„Стачката на зърнопроизводителите е опит за изнудване на държавата. Големите зърнопроизводители няма да стачкуват”, заяви за „Струма“ собственикът на фуражния завод в Симитли Павел Стоименов, който е един от мощните български бизнесмени в земеделския сектор.
„Прекалено алчен стана българският зърнопроизводител. Нека да си спомним, че до 2007 г., преди да станем член на ЕС, печалбата на декар беше 10-20 лв. След като получихме достъп до европейските пазари и европейски практики, след ухажването с европейски и национални субсидии, печалбата достигна над 100 лв. на декар. Тези огромни печалби не могат да продължават до безкрай, време е разглезеният производител, който свикна с високия стандарт на живот, да изтрезнее. Стачката удря директно върху потребителите, тъй като искат от държавата да поддържа високите цени на зърното и хляба и на слънчогледа и олиото. Какво им пречат украинците, които предлагат в момента „военни цени“ на зърното? Не е редно да скачат върху тях. Украинците са по- добри производители и не виждам нищо лошо да се смеси тяхната хубава пшеница с фуражната българска пшеница и да се получи по-хубав хляб. В момента се раздават пари на калпак – 426 млн. лв. като подкрепа на зеленчукопроизводители, овощари, фермери заради негативното въздействие на войната в Украйна. За зърнопроизводителите не са предвидени и заради това протестират.
Но какво е отражението на войната в Украйна?
През 2021 г. цената на пшеницата и царевицата беше 600 лв. на тон, сега е същата. Килограм картофи с ДДС миналата година беше 36 стотинки, тази е 70 стотинки. Къде е негативното въздействие? Защо да стачкувам? Аз няма да стачкувам, и нито един голям зърнопроизводител няма да стачкува. Който е професионалист – ще оцелее, наглите и алчните – ще фалират. Не може непрекъснато да притискаш и изнудваш собствената си държава, ако така продължава, ще я блокираме”, счита бизнесменът.
426 млн. лв. държавни помощи ще получат земеделските стопани по схемата „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за 2022 г. Това реши Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие”, а средствата бяха одобрени с постановление на Министерския съвет от 17 август 2022 г. в съответствие с временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи на ЕК.
Приемът на заявления по схемата започна от 1 септември и ще продължи до 23 септември 2022 г., като за улеснение те се приемат в общинските служби „Земеделие“ по постоянен адрес на физическото лице (едноличния търговец) или по седалището на юридическото лице. Финансовата подкрепа ще бъде изплатена до 21 октомври тази година. Това са изцяло безвъзмездни плащания, които се разпределят по две направления: за едри и дребни преживни животни, коне и пчелни семейства са предвидени 204 млн. лв., а за плодове и зеленчуци, маслодайна роза, ориз, винени лозя, черупкови плодове, салати и марули, бамя, тиквички и тютюн – 222 млн. лв.
„Вместо да се раздават пари по никое време, по-добре е тези средства да се инвестират в инфраструктурата за напояване, в образование и директно в подкрепа на потребителите, защото в момента потреблението е свито. Да вземем пример от гърците и румънците, които подкрепят с директни плащания хората. Вместо да се губи време в стачки, нека си гледаме производството, да се обединим, да си помагаме, за да оцелеем и преминем през кризите”, заключи бизнесменът Павел Стоименов.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
