Бившият шеф на Окръжно пътно управление – Благоевград инж. Ал. Сливков: АМ „Струма” рано или късно ще бъде „качена” източно над реката, решението на АПИ да мине по сегашното трасе на Е-79 от дефилето е безразсъдно и неефективно


Инж. Александър Сливков е завършил Висшия институт по архитектура и строителство със специалност „Пътно строителство“. Зад гърба си има повече от 45 години професионален опит като технически ръководител на пътни обекти, проектант и конструктор на пътища и пътни съоръжения. В личния му актив на експерт по пътно строителство са   назначенията му за директор на Окръжно пътно управление – Благоевград, директор на „Благоустройствени строежи“, резидент-инженер на пътния тунел при КПП Илинден-Ексохи и инвеститорски контрол на десетки улици и пътища в Благоевградска област.   


 Преди повече от три години /на 27 април 2017 г./  МРРБ и Агенция „Пътна инфраструктура“ обявиха, че апликационните форми за три най-проблемни участъка от магистрала „Струма“ – отсечките между Благоевград и Крупник, между Кресна и Сандански и тунел „Железница“, са одобрени от звеното към Европейската комисия JASPERS. „Това е основание България вече реално да се възползва от европейско финансиране за изграждането на посочените обекти“, се казваше в съобщението.
Сбъдва ли се прогнозата на правителството и на Агенция „Пътна инфраструктура“ и какви нерешени към днешна дата въпроси около автомагистрала „Струма“ стоят нерешени  – това е рамката, в която с инж. Александър Сливков правим опит да вместим днешния ни разговор по тази актуална и обществено значима тема.
Крайният срок, даден от Европейската комисия на България за построяване на цялата автомагистрала, е декември 2022 г., като спазването на този срок е първото и най-важното условие, за да бъде зачетено безвъзмездно осигуреното европейско финансиране. Ще бъде ли завършена автомагистралата до посочената от ЕС дата, след като всички виждат, че към днешна дата остават за изграждане най-трудните 23.6 км от нея – отсечката от Симитли до Кресна, включително?
– Наивно е дори някой да си помисли, че това ще стане, защото в споменатите километри влизат и 13.2 км от отсечката в Кресненското дефиле. Днес, 2 години преди края на 2022 г., срокът, в който  изпълнението на Лот 3.2 от автомагистралата трябва да бъде завършен, тя продължава да виси във въздуха, тъй като в тази отсечка не се прави абсолютно нищо.
– Изправена ли е, г-н Сливков, България пред риска да загуби цялото получено досега европейско финансиране, което е на стойност над 1.3 милиарда лева, или има все още някакви теоретични възможности това да ни се размине?       
Опасността е абсолютно реална. Нека да припомня на читателите ни, че цялото трасе на автомагистрала „Струма“ е с дължина 172 км. Строителството на участъка през Кресненския пролом /т.е. на Лот 3.2   с дължина 23.6 км/ остава  проблематично и ако до 2022 г. магистралата не бъде завършена, ще бъде торпилирано цялото финансиране на проекта.
– В началото на тази година правителството обяви, че ще поиска от ЕС нова презаверка на срока за завършването на автомагистралата и изграждането на отсечката в Кресненското дефиле да бъде „преместено“ за следващия програмен период –  2020/2027 г.  Какъв прочит правите Вие на това съобщение ?
– Искането за нова презаверка означава, че правителството е наясно, че към момента не разполага с полезен ход да завърши автомагистралата в този срок и затова се опитва да изпроси поредната отсрочка от ЕС с оправданието, че отлагането му било заради необходимостта да се решат някои екологични проблеми, възникнали след решението на АПИ едното платно от магистралата /това в посока за гр. Кресна/ да мине по сега съществуващото трасе на Е-79 в дефилето, а другото /в посока от Кресна за София/ да мине източно и високо над река Струма.
– Според АПИ изграждането на Лот 3.2 от магистралата в отсечката на Кресненското дефиле ще излезе по-евтино, ако пътният трафик се раздели на две части – едното пътно платно в посока за Гърция да минава през сега съществуващия главен път Е-79, а в посока от Кресна към София – по нов път, източно от дефилето и река Струма.
–  Ако мога да се изразя така, това са сметки без кръчмар. Ако АПИ тръгне да реализира наложения от нея вариант, с илюзията че той  ще доведе до значително поевтиняване стойността на тази магистрална отсечка, това ще означава, че тази институция съзнателно си затваря очите пред фактите и не отчита огромните проблеми – технически, финансови и логистични, пред които инвеститорът и изпълнителите ще се изправят.
– Например?!
Първо, всеки, който разбира поне малко от пътно строителство, навярно е забелязал, че досега никой никъде не е посочил и не е записал в договор кога всъщност ще започне фактическото строителство на тази еднопосочна отсечка от магистралата, както и кога ще започне и завърши реконструкцията на отсечката от сегашното трасе на Е-79 в дефилето, през която ще бъде пренасочен трафикът в посока към съседна Гърция?
    Второ, изграждането на еднопосочната, подчертавам еднопосочната 23.6-км отсечка в дефилето, която да обслужва автотрафика в посока от Кресна за София, ще отнеме в най-добрия случай около 4-5 години. Това означава, че докато се строи тази отсечка /по моя преценка някъде до края на 2028 г./, движението на всички моторни средства, средно по 15 000-16 000 на денонощие, ще продължи да минава през дефилето.
    Трето, за да бъде разширено трасето на първокласния път Е-79 в отсечката, която сега минава през дефилето, до размерите на 2 автомагистрални ленти за движение + 1 аварийна лента, сегашната тераса на пътното платно в дефилето ще трябва да се разшири   най-малкото с още 4-5 метра. Това ще означава, че  от ската трябва да се отстранят, обрушат и извозят някъде извън дефилето няколкостотин куб.м скална маса, а отделно от това да се изгради и железобетонна защитна стена с височина над 5-8 метра, която да предотврати свличанията на земна маса, които в този участък са ежедневни. Някой изчислил ли е какво ще струва всичко това и колко време ще отнеме, за да бъде направено?
     Четвърто. Вариантът на АПИ – разделянето на автомагистралата на два ръкава, включва и изграждането на 5.5 км обиколен магистрален път, който да свърже отсечката над река Струма с основното трасе на автомагистралата. Този път включва изграждането на тунелни връзки, виадукти и мостове, а това са разходи, които никой не иска да сложи в сметката.
     Пето. АПИ, проектантите и фирмите изпълнители на реконструкцията на сегашната 10.4-километрова отсечка от Е-79, която минава през дефилето, ще трябва да обяснят на българската общественост и на Европейската комисия как ще бъде реконструирана тя, че да  отговаря  на нормите и критериите за пътни криви, наклони и високите изисквания за пътна безопасност? Засега по тези въпроси МРРБ  и пътната агенция са наложили гробно мълчание.
     Шесто. МРРБ и АПИ скриват от българската общественост и факта, че наложеният от тях вариант  за тази част от автомагистрала „Струма“ не отговаря на изискванията за автомагистрала, тъй като не предвижда наличието на т.нар. аварийна лента за движение – нито в посока за Благоевград, нито в посока за Кресна. Това обстоятелство показва, че тази отсечка ще се изгражда като най-обикновен скоростен път.
     Седмо. Като експерт в областта на пътното строителство тревожи ме и фактът, че досега никой никъде не е посочил, записал или скрепил с договор отговора на въпроса кога всъщност ще започне фактическото изграждане на отсечката, източно от река Струма, и кога ще започне и завърши реконструкцията на отсечката от сегашното трасе на Е-79 в дефилето, през която ще бъде пренасочен трафикът в посока към съседна Гърция?
     Осмо. АПИ не е дала пред българската общественост и отговор на въпроса – ако по времето, докато ще се реконструира сегашната пътна отсечка от Е-79 през дефилето, се случи някакъв инцидент с изградената „вече“ еднопосочна  магистрална отсечка, източно от река Струма, как и откъде ще се обслужва целият този огромен  автотрафик от 15 000-16 000 моторни превозни средства на денонощие?
 – Вярвате ли, че някой ще Ви отговори на тези въпроси?
– Не, но ги поставям, за да знаят българската общественост и българският данъкоплатец в какъв капан ще бъдем наблъскани, ако този вариант бъде реализиран.
– През юни т.г. Европейската комисия обяви, че започва разследване по искане на 600 жители от община Кресна, което да установи дали избраният от правителството вариант за тази отсечка от автомагистралата, която ще минава по трасето на стария път, отговаря на европейските директиви за пътна безопасност на инфраструктурата.
– Това разследване на ЕК показва, че широката общественост е против опитите на МРРБ и АПИ да наложат проект, който нито един разумен човек не би квалифицирал като оптимален  и безопасен за движението в този участък. Ще се радвам, ако то даде някакъв резултат, защото хората от Кресна винаги са искали цялата тази 13.2-км пътна отсечка от дефилето да премине източно над река Струма, а сегашният път да си остане като локална пътна инфраструктура, но исканията им винаги са оставали нечути.  
– Доколкото зная, тяхното искане се припокрива изцяло с одобрения от ЕК проект на италианската компания SPEA, който предвижда цялото 13.2-км трасе от тази част на автомагистралата да мине източно от река Струма и който проект беше отсвирен от АПИ. За мен обаче остава неясно защо?
– И аз нямам отговор на този логичен въпрос, въпреки че на предварителните „обсъждания“, които пътната агенция проведе в Симитли, Кресна, Струмяни и Благоевград, всички специалисти и експерти в пътното строителство оцениха предимството му.
– Защо тогава не бе приет?
– Защото АПИ не искаше и да чуе за друг проект, освен за силово налагания от нея и правителството.
Казахте, че разделянето на отсечката от Лот 3.2 не е нито практичен, нито по-евтин вариант и това ще изправи завършването на автомагистралата пред още по-сериозни проблеми.
– Не се отказвам от думите си. Може би повечето от читателите не знаят, че още през 1992 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството обяви международен търг за предпроектно проучване на трасето за автомагистрала „Струма“. В него участваха общо шест фирми от Великобритания, Дания и Италия и нито една от България. През 2002 г. италианската компания SPEA спечели търга с проекта, който беше одобрен и от ЕК и който предлага цялата 13.2-км магистрална отсечка в района на Кресненското дефиле да се изгради изцяло като нормална скоростна магистрала, източно над река Струма. Този вариант беше подкрепен, както от експертите, поканени да присъстват на обсъжданията, така и от жителите на община Кресна,  но въпреки това беше отхвърлен от МРРБ и АПИ, и 3.2 милиона евро, които бяха дадени за предпроектното проучване за трасето на автомагистралата, заминаха ей така, заради  някакви си  кръчмарски сметки.
– По онова време в интернет мрежата се появиха съобщения, че проектът на италианците е бил отхвърлен заради двойно по-високата му цена, в сравнение с варианта, който се налага от Агенция „Пътна инфраструктура“, т.е. с една лента в посока Кресна -София и с втора в посока София-Кресна, която да ползва сегашното трасе на Е-79 през дефилето.
–  Вие видели ли сте досега някъде публикуван сравнителен финансово-икономически анализ или доклад на МРРБ или на АПИ, който да посочва колко милиона лева ще струва отхвърленият италиански проект и колко ще струва наложеният от АПИ? Питам, защото аз не съм видял досега такова нещо и не очаквам да видя. Ако някой знае за такъв анализ, нека да го посочи или публикува, защото в противен случай цялата тази конспирация става доста съмнителна и води до изводи, които не ми се ще да бъдат верни. Не мога да разбера също защо МРРБ и АПИ старателно „забравят“ и факта, че проектът, предложен от SPEA, беше одобрен от ЕК като най-добрия от всичките шест проекта, допуснати за оценка, а проектът на АПИ, който няма нищо общо с проекта за скоростна автомагистрала от европейски тип, просто беше наложен силово.
АПИ продължава да се прави на разсеяна и да подминава гузно и факта, че другото предимство  на одобрения от ЕК проект, подкрепен от  широката общественост на гр. Кресна и експертите по пътно и тунелно строителство, е фактът, че при неговата реализация изцяло отпада нуждата да се „реконструира“ сегашната 10.4-километрова пътна отсечка от Е-79, която минава през дефилето. Отпада и нуждата да се прави 5.5 км обходен магистрален път за връзка с изградената досега част от автомагистралата.
– При сегашната патова ситуация как очаквате МРРБ и АПИ да излязат от тази улица без изход?
– Изход има и това е цялата 13.2-км отсечка в района на дефилето да бъде изградена източно над р.Струма като нормална автомагистрала, т.е. с две успоредни платна – едното за трафика в посока на юг, а другото – в посока на север. Ето защо МРРБ, АПИ и управителят на област Благоевград трябва да излязат пред българската общественост и да кажат ясно и аргументирано:  1. Кога според тях  автомагистрала „Струма“ ще бъде напълно готова;  2. Колко реално над индикативно посочената от ЕК цена ще струва цялостното изграждане на Лот 3.2 с индикативна дължина от 23,6 км – ако бъде изградена по одобрения от ЕК проект на SPEA, и колко, ако бъде изпълнен вариантът, наложен от АПИ?;  Другият  въпрос е – кой, кога  и как „ще поеме“ вината за евентуалната загуба  на цялостното осигурено досега финансиране на проекта в размер на повече от 1.35 милиарда лева, ако ЕК откаже да отложи срока за изграждането на магистралата или ако поисканият от правителството нов срок / 2027 г./ не бъде спазен?
– Да припомним на читателите ни, г-н Сливков, че Лот 3.2 Крупник – Кресна е с обща дължина 23,64 км и е разделен на два подучастъка:
– Лот 3.2.1 с дължина 13,2 км. В този Лот е предвидено да бъдат построени 3 пътни тунела – „Симитли“ (211 м), „Ракитна“ (1135 м) и „Стара Кресна“ (1052 м). В тази отсечка ще трябва да бъдат изградени 10 виадукта с обща дължина 3,5 км, както и 3 надлеза и подлеза. Достъпът до трасето ще бъде осигурен чрез 3 пътни възела: „Полето“, „Мечкул“ и „Стара Кресна“. Индикативната стойност за изграждането на Лот 3.2.1 е 444 796 305 лв. без ДДС.
– Лот 3.2.2 с дължина 10,4 km плюс 5,5 км обходен магистрален път за входна и изходна връзка с гр. Кресна /т.нар. част от дясното платно на автомагистралата/.
В тази отсечката от дефилето ще бъдат построени 4 тунела – „Тисата“ (171 м), „Света Неделя“ (1,3 км), тунел „Кресна 1“ (358 м) и тунел „Кресна 2“ (230 м).  Освен това в този  участък ще има 11 виадукта с приблизителна дължина 5 км, както и 9 надлеза и подлеза. Индикативната стойност на обществената поръчка за Лот 3.2.2 е 430 525 209 лв. без ДДС.

– Да, това припомняне е полезно за читателите ни, защото могат да видят, че Лот 3.2 с обща дължина от 23.62 км е не само най-трудната, но и най-скъпата пътна отсечка от цялото 172-километрово трасе на автомагистрала „Струма“, в която ще трябва да бъдат инвестирани близо 900 милиона лева без ДДС, което вдига стойността на изграден километър до космическата сума от 37-38 милиона лева.   Другият факт, върху който трябва да бъде насочено вниманието на българската общественост, е обстоятелството, че разходите за изпълнение на варианта, силово наложен от АПИ, са напълно еднакви с разходите, които щяха да бъдат направени, ако цялата магистрална отсечка бъде изградена източно от река Струма.
– Казано още по-простичко и ясно, от варианта, на който АПИ държи, хазната на практика не спестява абсолютно нищо.
– Точно така и затова аз не мога да разбера защо е цялата тази еквилибристика
– Заемът от 5 милиарда лева, който държавата ни взе преди няколко седмици, знак ли е, че хазната ни не разполага с нужните средства, за да съфинансира тази част от проекта?
– Безспорно и точно това обстоятелство, според мен,  прави „филма“ с доста неясен завършек.
– След като МРРБ и АПИ години наред грижливо потулват цялата тази информация, от какъв зор Вие настоявате да бъде огласена от правителството точно сега – броени месеци преди парламентарните избори догодина?
– Изборите не ме интересуват. По-важни в цялата тази конспирация са фактите. Българската общественост не заслужава повече да бъде заблуждавана за истината относно изграждането на тази  важна 23.6- км отсечка от автомагистрала „Струма“.
– Ако Ви разбирам правилно, Вие продължавате да се съмнявате, че с наличния технически и организационен ресурс България ще изгради тази пътна отсечка в оставащите 2 години.
– Това няма да стане не само в следващите две, но и в по-следващите 5 години. Оттеглянето на апликационната форма, с която правителството искаше да получи от Кохезионния фонд на ЕС финансиране в размер на 267  млн. евро за тази отсечка в Кресненското дефиле, и последвалото поредно искане за удължаване на крайния срок за завършването на автомагистралата с още 5 години не са нищо друго освен  признание за липсата на  отговорно държавническо поведение, за тотално сбъркани сметки  и доказателство, че по тази пътна отсечка засега не се прави абсолютно нищо.
– Може ли поредното отлагане на крайния срок за завършване на строителството на Лот 3.2 от магистралата и оттеглянето на апликационната форма за финансиране в размер на 267 милиона евро да бъде определено като скрит опит за саботаж на целия този мегапроект?
– Вече съм склонен да вярвам на всякакви теории и конспирации, защото досега не съм чул или прочел премиерът, министърът на МРРБ или шефът на АПИ  да са казали:
1. Кога най-рано ще започне работата по трасето в района на дефилето?
2. Кога изграждането на Лот 3.2 с обща дължина 23.62 км от автомагистралата ще бъде завършено окончателно?
3. Колко милиона лева ще струва реално в осакатения й вариант отсечката през дефилето
, предвиждащ еднопосочна лента с две ленти за движение?
4. Защо общественият интерес и колективен разум продължава да бъде държан „на трупчета“?
– Когато през май 2019 г. журналистите попитаха премиера кога започва строежът през Кресненското дефиле (Лот 3.2), той отговори така /цитирам/: „Аз ще я направя до Кресна. От двете страни на Кресна да спре. И после който иска да дава няколко милиарда, да я качи ей така горе. Искат да се качи по върховете. Представете си горе магистрала!“.
Вашият коментар!
– Какво да коментирам. За мен е повече от ясно, че неговите експерти продължават да му пробутват изопачена и недоказана информация както за „предимствата“ на варианта, който АПИ иска да наложи силово, така и за предимствата на одобрения от ЕК проект на компанията SPEA.
– Какво бихте казали на премиера, ако Ви покани на лична среща с него?    
– Истината, а тя е, че въпреки неговата съпротива или съмнения, тази отсечка от автомагистралата  рано или късно ще бъде качена „горе“, защото алтернативата половината от нея да мине по сегашното трасе на Е-79 от дефилето е безразсъдно и неефективно решение.

 Интервю на ГЕОРГИ БУЗОВ

loading...



 

Коментар с Facebook

Подобни новини

2 Коментара

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *