Жена е починала от белодробна чума в Иркутска област в Сибир, в източната част на Русия, съобщи снощи представител на регионалните власти, а според руски медии десетки хора са поставени под карантина, предаде Франс прес.
Местните медии идентифицират починалата жена като Дария Чипилова, 28-годишен лабораторен техник.
Руското издание „Народите на Байкал“ съобщи, че жената е работила в Института за борба с чумата в град Иркутск и вероятно се е заразила с белодробна чума от счупена епруветка.
Около 200 души, с които тя евентуално е имала контакт, са поставени под карантина, добави руската медия, без да даде повече подробности.
Руското Министерство на здравеопазването не е направило още официално изявление. АФП отбелязва, че не е била в състояние да провери тази информация.
Губернаторът на руската автономна република Бурятия Алексей Циденов също написа в публикация в социалните мрежи, че жена в съседната Иркутска област е „починала от чума“.
Чумата е инфекциозно заболяване, причинено от бактерии. Белодробната чума е силно заразна и може да бъде смъртоносна, ако не се лекува своевременно, според Световната здравна организация.
- Какво представлява Белодробната чума
Белодробната чума е една от трите основни форми на чумата – остро и силно заразно инфекциозно заболяване, причинено от бактерията Yersinia pestis. Тя се счита за най-тежката и най-рядка форма на болестта, но същевременно и за най-опасната поради способността си да се предава директно от човек на човек по въздушно-капков път. Характеризира се с бързо развитие на тежка пневмония и без навременно лечение има изключително висока смъртност, често достигаща 100%.
Заболяването може да се развие по два начина.
- Първичната белодробна чума възниква при директно вдишване на инфекциозни капчици, отделени при кашляне от заразен човек или животно. Това е механизмът, който позволява бързото епидемично разпространение.
- Вторичната белодробна чума се развива като усложнение на бубонната или септичната форма, когато бактериите Yersinia pestis се разпространят чрез кръвния поток и достигнат белите дробове. В този случай пациентът също става източник на зараза и може да предаде болестта на други хора.
Симптомите на белодробната чума се появяват внезапно, обикновено 1 до 3 дни след заразяването. Първоначалните признаци включват:
- висока температура,
- втрисане,
- главоболие,
- обща отпадналост и
- болки в тялото.
Скоро след това състоянието рязко се влошава с развитието на пневмония, която се проявява със задух, болка в гърдите и силна кашлица. Характерен симптом е отделянето на воднисти, пенести и често кървави храчки. Без незабавно и агресивно лечение, болестта прогресира до дихателна недостатъчност, шок и смърт в рамките на 24 до 72 часа. Диагнозата се потвърждава чрез лабораторно изследване на проби от храчка или кръв.
В исторически план белодробната чума е изиграла ключова роля в големите чумни пандемии, включително „Черната смърт“ през XIV век, където нейното бързо разпространение е допринесло за опустошителния брой на жертвите. Една от най-добре документираните епидемии от почти изцяло белодробна чума е Манджурската епидемия от 1910 – 1911 г. Днес, въпреки своята историческа репутация, белодробната чума е лечима, ако терапията започне в първите часове след появата на симптомите. Лечението се провежда с антибиотици като стрептомицин, гентамицин и тетрациклини.
Макар и рядко, случаи на чума продължават да се регистрират в ендемични райони в Африка, Азия и Америка, където бактерията циркулира сред дивите гризачи. Поради високата си заразност, пациентите с белодробна чума се нуждаят от строга изолация, а хората, които са били в близък контакт с тях, получават превантивно антибиотично лечение. Белодробната чума остава сериозна заплаха за общественото здраве поради потенциала си за бързо разпространение и високата леталност при забавено лечение. Източник: БТА
