петна и отчетлива асиметрия на листното жилкуване. Тази проява е най-честа при сортовете Болгар, Димят, Каберне совиньон и др. Признаците по листата са най-ясни през месец май и се задържат до началото на август. Със застаряването на листата картината на болестта се маскира.
Напетняването на листата може да бъде точковидно, но може да обхване цялата петура. Друга патологична проява са жълтите линии по нерватурата. Тя е най-честа при сортовете Болгар, Юлски бисер и др. Установяването и е възможно в началото на болестта, но може да бъде наблюдавана до края на вегетацията.
На специалистите са известни и други вируси освен grapevine fine leaf virus, които причиняват късовъзлие и израждане на лозите. Контролът на посадъчния материал, установяването на преносителите нематоди в почвата и изборът на място са от съществено значение за здравето на лозовите насаждения. Спазването на хигиената при обработката на лозята също е важно предвид възможността за пренасяне на заразата със сок от болните растения. Източник: sinor.bg
