Бившият футболист от симитлийското село Полето Димитър Веселинов Цветков от 33 години се занимава с разносна търговия. Познат е по пазарите на села и паланки в цяла Югозападна България.
Репортер на „Струма“ го откри на кооперативния пазар в град Рила, където Цветков беше разположил сергия за продажба на обувки и семена за зеленчуци. Оказа се, че всички от малкото планинско градче го познават и от години са му клиенти. Той е тук с микробуса всеки пазарен ден. Докато не върти търговия, със съпругата си отглеждат разсад, който той продава по пазарите в Благоевград, Рила, Кочериново, стига и до много от радомирските села. Всеки ден от седмицата той е на различно място. Има приятели навсякъде, където върти търговияу и много редовни клиенти.
Докато две жени избираха семена за зеленчуци, Димитър Цветков разказа историята си: „Роден съм в село Полето. Бях футболист, ритах в различни отбори в България до 1984 година, тогава приключих спортната си кариера. Чудех се как да продължа напред без футбола. Съпругата ми беше домакинка в детската градина и училището в селото. Започнахме да произвеждаме разсад и аз го продавах по пазарите. През 1989 година, преди промените, брат ми, тогава беше на 16 години и половина, избяга от България и стигна до САЩ. В момента живее на Хаваите и държи най-голямата тристическа агенция, собственик е и на верига ресторанти. Та тогава, след промените на 10 ноември, профпредседателят в училището ме извика и ми каза, че жена ми трябва да напусне работа, тъй като брат ми е избягал от България. Смутни времена бяха. Съпругата ми напусна, а аз започнах да се занимавам с разносна търговия. С парите, спестени от футбола, отворих модерен за времето си ресторант в село Полето с жива музика. В ресторанта са пели Данчето Варджийска, Сашка Васева… Ресторанта кръстих „Хавай“. Аз регистрирах третата фирма в Благоевград още през 1991 г. и я кръстих „Хавай орхидея“ заради брат ми. Ресторантът се пукаше по шевовете от клиенти, търговията потръгна… Бях в приятелски отношения с бившия директор на мина „Пирин“ г-н Чонков. Случайно го срещнах няколко години след като отворих ресторанта и той ми даде идея да отваря и сладкарница. В мината тогава работеха 3000 души. Аз щях да осигурявам десертите за обедното меню в стола на мината. Закупих съвременно оборудване, инсталирах го… Бяхме се договорили мината да сключи договор с моята фирма, но няколко дни преди подписването Чонков го свалиха и всичко пропадна. Той ме наричаше Тито, много се уважавахме”, разрови се в спомените си Димитър и продължи: „По време на пандемията търговията драстично намаля. Случайно се срещнахме и му се оплаках. Той ме попита по колко часа на ден работя и като му отговорих по 8 часа, обърна се и ми каза: Ще работиш по 12 часа и ще успееш.
От 33 години съм по пазарите, няма ден да не пътувам. Товаря микробуса и тръгвам, знам във всеки град или село кога са пазарните дни и не ги пропускам. Тук, в Рила, ме познават всички. Навсякъде хората са различни. В Кочериново хората са по-други. Там като видят сергията, ме заобикалят и бягат да не си купят нещо. Тук, в Рила, имам приятели от години. Чакат ме и си пазаруват от мен обувки, разсад, семена…
Аз имам нюх към търговията. Баща ми е преселник от Сърбия. Завършил е търговско училище в Румъния. Преселил се е в село Полето по нареждане на Тито, да се бори за Македония“, разказа Димитър Цветков.
В хода на разговора той се върна назад във времето и продължи разказа си за живота на брат си в Америка: „Брат ми избяга през границата при Крупник. В този момент се е разразила силна буря. Тръгва с 10 долара в джоба заедно с негов приятел, който беше с 1 година по-голям. Първо отива в бежански лагер между Италия и Югославия. Там престоява 6 месеца. Брат ми го осъдиха на 20 години да не си идва в България, въпреки че режимът беше паднал. Там престоява три месеца и успява да се измъкне за Америка. След 21 години си дойде и отиде на гроба на баща ни, там го хванаха милиционерите да го разпитват. Брат ми се казва Величко и не иска да се връща да живее в България. На Хаваите си има всичко. Тук идва за по някоя седмица през лятото и се връща. Бизнесът му там сега е сериозен, но когато пристига в САЩ, чисти бурета за по 10 долара на ден. Случайно се запознава по линия на шаха с най-добрия финасист на САЩ за периода 1970-1980 г. Двамата се засичат на турнир по шах и стават приятели. Финансистът няма ръце от лактите надолу. Бог му взел едно, но му е дал акъл. Брат ми ни запозна, но му забравих името. Та този човек му дава насоки накъде да тръгне и в какъв бизнес, за да просперира. Под негово давление брат ми учи 9 години за готвач, за да се усъвършенства. Това му дава възможност да се развие в туристическия бизнес. Отива да живее на Хаваите и отваря ресторанти, които се посещават от заможни туристи. Негова е най-голямата туристическа фирма на Хаваи”, разказа Д. Цветков.
Докато репортер на „Струма“ разговаря с него, двете жени още оглеждат семената за зеленчуци. Оказа се, че цената им е скочила двойно от миналата година. Преди пакетче от 20 семки домати купували по 5 лв., сега цената им е 10 лв.
Д. Цветков сподели: „Цената на разсада ще скочи двойно тази година заради семената. Имам три декара оранжерия и в нея отглеждаме разсад чушки, домати… каквото се сетиш. Работим го двамата със съпругата. Плащаме промишлен ток, за да отопляваме растенията. Хората обедняха, всеки иска по-евтино да купи, а цените скачат. Прави ми впечатление, че след пандемията много хора, които не са се занимавали със земеделие, се завръщат на село, садят зеленчуци, боб, царевица за семействата си”.
С тези думи приключи разказа за живота си бившият футболист от Полето Димитър Цветков.
Записа ЙОРДАНКА ПОПОВА
