Мария Райнова е едновременно актриса и акушерка с дълбока страст към анестезиологията и грижата за раждащите жени. Тази комбинация от артистична и медицинска кариера е израз не само на нейната смелост и любознателност, но и на дълбокото й желание да помага и да създава стойност във всяка област, с която се захваща. Завършила е НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ и Медицински университет – София, като успешно съчетава опита и знанията си и в двете професии.
Тя е актриса с дългогодишен опит. Работила е в Драматичен театър „К. Кюлявков” в Кюстендил, играла е и на македонска сцена в град Куманово, а от 2000 година е неизменна част от състава на благоевградския Драматичен театър. Завършила е „Актьорско майсторство за куклен театър” и „Мениджмънт в сценичните изкуства” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в столицата. Райнова се е доказала като амбициозна и стриктна личност в своята работа. Умее да изработва кукли, има опит в промотирането на театрални и сценографски проекти и владее кукловодството до съвършенство.
През 2013 година тя става директор на Куклен театър – Благоевград. Печели поста в конкуренция с други трима кандидати и остава на него до 2017 г.
Според Мария има красива аналогия между анестезиологията и композирането на музика – вниманието и грижата към всеки пациент са водещи в работата й. Работата й с раждащите жени е едновременно отговорна и благодарна, макар и „зад кулисите.“ Мария Райнова е пример за това как човек може да изпитва дълбоко удовлетворение, дори без аплодисменти, когато служи с професионализъм и сърце.
Ето какво сподели акушерката от Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в СБАЛАГ „Майчин дом“.
„Аз съм Мария. Акушерството не е първата ми любов, но е осъзнатата такава. Аз съм актриса и акушерка. Работила съм активно и в двете си професии. Преди „Майчин дом” бях директор на Куклен театър – Благоевград. В „Майчин дом” се озовах на анестезиологичен курс и стана толкова интересно и динамично, че естествено останах на работа тук.
Анестезиологията е изключителна специалност, защото в ръцете ти е началото и краят. Бих го сравнила с композиране на музика – да съобразиш всеки медикамент и доза с отделния пациент, да се погрижиш да премахнеш болката и стреса и да изпратиш адекватен, обгрижен пациент. Това е безценно. Особено при раждащите жени. Ръцете, които държим, и започващият живот са огромна отговорност.
Тук, разбира се, аплодисменти липсват, но удовлетворението съществува. Мотивацията е да си професионално на високо ниво, което изгражда стойност и смисъл. Аз уча всеки ден от всички, с които съм заобиколена, и вярвам и виждам, че хората около мен -анестезиологични акушерки, анестезиолози, лекари – са най-доброто, което една болница може да има. Мечтая така, както съм постигнала всичко, което съм искала в актьорската си кариера, да направя и в другата си професия – защото да си акушерка наистина звучи гордо. А да си анестезиологична акушерка е привилегия на малцина!”.
