Ден преди да навърши 39 години, Руслан Иванов сложи край на състезателната си кариера вчера. След 20 г. с над 200 мача в професионалния футбол и още толкова в третия ешелон, един от най-креативните халфове, родени в крайния Югозапад, слиза от спортната сцена. Роденият в санданското село Склаве полузащитник съобщи новината с емоционален пост в социалните мрежи. „Днес ми е по-трудно, отколкото пред който и да е финал. По-трудно от всяка дузпа. По-трудно от всяка загуба. Днес ви казвам, че спирам с футбола. Тази игра беше животът ми. С нея пораснах. С нея плаках. С нея се смях до сълзи. Заедно минахме през кал, контузии, победи, загуби и моменти, които никой никога няма да ни вземе. Теренът беше нашият свят. Съблекалнята – нашият дом. Вие – моето семейство. Футболът ме научи как се пада и как се става. Научи ме да не се отказвам, когато боли. А повярвайте ми – болеше. Но си струваше всяка капка пот, всяка сълза, всяка рана. Днес прибирам бутонките. Но няма да прибера спомените. Няма да прибера любовта. А на вас ще кажа само едно – ценете всяка тренировка, всеки мач, всяка минута на терена. Един ден ще разберете колко бързо минава всичко. Благодаря ви, че бяхте до мен. Благодаря на футбола, че ми даде вас. Това не е край на любовта ми към играта. Това е край на една глава…, но сърцето ми завинаги ще остане на терена. Благодаря на всички колеги и треньори които съм срещнал през годините“, написа любимецът на санданските фенове от „Трибуна Вихрен“, който за последно риташе за „Банско“. Почетоха го и от клуба под Тодорка, с думи на признание и благодарност. „Казват, че лидер се раждаш, други твърдят, че се изграждаш с труд, дисциплина и отговорност. За Руслан Иванов и двете неща са верни. Часове преди да откъсне още една страница от живота си, той реши да прекрати активната си състезателна кариера. Според нас е твърде рано, предвид качествата му, но уважаваме избора му. Руслан е сред онези лидери, които могат да поведат във всяка битка с чест и достойнство и никога няма да те предадат“, написаха от ръководството на козлите.
Играчът е юноша на „Пирин“ (Благоевград), най-дълго е играл за орлетата и „Вихрен“. Носил е и екипите на „Видима Раковски“, „Септември“ (Симитли), „Хебър“, „Литекс“, „Чавдар“ (Етрополе), „Кюстендил“ и „Банско“. Понастоящем е част от треньорската гилдия в школата на „Вихрен“, паралелно помага с опита си и на отбора от родното Склаве – „Спартак“, който се състезава в „А“ областна група.
СТАНЧО СТАНЧЕВ
