Височината започва да те дърпа все нагоре и нагоре, следващата ми цел са седемхилядникът Ленин в Памир и първенецът на Южна Америка Аконкагуа (6962 м.), споделя страстният планинар
Бившият треньор на ДЮШ на „Пирин” /Благоевград/, петричанинът Димитър Наков, който е заклет планинар, изкачи легендарния първенец на Турция връх Арарат (5165 м.), смятан за последен пристан на Ноевия ковчег според библейските писания и местни вярвания, което го прави важна част от арменската култура.
Планината Арарат, турската Агри Дагу, е масив в Източна Турция, граничещ с Иран и Армения, a самият връх представлява заснежен конус на отдавна затихнал вулкан, чието последно изригване е било през 1840 г.
Това е третият изкачен петхилядник за футболиста, след връх Дамаванд в Иран (5671 м.) и връх Казбек в Грузия (5054 м.).
„Експедицията продължи 1 седмица. Бяхме група от 18 човека с трима водачи, един български и двама местни. По пътя към върха има базов лагер на 3200 м. и 2-ри лагер на 4200 м. Останахме приятно изненадани от отличните условия и в двата лагера. Освен това бяхме значително улеснени при прехода, тъй като багажа ни се носеше от коне през цялото време“, сподели за „Струма“ планинарят.
„Имахме леко забавяне, понеже 20-г. младеж и още петима от нашата група получиха височинна болест. Въпреки че Арарат е най-лесният за изкачване от петхилядниците, на които съм стъпвал, атаката към върха се оказа по-трудна от очакваното, понеже на 300-400 м. от крайната цел имаше силен вятър със скорост от 50-60 км/ч и ледени късчета брулеха лицата ни“, разказа Наков.
Атаката към върха започва в 1.30 ч. след полунощ на 8 август и към 7.21 ч. той развява българското знаме от Арарат.
За финал на приключението в Близкия изток петричанинът и групата му правят културно-историческа обиколка, по време на която посещават някои от най-интересните забележителности в региона, като двореца на Исхак паша, чието строителство е продължило почти 100 години. Разположен в околностите на град Догубаязид, провинция Агри, близо до границите с Армения и Иран, той се намира на малко над 1700 метра надморска височина. Представлява уникална архитектурна забележителност, в която се преплитат селджукски, персийски и османски елементи. Именно Исхак паша е решил и проектирал окончателния вид на комплекса.
След културно-историческата обиколка Наков и групата му се наслаждават на релаксираща разходка по търговската и централна част на градчето Догубаязит.
„Страстта ми към планините се породи по време на ковид пандемията. Освен чара на родните върхове, започнаха да ме привличат и тези в чужбина. Физически се чувствах достатъчно подготвен покрай футбола. Сега съм постоянно в планината. Височината започва да те дърпа все нагоре и нагоре, следващата ми цел са седемхилядникът Ленин (7134 м.) в Памир и първенецът на Южна Америка Аконкагуа (6962 м.)“, сподели Наков.
Той е на финалната права да стане лицензиран планински водач. Изкарал е курс в Асоциацията на планинските водачи в България „Планини и хора“ (АПХ), като всеки член на асоциацията може да стане член и на международната асоциация на планинските водачи UIMLA. „Година и половина е обучението, 960 учебни часа. Отиваш с необходимите пособия и дрехи, сам си правиш къщичка, в която да спиш, сам си набавяш храната, изпитваш себе си в условия като в „Сървайвър“, сподели планинарят и допълни, че му предстои държавен изпит пред АПХ, който включва теория, медицина и ориентиране. След този изпит следва друг в Министерство на туризма.
Що се отнася до футбола, бившият треньор на детско-юношеската школа на „Пирин” /Благоевград/ с „А“ лиценз сподели, че следващата му стъпка е мъжкият футбол. „Не ми харесва как стоят организационно нещата в детско-юношеската школа. 30 години говорим колко важна е подготовката на младите таланти, а не се работи в тази насока, следват се само лични интереси. Затова нямаме и силен национален отбор“, сподели разочарованието си Наков.
В края на август 2024 г. той напусна по свое желание ДЮШ на „Пирин” /Благоевград/, след като бе начело на набор 2009 при орлетата. Петричанинът има богат опит в българския футболен елит, играл е за „Славия”, „Родопа” /Смолян/, „Беласица” /Петрич/, „Пирин” /Благоевград/, „Спортист” /Своге/, „Монтана”, „Видима” /Раковски/ и „Пирин“ /Разлог/. Бил е и играещ помощник-треньор във „В“ група.
НАДЕЖДА ДАМЯНОВА
