Бившият министър на образованието Кр. Вълчев в Благоевград: Учебните програми са прекалено амбициозни, в прогимназиален етап изпускаме нещата с математиката, но проблеми се залагат в 3 и 4 клас

И в университетите е така, има дисонанс и при природните и инженерните науки, в България имаме 6000 язовира, а само 6-има души учат за хидроинженери, заяви той по време на визитата си в ЮЗУ

„Учебните програми в средното образование са прекалено амбициозни. Още в прогимназиален етап изпускаме нещата с математиката, но проблеми са заложени и в 3, и в 4 клас“, това коментира бившият министър на образованието и настоящ председател на Парламентарната комисия по образованието и науката Красимир Вълчев в Благоевград, където бе за откриването на първите по рода си в страната ни СТЕМ центрове в ЮЗУ „Неофит Рилски“. В унисон с тематиката Кр. Вълчев нееднократно акцентира на важността и значението на природните науки и направи важни констатации.

Не е тайна, че математиката е сред най- недолюбваните науки и от години редица университети са с нулев прием в тази специалност. Макар и малко, в ЮЗУ има следващи „чиста“ математика, а деканът на ПМФ доц. Елена Каращранова сподели, че основен приоритет е кандидатстудентската кампания.

„Правим тестове с формат на матура, срещи с ученици, кандидатстудентски курсове… Младите хора искат да учат всичко друго, но не и математика, а то се оказва, че целият живот е математика“, каза деканът. Тя сподели, че колеги от европейски и не-европейски страни работят по проект, посветен на стреса от обучението по математика при учениците от 1-4 клас.

Данните от анкетирането на 106 учители показват, че българските ученици изпитват по-голям стрес в сравнение с връстниците си от другите държави. Една от причините, както посочи деканът, проучвайки мнението на учители, е, че на всички им се казва колко е важна математиката, как не може без нея и се получава пресиране.

„Има суперфиксация по отношение на НВО /националното външно оценяване/. Учителите се притесняват, че по това ще ги оценяват и оттам прехвърлят стреса върху децата, родителите също помагат, а всъщност това е само едно външно оценяване”, коментира Кр. Вълчев.

В заформилата се спонтанна дискусия се включи и деканът на Факултета по педагогика доц. Янка Стоименова, която е специалист в областта на  методика на обучението по математика в начален етап и има много изследвания по темата. Тя анализира, че до 4 клас децата се справят перфектно, дори ходят на състезания, печелят награди и след това, в 5 клас нещо се случва и всъщност започва „дърпането назад“ с математиката.

„Проблеми се залагат в 3 и 4 клас. Просто учебните ни програми са прекалено амбициозни. Това е все едно да качиш едно дете на пътеката да тича 25 км. То драпа, драпа известно време /тук говорим за средния ученик, не за тези 10% с най-високи способности/ и накрая се самоизключва“, даде нагледен пример бившият министър на образованието Кр. Вълчев. Той подчерта, че трябва да се „забавят“ учебните програми, да се освободи повече време за затвърждаване, упражнения, за да се спре, осмисли и да се учи по-задълбочено, а не да се препуска.

„Препускането в най-голяма степен симулира заучаване. Аз познавам деца, които иначе са с отлични резултати, мотивация за учене. Казват, че са изтървали математиката, не я разбират и учат наизуст задачите“, сподели председателят на Парламентарната комисия по образованието и допълни, че българските учебни програми са най- амбициозни в сравнение с другите държави и в 6, 7 и 8 клас българските ученици учат повече в сравнение с чуждестранните си връстници.

Отношение по темата взеха и настоящият ректор проф. Н. Марин и бившият проф. Б. Юруков.

Кр. Вълчев коментира, че освен с математиката, проблеми има и с другите предмети, тъй като учебното съдържание е пълно в фактология, която демотивира учениците, а и няма време за задълбочено учене.

Що се касае до висшето образование, наред с математиката най-голям дисонанс има при природните и инженерните науки.

„В България има над 6000 язовира, но само 6-има души учат за хидроинженери“, конкретизира Вълчев и изрази мнение, че един от начините за преодоляване на кризата е студентите, избрали да учат в тези области, да се подпомагат със стипендии, ако трябва, те да са по 1000-2000 лв.

Стъпка в правилната посока е и именно обучението в СТЕМ образователна среда, защото посредством технологиите учениците и студентите могат нагледно да видят, да разберат процесите и явленията във физиката, химията, биологията… а и да се направи връзка между отделните предмети.

„Хубавото е, че учителите са „отворени“ и имат желание да се обучават“, заключи деканът на Природо-математическия факултет доц. Каращранова.

Като препратка към казаното за финансовото стимулиране на студентите репортер на „Струма“ попита Кр. Вълчев какво мисли за предложението, или по-скоро за намерението на правителството за отпадане на таксите в държавните университети, тоест висшето образование да стане безплатно.

„Извинете, но този въпрос засега не съм го коментирал пред нито една медия. Ще го коментирам, когато законопроектът влезе в Народното събрание. Ние го подкрепихме, но имаме резерви“, каза председателят на Парламентарната комисия по образованието и науката.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА