Бившият шеф и администратор в „Пирин“ Велислав Елезов подкара „странните хора“, притежатели на акциите в благоевградския клуб в рамките на няколко месеца, преди да хвърлят бялата кърпа и да започне голямото протакане около прехвърлянето на собствеността, което вещае сигурен фалит на орлетата за трети път в последните две десетилетия.
„Гоним вече месец, откакто тези странни хора обявиха, че напускат и се отказват от Пирин. Месец. А те все още са тук, акциите все още не са прехвърлени и топката продължава да се тупка. Иначе пък пожелаха успех. Пирин не е Реал Мадрид. Така наречената процедура due diligence може и да звучи страховито и сложно за невежия човек, но правната и финансовата ситуация на клуба е толкова ясна, че и полуидиот ще я разбере за около час. За справка – предишният собственик на акциите я разбра за има-няма 30-40 минути. Та пак питам – какво точно се чака? По неведоми пътища до мен достигна информация за футболен агент, возещ се в такси на българин в чужбина, който разнасял диплянки с оферта за продажба на 51% от акциите на управляващото дружество на Пирин срещу 300 000 евро. Продажба? Ама каква продажба бе, невменяеми хора? Какво точно продавате? И защо продавате само 51%, след като притежавате 90%? Останалите 39% ще си ги задържите? Тоест дори някой да се намери да плати тези 300 000 евро, вие смятате да останете тук и да продължите да ни мъчите с гениалните си приумици? Сменете си хапчетата бе, хора. Защото все пак говорим за управляващо дружество, а не за някакъв златоносен актив. Купувачът не получава нефтено находище, хотел на Малдивите или печатница за пари. Получава контрол върху дружество и заедно с него ангажимента да издържа професионален футболен клуб, да обслужва натрупаните задължения, да плаща на футболисти и служители и да налива още пари, за да може Пирин изобщо да функционира. И за привилегията да поемеш целия този ангажимент някой е решил да ти поиска 300 000 евро.
Тук вече предлагам някой икономически университет да прояви интерес и да организира специализиран курс „Как се продава ангажимент“. Може и магистърска програма да направят. Казусът „Пирин“ спокойно може да бъде основният учебен материал – как намираш човек, който да плати 300 000 евро, за да получи възможността веднага след това да започне да плаща още. И тук май започва да се подрежда пъзелът защо всичко се бави. Някакви опортюнисти, допуснати, да речем, с добри намерения и добри обещания, очевидно са решили, че от цялата тази трагикомедия може и да се изкара някой лев. Което вече не граничи с лудост, а с бизнес гениалност от непознат досега порядък. Ако успеят, обещавам, ще си посипя главата с пепел и ще призная, че сме имали честта да наблюдаваме финансови факири от световна класа.
Защото тук вече не говорим просто за продаване на лед на ескимоси. Говорим за опит да продадеш фабрика на 9 септември, да поискаш пари за нещо, което преди близо месец публично си обявил, че си готов да продадеш, и междувременно да оставиш сметката за поддръжката му на всички останали. Изберете си алегорията – абсурдът остава един и същ.
А докато някой играе на инвестиционен банкер и търси купувач за акциите на управляващото дружество, часовникът тиктака. Задълженията растат. Играчите и служителите чакат парите си. Клубът затъва. И всеки следващ ден прави онези митични 300 000 евро още по-нелепи.
Поне една добра новина вече е факт – промяната в ОФК Пирин се случи и Благоевград си върна контрола върху дружеството. Така поне за школата и бъдещето на децата можем да бъдем значително по-спокойни. За мъжкия футбол обаче часовникът продължава да тиктака. И докато някой се опитва да превърне собственото си „оттегляне“ в бизнес сделка, Пирин плаща цената“, гласи коментарът на дългогодишния служител в клуба.
ТОНИ КИРИЛОВ
