Д-р Стефан Константинов завършва средно образование през 1983 г. в Кюстендил. През 1989 г. се дипломира като лекар в София. От 1990 г. до 1994 г. специализира акушерство и гинекология, като през 1994 г. полага успешно изпит за специалност. През 2012 г. завършва магистратура по здравен мениджмънт и обществено здраве в МУ – София.
От 1990 г. до 1996 г. е лекар в областната болница в Кюстендил. Между 1996-2002 г. практикува в Тунис, след което отново се връща в Кюстендил, където работи в кабинет, медицински център и болница. От 2012 г. до 2016 г. е лекар в Университетската болница „Майчин дом“ в София. От септември 2017 г. досега е изпълнителен директор на УСБАЛО ЕАД. Бил е последователно секретар и председател на Районната колегия на лекарския съюз в Кюстендил. От 2009 г. до 2010 г. е заместник-председател на УС на БЛС, за известно време изпълнява и длъжността председател. Бил е член на съвета на директорите на МБАЛ „Н. Василиев“ АД в Кюстендил. През октомври 2010 г. е избран за министър на здравеопазването и заема поста до март 2012 г., когато подава оставка.
Вече втора година България се намира в политическа криза. Как тя се отразява на здравната система, с колко трябва да се увеличат КП, има ли нелегален реекспорт на онколекарства, както се твърди в доклад на службите, какви са очакванията му за развитие на най-голямата държавна онкологична болница, която управляваше до средата на тази година, и накъде продължава професионалния си път – това clinica.bg попита бившия здравен министър д-р Стефан Константинов.
– Д-р Константинов, начело на УСБАЛО отново застава нов директор, дали това ще стабилизира лечебното заведение и какво бихте му казали от позицията на своя опит?
– Болницата няма нужда от стабилизация, защото е стабилна. Няма дългове, сметките са пълни, заплатите вече са съобразно КТД. На болницата сега й трябва развитие. Нищо не искам да казвам на класирания на първо място кандидат за директор. Поговорката „На човек може да вземеш, не може да дадеш” е особено актуална за управленските кадри в здравеопазването. А личният ми опит казва, че няма никакво значение дали работиш добре, дали постигаш резултати и какви са целите ти – това не е важно у нас за директорската кариера, а май и за доста други кариери. Важно е да си добре с имащите власт.
– Четири месеца след като не сте начело на УСБАЛО, как Ви изглежда болницата?
– Изглежда ми поела по грешния път на административната некомпетентност, феодални взаимоотношения и неефективно ползване на ресурсите – финансови, материални, човешки. Този път винаги води до едно – изоставане от другите лечебни заведения и заживяване в свят на собствена самодостатъчност и неадекватно чувство за величие. Въпрос на време е да дойдат големите проблеми – дългове, липса на персонал и пациенти.
– Беше отстранен началникът на ключова клиника в болницата – по химиотерапия, напрежение имаше и в клиниката по лъчелечение, защо и поправимо ли е?
– Точно затова казах по какъв път се върви. Недостойни действия, продиктувани от лични амбиции, реваншизъм, вероятно и комплекси. Случаят в химиотерапията е показателен – да знаеш че си отиваш, но да уволниш млада колежка с обяснението, че имаш право да си подбереш екип, показа много ниско управленско, бих казал и човешко ниво.
Що се касае до клиниката по лъчелечение, там нещата са малко по-различни. Истината е, че тази клиника е финансовият мотор на болницата. Работещите там са много добри в математиката и бързо си дават сметка какво изкарват и какво получават. Трябва да има чувствителност на исканията на персонала. За съжаление имам основание да подозирам дългосрочни планове, в които точно тази дейност ще бъде разчистена като конкурентен проблем пред външни на болницата интереси
– Оказа се, че в ДАНС има данни за осъществяване на незаконен реекспорт на онколекарства, здравните власти вече свикаха и работна група по темата. Вие знаете ли нещо по тази тема, засягана ли е тя по времето Ви в УСБАЛО?
– Любопитно е, че на среща с настоящия министър в началото на август той ми говори за доклад на ДАНС, в който имало „страшни работи”, или нещо подобно каза. Беше доста възбуден, но с времето интересът му бързо изчезна по тази тема. Иначе, да, отдавна се говори на ухо за различни схеми, някои си мислех, че са останали в миналото, но явно не са. Изглежда този бизнес е съвсем актуален. Тук трябва да кажем, че той може да бъде под формата на законен реекспорт, нелегален реекспорт или чиста кражба – когато едно лекарство се изписва и плаща по Здравна каса, но не се прилага на пациент, а се изнася и продава навън. Знаейки цените на онкологичните медикаменти, докато ръководех болницата, винаги сме следели особено зорко случващото се в аптеката. Използвали сме всякакви форми на контрол, включително системата за верификация на лекарствата със случайни извадки на скъпи медикаменти. И никога не сме се натъквали на проблеми при нас. А чувам, че далеч не всички болници могат да се похвалят със същото. Странно е, че тема, свързана с потенциално източване на милиони от здравните ни вноски, остава извън прожекторите на общественото внимание.
– Къде са според Вас пробойните за осъществяване на подобен износ, при който лекарството веднъж се плаща от НЗОК, втори път се продава в друга страна? Какво се случва тогава с пациентите у нас?
– Пробойната е една, но огромна – липса на държава. Тази липса е идеална среда са индивидуални и организирани престъпни действия за получаване на лични облаги в ущърб на средствата, които всички ние плащаме като осигурени.
– Какво би могло да подобри контролът и да премахне слабите места?
– Веригата е следната: служби-следствие-прокуратура-съд. Когато има престъпление (а да крадеш лекарства и ги препродаваш, е такова), щом бъде засечено, трябва да се стига до прокуратурата. А съдът накрая да наложи наказание. Ако само едно от тези звена не функционира, или връзката с тях е скъсана, цялата система спира да работи.
– Липсата на контрол ли е най-големият порок на здравната ни система като цяло?
– Не. Най-големият порок е конструкцията на система, която изисква контрол, вместо да залага на самоконтрола. Ако държавата беше силна, тя може да осъществява контрол и така да вървим напред. Но тя не е. Толкова е отслабнала, че не само няма сили да промени системата, но дори контролът е сведен до обикновена бухалка, която избирателно се стоварва на нечия глава в зависимост от това коя ръка в момента я държи. Затова виждаме наказания след безсмислени, дълги и скъпи проверки, които не откриват нищо съществено, и обратното – отявлени беззакония биват прикривани.
– Заговори се за нов бюджет и болниците поискаха ДСГ и близо 4 млрд. лв., но така или иначе според разчетите на Касата ще има около 3 млрд. догодина, това ли е пътят – все повече пари, никакви правила?
– Ако ползвахме ДСГ, за въвеждането на които работех като министър през 2010-2012 г., сега щяхме да имаме много по-обективна оценка за това какви пари са ни нужни, както и прозрачност и справедливост в харченето им. Но ние използваме недоносчетата на прехода – клинични пътеки и т.нар. договорно начало. Казано по народно – пазарлък. Аз искам толкова – ти даваш толкова. Въпрос на лоби, натиск, необходимост, лични или групови виждания и исторически стойности. Това накратко е финансовата система на здравеопазването. Ще си стиснат ръцете по някое време. Нека сме наясно – никой реално не иска ДСГ. Това е дъвка, предимно предизборна. Всички имат едно-единствено общо искане – повече пари.
– БЛС искат 18% увеличение на КП, НОЗК дава 8%, къде е истината?
– Нямам точната информация като ресурс и потребление. Но този спор мисля, че може да се реши бързо от финансист с компютър в рамките на ден. Въпрос на смятане. Вижда се какъв е излишъкът, правят се изчисления. Разбира се, включва се „договорното начало”, за което горе обясних, и всички си стискат ръцете. Буря в чаша с вода.
– Има ли пресищане от лечебни заведения на болничния пазар и започнаха ли чрез това непрестанно разрастване да се (само)изяждат?
– Въпрос за отделно интервю. Забавлявам се да гледам как хора, които преди десетилетие издигаха в култ пазарните отношения в здравеопазването и продължават да го правят избирателно в момента, днес искат регулации, призовават държавата да се намеси. Кратък отговор – пресищане има, без никакво съмнение. Държава няма. Има борба между икономически субекти за икономически интереси. При тях темата за здравето на населението е на много по-заден план, въпреки че тя се ползва за легитимация както на страната, която иска още повече да се увеличават болничните заведения, така и от страната, която казва, че те са ни достатъчно.
– Как се отразява според Вас политическата криза на здравната?
– Ужасно. Това, което видях през последната година, няма аналог в досегашния ми опит. Къде е проблемът? Хубави или лоши, политическите партии имат определени интереси. И в тях има някаква централизация на решенията, някаква линия. Не е задължително да е добра, но има някаква устойчивост. При кризи всичко е бързо, неустойчиво. Тези, които се докопат до властта, искат да я консумират на момента, нямат време за губене. И често правят големи зулуми. Липсата на капацитет на озовалите се на най-висок пост в изпълнителната власт дава поле за действия на лица от доста по-ниско ниво, които, да кажем, са по-пластични или имат акумулиран финансов ресурс. В един момент политики, кадруване и решения започват изцяло да зависят от тях и всичко потъва в хаос.
– Кое според Вас е по-лошо – служебното или редовното безвластие?
– Безвластието винаги е лошо, независимо от това дали е служебно, или редовно. Нюансите идват от конкретните личности. Ако някой няма базисен морал, поставя личните си интереси над тези на обществото, интересува се само от кариерата си и собственото си моментно материално благо, то това няма как да доведе до добри резултати за системата. За съжаление имам лични преки впечатления както от редовен, така и от служебен здравен министър, които силно се разминават с това, което наричаме почтен човек.
– Какви са очакванията Ви за развитието на сектора?
– Никакви. Той ще продължи да се развива както досега. По време на пандемията имаше свръхфокусиране върху здравеопазването, но това не накара държавата да си направи изводи, още по-малко да се предприеме промени за подобряването му. Днес фокусите са други – инфлация, война. Затова не питая особени очаквания за позитивни промени, идващи отгоре. Ако нещо ще се промени, то ще дойде от икономическите играчи, които виждаме, че почват да кръстосват шпаги.
– А накъде продължавате Вие?
– Аз съм лекар. Връщам се към по-интензивна практика. Акушерство и гинекология.
