Засега май за черешовата градина на България ще останат малките победи като констатацията на омбудсмана, че фотоволтаиците до с. Гюешево са построени при много нарушения, а съветниците с декларация се врекоха, че повече няма да „засаждат“ панели върху плодородна земя
Кметът на Кюстендил да изтегли всички административни актове, свързани с планираната за изграждане фотоволтаична централа до с. Гюешево, за да не нарушават основните права на гражданите – това препоръча в началото на седмицата д-р Айсун Авджиев, гл. секретар на националния омбудсман, в отговор на подписката от 37 жители на кюстендилското село за спиране на проектите за добив на електроенергия от възобновяеми източници.
В частност селяните поискаха от омбудсмана отмяна на 2 заповеди за преотреждане на земеделски земи в местностите Тесларица и Вучковица, които ще бъдат застлани с волтаици. Промяната е одобрена през март 2023 г. от ОбС – Кюстендил и през април 2024 г. от ОДЗ – Кюстендил.
Според институцията на омбудсмана нарушенията около разрешителното за строеж на ФЕЦ до Гюешево са доста.
В мотивите на решения 1141 и 1142 на ОбС – Кюстендил се посочва, че на 10 март 2023 г. в сградата на „Кюстендилски строител“ АД се е състояло обществено обсъждане, но няма данни за разгласяване на събитието и осигурен транспортен достъп до Гюешево, което е на 20,5 км по шосе и 34 км по жп линията от Кюстендил, посочват юристите. Сред нарушените законови процедури по ЗУТ и ЗОЗЗ са още „промените в предназначението на земеделските земи не отговарят на изискванията на закона и са извършени при липса на необходимите основания“, „приетите актове от страна на общината са с юридически дефекти и надхвърлят нейната компетентност“, а Решение на Конституционния съд от 2025 г. е категорично, че такива промени на предназначението на земеделска земя в земя за неземеделски нужди не могат да се правят без доказана нужда, каквато тук липсва.
Проектът е незаконен и ако институциите действат съгласно препоръките на омбудсмана, той няма да се реализира.
Победата на кюстендилското с. Гюешево е поредната в Кюстендилска област, която първа в страната обяви „Не на фотоволтаичните централи!“.
В началото на тази седмица жителите на с. Скриняно започнаха да събират подписка срещу изграждането на фотоволтаична централа върху 50 декара земеделска земя край тяхното село. Проектът е от 2021 г., а процeдурите по него са в напреднала фаза.
Притесненията на местните хора са, че фотоволтаикът ще увреди природната среда в този район, ще унищожи растения, ще се повиши температурата от слънчевото греене върху панелите. Във фейсбук групата „Село…., ама Скриняно“ се появиха снимки на тежки камиони, които вече разтоварват фотопанели на главния път при кметството.
Преди седмица в града се състоя и протест срещу изграждането на фотоволтаици с искане Кюстендил да бъде обявена за зона, свободна от вятърни и фотоволтаични централи и инсталации. Всъщност първата крачка вече е направена – през април Общинският съвет гласува и против инвестиционно намерение за изграждане на вятърен парк в Осоговската планина и на фотоволтаици върху нива в село Каменичка Скакавица. Местният ОбС пък през май взе решение, че занапред няма да разглежда предложения за частични изменения на Общия устройствен план на Кюстендил, които се отнасят до промяна в предназначението на земеделски земи за изграждането на ВЕИ инсталации.
Сега борбата е срещу фотоволтаика на „Аратиден“ ЕООД. Фирмата изпревари недоволството на кюстендилци и успя да изгради в 4 етапа фотоволтаичен парк върху 1300 дка бивши овощни градини и обработвана земя в района на Коняво и Дворище, който при това вече се разширява.
Инициативен комитет „Кюстендил – извор на живот“ организира протест срещу внесената за разглеждане в ОбС докладна записка, свързана с одобряване на проект за частично изменение на ОУП на Кюстендил, за да може фирмата да си направи и трафопост.
Кюстендилци не само искат застрояването на парка да спре, но дори той да бъде демонтиран и земята под него да бъде рекултивирана.
Соларният парк на „Аратиден“ е с мощност 120 MWp и включва възлова подстанция с две полета, която се свързва към нови въздушни линии 110 kV, и повишаваща подстанция 33/110 kV с два силови трансформатора 50 MVA.
„Въпросът с въздействието на 1300 декара фотоволтаици върху местния климат е от жизненоважно значение за поминъка ни и за състоянието на овощните градини, които притежаваме и които се намират в съседство с парка“, смятат местните. Притесненията им са още от липсата на анализ в проекта за опасността от ерозия, която може да настъпи вследствие на строителството на фотоволтаичния парк и отнемането на почвения слой и тревната покривка, както и че строежът може да активира свлачищни процеси.
Жителите на общината са вбесени и от високомерното отношение на фирма „Аратиден“ към тях – в протокола от общественото обсъждане, воден от фирмата, например не било вписано полученото отрицателно становище на 128 човека и тяхното мнение по въпроса.
През 2023 г., когато фирмата започна за строи мегапарка, тя поиска да бъде допуснато от съда предварително изпълнение на Становище по екологична оценка от 05.08.2022 г. на директора на РИОСВ – София с мотив, че така „ще се защитят особено важни държавни и обществени интереси. От закъснението на изпълнението на проекта може да последва значителна и трудно поправима вреда за дружеството. Допускането на предварително
изпълнение на акта е в защита на особено важен интерес на „Аратиден“ ЕООД“, бяха мотивите на дружеството пред магистратите от Административен съд – София. РИОСВ – София подкрепи без всякакви уговорки бързането на инвеститора да започне монтаж на панелите си, преди някой граждански протест да му попречи. Една фирма и едно екосдружение се опитаха да оборят в съда решението на екоинспекцията, че няма как огромният ФЕЦ да не увреди природата, но гласът им не бе чут.
„Дружеството е предприело действия да организира реализацията на инвестиционните си намерения. Тази реализация изисква време,
усилия и значителни средства. На „Аратиден“ ЕООД е издадено Разрешение за строеж № 44/16.03.2023 г. за обект „Фотоволтаична електроцентрала с обща инсталирана мощност 6,3 MW“, депозирана е молба за сключване на окончателен
договор за присъединяване с „Електроенергиен системен оператор“, подадено е заявление до КЕВР за издаване на лицензия с условие за изграждане на енергиен
обект, сключени са договори за доставка на оборудване за повишаваща възлова станция, неизпълнението на задълженията по които ще доведе до прекратяването им и
заплащането на неустойки. Поради това забавяне на влизането в сила на становището по екологичната оценка обезсмисля инвестиционните усилия на „Аратиден“ ЕООД и може да доведе до негови значителни финансови загуби“, ожалиха ги магистратите, след което подчертаха, че РЗИ – Кюстендил,
Министерство на енергетиката, БДЗБР и Министерство на земеделието подкрепят безусловно проекта, а „на проведеното обществено обсъждане не са направени възражения и е изразено положително становище от присъстващите лица относно проекта за частично изменение на ОУП за изграждане на фотоволтаичен парк“.
Според всички тези институции и Административен съд – София реализирането на проекта няма да доведе до значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитените зони, а и това ще допринесе за изпълнение на общоевропейските цели за постепенна декарбонизация и за изпълнение на ангажиментите, които Република България е поела в областта на Зеления преход“.
Любопитно е, че само гаранцията, внесена от инвеститора за стартиране на предварителното изпълнение на проекта, е 140 000 лв., които са процент от стойността на инвестицията, сметната на 140 милиона лева.
Хората, които протестират срещу ФЕЦ-а на „Аратиден“, обаче имат достъп до интернет, а сред тях има и учени. Например на един от протестите сред тях бе жена – физик по образование, която обстойно обясни какво става под фотоволтаичните панели – отнема се хумусът на почвата, против заплевяване се изсипват неограничени количества опасни химически вещества и на практика почвата вече става абсолютно негодна. Освен това на мястото под ФЕЦ-а има каптирани извори и е въпрос на време пестицидите да попаднат в питейната вода. „Направили са строителство на много голяма площ без разрешително и гл. архитект, който го е издал, е заминал на работа в Областна дирекция. Навсякъде единствената цел е да опоскат всичко. Почвата вече е съсипана, панелите повишават темпепературата, елементите на парка излъчват нискочестотни трептения, които ефективно се усвояват от човешкия организъм и са изключително вредни.
Този соларен парк трябва да бъде демонтиран. Ако сме правова държава, тия нормативни изисквания трябваше да бъдат спазени. Нито РИОСВ е упражнило контрол, нито местната ви власт“, обясни физичката.
Коя обаче е фирмата, която с лекота извади 140 000 лв. гаранция, за да форсира монтажите на панелите си до кюстендилското с. Коняво?
„Аратиден“ ЕООД е регистрирана през 2014 г. с предмет на дейност проектиране, производство, доставка и монтаж на системи за производство на енергия от възобновяеми и конвенционални енергийни източници, производство и продажба на енергия от възобновяеми и конвенционални източници и скромен капитал от 100 лв. До 2021 г. фирмата буквално крета – през тази година оборотът й е едва 537 000 лв. и има двама служители.
През 2024 г. обаче капиталът рязко набъбва до 12,16 млн. лв., половината от които са непарична вноска, включваща акумулаторни батерии, трансформатори, подстанции и др. елементи от фотоволтаични инсталации.
От 2022 г. собственик на фирмата е транспортният бос Ваньо Георгиев Алексиев. Той е носител на наградата „Мистър Икономика“ за 2009 година, 3 пъти финалист за „Мениджър на годината” и любител на ултраскъпи коли, с които редовно се снима. Роден е през 1963 г. в Уругвай, където баща му е бил консул в българското посолство. В момента живее в палат в с. Бистрица, който преди 3 г. се опита да продаде срещу 10 млн. евро. Компания му прави нашенска хубавица, известна единствено с участието си в тв риалити.
Кюстендилската връзка на Алексиев е Янка Гогова, която е била управител на „Аратиден“ в периода 2014-2017 г. Същата през 2012 г. бе избрана за член на УС на БЗНС и за водач на листата в изборите за Общински съвет в Кюстендил. После някак си попадна в търговско дружество „Пауталия – турс“ АД, където бе назначена за директор. Култовият някога кюстендилски хотел „Пауталия“ обаче наскоро попадна в ръцете на частен съдебен изпълнител заради невърнат заем на Румен Гайтански-Вълка, чиято фирма „Волф“ години наред чистеше София и на принципа „Най-много пари има в боклука“.
Сега, видно е, най-много пари има в соларните паркове. Което рязко намалява шансовете на кюстендилци да се преборят с милионера Ваньо Алексиев и да издействат демонтаж на ФЕЦ-а му в Кюстендил. Което би било национален прецедент.
Иначе лозунгите на „Извор на живот“, че Кюстендил трябва да се развива в сферите на туризма, балнеолечението и земеделието, което и досега е било приоритет за града, звучат много красиво. И още повече обречено.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
Струма, колко ви платиха да пренапишете статията с коренно обратно звучене и твърдения от тази сутрин???
И ако това е журналистика… отдавна сме обречени като общество и държава!