Каква е ситуацията с водните басейни в Пиринско и каква е причината за пресъхването на река Благоевградска Бистрица почти всяко лято?
Колко са МВЕЦ на реката и дали това оказва влияние върху намаляване на водата? Какви превантивни мерки се предвиждат, за да не се стигне до водна криза, каквато наблюдаваме в други градове в България? Има ли опасност от воден режим? Какво се прави в перспектива за опазване на водното богатство и екоравновесието в Благоевградска област? Тези въпроси вълнуват гражданите на Благоевград и областта, които с тревога наблюдават как реките пресъхват и тази тенденция се задълбочава на фона на климатичните изменения. По този повод потърсихме експертно мнение от новия директор на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ Стоянка Манолева, на която изпратихме въпроси, а вчера получихме и отговори.
1. На какво се дължи намаляването на водата в речното корито на р. Благоевградска Бистрица?
Намаляването на оттока на р. Благоевградска Бистрица е вследствие на комплексни причини, от една страна, липсата на валежи в дълъг период, с високи температури на въздуха, от друга – ползването водите на реката за различни цели: питейно-битово водоснабдяване, напояване и поливане на тревни площи.
2. С колко е спаднал водният дебит и има ли опасност от екокатастрофа?
По данни от сайта на НИМХ всички реки в Западнобеломорски район за басейново управление са в състояние на „ниски води“. Прогнозата за следващите три дни показва, че на 22 август след обяд ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места от запад на изток ще има краткотрайни, временно интензивни валежи от дъжд и гръмотевична дейност. Липсата на вода може да доведе до екологична катастрофа, в зависимост от продължителността на периода без вода, възможността за миграция и адаптивността на видовете.
3. Колко са МВЕЦ на р. Благоевградска Бистрица и дали има пряка връзка дейността им с намаляването на водата през лятото?
Изградените и въведени в експлоатация МВЕЦ по поречието на р. Благоевградска Бистрица са общо 10. От тях 8 са изградени на облекчителни шахти на питейния водопровод, а останалите два са с речни водохващания на р. Благоевградска Бистрица. В издадените разрешителни за водовземане от повърхностен воден обект са разписани конкретни количества за осигуряване на минимален екологичен отток, като за 8 на питейния водопровод условието се изпълнява от ВиК оператора.
Работата на ВЕЦ/МВЕЦ предполага отнемане на води от повърхностен воден обект, преработка през турбина и връщане обратно в повърхностен воден обект. Неосигуряването на минимален екологичен отток предполага осушаване на определен участък от реката, което оказва негативно въздействие върху водните екосистеми.
Освен дейността на МВЕЦ по поречието на р. Благоевградска Бистрица има издадени разрешителни за водовземане с цел „напояване“ на „Напоителни системи“ ЕАД – клон „Струма – Места“, и за „други цели – поливане на зелени площи“ на община Благоевград.
4. Има ли опасност от въвеждане на воден режим в Благоевград или други населени места ?
БДЗБР не разполага с такава информация. Същата е от компетентността на ВиК операторите. Област Благоевград се водоснабдява от няколко ВиК оператора, както следва: „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Благоевград, „ВиК – Кресна“ ЕООД, УВЕКС ЕООД – гр. Сандански и „ВиК“ ЕООД – Петрич. Цитираните ВиК дружества експлоатират общо 332 подземни и повърхностни водоизточници (речни водохващания), съгласно издадени разрешителни по реда на Закона за водите.
5. Какви мерки са предвидени за недопускане на водна криза в областта?
Следва да се вземе предвид, че стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. В тази връзка при необходимост от ограничаване на водоподаването в спешен порядък следва да бъдат предприети мерки от страна на ВиК операторите за ограничаване доставянето на вода за цели, различни от питейно-битовите.
Водовземането от повърхностни и подземни водоизточници за питейно-битово водоснабдяване е първи приоритет при разрешаване на водовземане. В тази връзка от страна на Басейнова дирекция като орган за управление на водите се съблюдава да бъдат опазвани ресурсите, за които са издадени разрешителни на ВиК операторите, и да бъдат опазвани водните тела. В Плана за управление на речните басейни в Западнобеломосрки район (2022-2027 г.) са предвидени мерки, свързани с опазване на питейната вода, като:
- Проучване и изграждане на необходимата инфраструктура за подобряване на питейното водоснабдяване, със следните действия за изпълнение на мярката:
- Основна мярка с код DW_5 – „Проучване и изграждане на необходимата инфраструктура за подобряване на питейното водоснабдяване“, със следните действия за изпълнение на мярката:
- действие за изпълнение с код DW_5_1 – „Извършване на проучвания и изграждане на нови водовземни съоръжения за осигуряване на алтернативно и/или допълнително водоснабдяване на райони с трайно установени отклонения във водата от водното тяло, предназначено за питейно водоснабдяване“;
- действие за изпълнение с код DW_5_2 – „Проучване и изграждане на водни съоръжения за водовземане, осигуряващи алтернативно и/или допълнително питейно водоснабдяване в райони, в които е констатиран недостиг на вода“.
При констатиране на всякакви нарушения на условия и/или нерагламентирано водовземане се предприемат съответните действия за ангажиране на административно-наказателна отговорност, както и за преустановяване на нерегламентираното водовземане. Информация за осъществения контрол се публикува ежемесечно на сайта на БДЗБР.
Национален борд по водите да бъде новата структура, която да реши в национален план проблема с безводието и водните режими на много места в страната. Тази идея беше лансирана преди два дни от лидера на „ДПС-Ново начало” Делян Пеевски, а предложението му беше разработено като общо проекторешение от трите управляващи парламентарни групи заедно с „ДПС-Ново начало”. То беше представено по време на извънредното заседание на комисията по околна среда и води в Народното събрание.
Към момента потърпевши са над четвърт милион българи по села и градове, като в Плевенско, Ловешко и дори в Родопите. Проектът предвижда парламентът да задължи правителството до две седмици да създаде Националния борд по водите. Целта на новия орган ще бъде да координира действия за преодоляване на водната криза през 2025 година и координация на усилията на всички заинтересовани институции за превенция на бъдещи кризи. Бордът следва да включва представители на отговорните министерства, както и Националното сдружение на общините и Българската банка за развитие.
Предлага се също почистване и рехабилитация на всички водоизточници, резервоари и довеждащи от тях водопроводи и проучване и сондиране на нови водоизточници. Сред предложенията са и осигуряване на допълнителен финансов ресурс за преодоляване на водната криза от Българската банка за развитие, както и спешни действия за осигуряване на достъп до водни ресурси за напояване.
Към 18 август от нарушено водоснабдяване са засегнати общо 260 868 хиляди души, 16 града и 283 села, обяви по време на заседанието министърът на регионалното развиете и благоустройството Иван Иванов по време на извънредното заседание на Комисията по околната среда и водите в парламента.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
Двата веца на реката са „голям“ проблем, единият още не е въведен в експлоатация, а другия работи по 2 месеца в годината-март и април, интересното е къде ходи водата от май до октомври. Отговор- В тръбата, за да има за Вецовете на Цвети. 8 броя, като мине водата през турбините и като влезе в нея по малко смазка, ръжда, утайка и метални стружки, пийте народе, да ви е сладко
Зашо по дяволите все още има 10 ВЕЦ-а на малка рекичка като Благоевградска Бистрица. Заради тях и за напояването на ниви по чукарите, 7 месеца от годината реката е пресъхнала. Така хем няма вода за пиене хем се създава грозна и потискаща гледка от празното речно корито.
Нали се знае на кой са вецовете на тръбопровода, които трябва да работят през цялата година и затова се нагнетява вода в тръбата за да има мощност.
А никой не се сеща да пита за оръдията за сняг на пистата „Картала“ които изсмукват подпочвената вода, точно през периода когато е необходима за водосбора. И никой не смее да каже за вецевете на тръбопровода за питейната вода, които развалят качеството на водата и я правят негодна за пиене.