Работя с едни и същи хора, за да си гарантирам качеството на плодовете, споделя овощарят
Георги Георгиев е дългогодишен овощар от кюстендилското село Таваличево, който казва, че отглеждането на плодове е в кръвта му. Работата в градините на дядо му започва още като дете, а днес има собствена 100-декарова градина, в която отглежда предимно череши. Какви са предизвикателствата на занаята Георгиев разказва пред agri.bg по време на годишната среща на сдружението „Обединени земеделски производители“.
„Отглеждам 100 дка овощни насаждения, предимно череши, на 13 км от Кюстендил в село Таваличево. 10 дка от градините са ми със сливи. През 2025 година регистрирахме слаба година, не прибрахме нищо“, споделя трудностите си Георгиев.
Отглежда череши за прясна консумация, като залага на сортове и качество.
„Работя за прясна консумация и ми е по-лесно, вместо да свалям тонове продукция и да ги давам за 1 лв./кг за преработка във фабриките, прецених, че е по-добре налоповината количество да прибирам и да го продам по-скъпо. Реализирам черешите чрез изкупвачи, както и лично ги караме на София, и на Варна, и на Петрич и в Кюстендил. Сливите реализирам предимно за ракия в района на Перник“, разказва Георги Георгиев.
Според него освен променящия се климат, който няма как да бъде овладян, стопаните вече се изправят и пред нова опасност, която ще ги накара да променят грижите за дърветата – Черната златка.
„Черната златка първо напада отслабените дръвчета. Ако е силно дръвчето, не го напада. С появата на този вредител обаче се налага да поливаме. Почвата трябва да е влажна, да е обилно влажна и да се третира с прерарат. Жегите и сушата, която настъпи през последните години, благоприятстват появата и размножаването на Черната златка“, допълни още овощарят.
На терен обаче поливките се случват трудно, тъй като парцелите са разпокъсани и всичко се прави на ръчно.
По думите му освен появата на вредители и работната ръка е сериозно предизвикателство пред производството на плодове в района на Кюстендил.
„Работната ръка е сериозен фактор. Цената на прибиране на продукцията се покачва, но въпросът е берачите не да дойдат набързо да оберат и да сложат и смачкана, и болна череша, а да я сортират. Берачът е от голямо значение. Аз от 4-5 години насам държа едни и същи хора, които не е нужно да обучавам и работата върви по-лесно“, разкрива тайната си Георги Георгиев.
