Любопитен отчет направи пред обществеността директорът на Биг Бенд Благоевград Венцислав Мицов след първите 2 месеца откакто бе назначен начело на създадения преди над 3 десетилетия оркестър. Той използва профила си в социалните мрежи, за да разкаже със сериозна доза хумор за челния си удар със заварения устройствен правилник на общинската институция, необходимостта да направи нов и процедурата, която се оказва по-сложна и продължителна от избора на президент.
„Неусетно и някак в адско темпо се изнизаха два месеца, откакто станах директор на Биг Бенд Благоевград… За тези два месеца разбрах, че съм се върнал в политиката. Честно, да си директор на ОКИ (подозирам, че и на държавните културни институти не им е различно) е като да си общински съветник. Почти няма разлика. Ето ви пример…
За да направите нещо, ви е нужно да го съгласувате с ресорния си кмет, с дирекция „Култура“. Да пуснете докладна или пък да депозирате някакъв документ. Тук стажът ми 4 години в Столичен общински съвет ми помогна много. Ако не бях се занимавал някога с това, щях сериозно да се стресирам…
За тези 2 месеца се случиха толкова неща, че чак не мога да повярвам. Имахме няколко концерта. Написах проект към НФК, който ще чакам да видя дали ще спечели. Създадох куп документи, подписах няколко пъти заплати, водих разговори с отдел „Финанси“ в Общината…
Но най-якото е, че и тук, както навсякъде, са създадени толкова високи препятствия по пътя, че трябва да си голямо перде, за да не се спънеш някъде. Ето ви пример…
Още с встъпването ми трябваше да напиша нов устройствен правилник. Старият имаше вече несъществуваща ръководна длъжност „директор и диригент“, беше наблъскан с неща, на които изобщо не им е там мястото.
Е, написах. Депозирах го. Оттам – няколко седмици проверка от юридическия отдел.
После се оказа, че трябва да отида за… обществено обсъждане, пичове. Сега седи на страницата на общината и ще седи до началото на октомври. После – на сесия на Общинския съвет, където да се гласува. Междувременно, ако не знаете, всички заповеди се издават на база на устройствения правилник.
А пък опитът ми да регистрирам Биг Бенд Благоевград в програмата за студентски практики към МОН срещна отказ – „вие нямате устройствен правилник, вследствие на което не можете да сключите договор“…
Едно време Онегер беше казал:
„стани издаван, за да бъдеш известен,
бъди известен, за да станеш издаван“…
Все едно е имал предвид нашата административна уредба и нашите закони.
Оставям това, защото никой няма да ме чака няколко месеца да седя, да се чеша по корема и да си чакам нормативните документи. Игнорирах този факт и продължих по концепцията си. Създадох художествен съвет, вече се събираме, решаваме заедно и смятам, че колегите са супер и че, макар все още да не са убедени, че аз съм точният човек, започват все повече да гледат в нова посока.
Това искам. Искам да излезем от рутината на градски духов оркестър, който общината е ползвала за тържествени церемонии и безплатни концерти.
В тези два месеца за съжаление при мен се случиха доста гадни неща. Мама получи тежка бактериална инфекция и прекарах 2 седмици в тичане между работното ми място, мястото, в което живея, и болницата в Кюстендил.
Но мама се оказа корав боец, а и гадната бактерия „клебсиела“ при нея, слава богу, се оказа не съвсем резистентна към антибиотици. И другата седмица мама ще се прибере в своя дом. След 15 дни в болницата в Кюстендил, където, противно на това, което сте чували, се отнасят супер с пациентите си и докторите са на доста добро ниво…
…е, някои от тях не са българи, но какво от това… Сприятелих се с двама адски симпатични парамедици от Пакистан. Те говорят доста добре български, аз си говоря с тях на английски…
Като цяло бяха два от най-трудните месеци в живота ми, особено последният. Изпитах до краен предел способността си да оцелявам физически и да шофирам по няколкостотин километра на ден. Но, както знаете, аз оцелях след всички албуми на Графа, та едно такова нещо ли ще ме катурне???
Оттук нататък започваме работа по обновяване на репертоара. И на планиране на нови, много различни концерти – с гост-солисти и с гост-диригенти. Стига, разбира се, да не ме уволнят междувременно, защото подобни постове са ветровити и ти винаги си виновен за всичко…
Това, с което обаче все още не мога да се справя, е манталитетът. Малките групи хора, които са скарани помежду си. Страхът за насъщния, постоянните слухове, че ние, музикантите на щат, сме неособено желани и властта всеки момент може да спре да ни припознава…
С тоя манталитет няма да бъде лесно. Няма да бъде лесно и друго – неохотата на местните културни институти да бъдат в колаборация. Нещо, което според мен би било супер, но според предразсъдъците в града би било лошо…
Ето над това ще трябва да поработим заедно. То няма да е лесно. Но аз знам, че това е посоката. Да бъдем заедно и да отстояваме заедно правото си да правим това, в което сме добри – музика, театър, танци…
И май е време да свършвам. Навън вали дъжд. Не знам дали Великият системен администратор е чакал устройствения си правилник, преди да пусне дъжда над нас. Сигурно не е… и сигурно затова дъждът е толкова важен за нас…
БОРЯНА ЦОНЕВА
От всяко дърво свирка не става
Този брадясал дебелак е научил май правилото на трите плика, които новоназначен шеф получил от уволнения такъв със съвет при зор да ги отваря последователно. При първата трудност след няколко месеца шефство отворил първия плик и прочел „“Прехвърли вината на старото ръководство“. Направил така и карал още няколко месеца до следващите проблеми. Отворил втория плик и прочел „Направи промени“, направил промени и изкарал още няколко месеца до новото закъсване. Отворил и третия плик и прочел „Приготви 3 плика за следващия шеф“! Та дебелия асистент от ЮЗУ-то май вече е отворил и втория плик и скоро ще трябва да приготви 3 такива за наследника на поста му…