Петър Петров- Перо е роден на 6.04.1993 г. в Благоевград. Завършва Езикова гимназия „Акад. Людмил Стоянов”, актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ в класа на проф. Иван Добчев и магистратура „История и съвременност на философията“ в Софийски университет „Свети Климент Охридски“. Участвал е в представленията „Черна дупка“; „Говори ми като дъжда“; „Изкуство в клетка“; „Практики на принуденото тяло“, „Процесът“; „Сексуални перверзии“; „Сладка смърт“; „Късметлията с ръждивия пистолет“; „Орото ламя е“; „Ескориал“; „Вуйчо Ваньо“ и други. Снимал е в международни филмови продукции като „The Outpost”; „We die young”; както и в националните такива „Шекспир като улично куче“ и „Екшън“. Участвал е и в сериалите „Братя“ и „Пътят на честта“.
- Защо избрахте актьорската професия? Има ли във Вашето семейство някой, който да се занимава с изкуство?
- За мен самия това решение беше много интуитивно и както се оказа – съдбоносно. Появи се в момент, в който търсех истинското си призвание и ми се стори доста подходящо. Пасна на природата ми. В семейството ми никой не е достигал до професионална реализация, но гарантирам, че всички имаме артистични заложби. Такъв „театър“ сме си спретвали през годините, че можеш да се хванеш за главата. Шегата на страна, но моята баба е била много талантлива певица на млади години, дядо ми пишеше поезия – тайно, и добре му се получаваше.
– Спомняте ли си своя първи спектакъл? Каква беше тръпката?
– Помня първото си излизане на сцената, както помня и първата си целувка. Тези неща не се забравят. Колкото до тръпката – бих определил усещането като близко до това да се сбиеш. Адреналинът е толкова висок! В такива моменти е хубаво да си добре подготвен и да знаеш какво правиш.
- Театъра или киното предпочитате?
– Предпочитам играта на сцена. Не казвам, че е по-сложна, но е по-динамична, има го контакта с публиката, а той е определящ за поведението ти на сцената. Нещо, което е репетирано по един начин, може коренно да се промени по време на игра, само защото публиката е „подала“ нещо друго. Освен това няма втори дубъл. Нещата там са малко „на живот и смърт“. Това не означава, че играта пред камера е по-скучна или по-малко предизвикателна. Напротив, от камерата нищо не можеш да скриеш, всяка излишна реакция или поглед може да провали цяла сцена.
- Коя е била най-трудната Ви роля?
- Не съм сигурен. Във всяка роля има нещо трудно за разбиране и нещо, което може би никога няма да разбереш. Всичко, което отнема повече време за неговото изграждане, в един момент се превръща в трудност. Това от своя страна е дивидент за интелекта, така се стимулира да работи повече и съответно да постига повече. Може да се каже, че трудното е еквивалент на успешното. В такъв случай нека да ни е по-често трудно.
- Добрият или лошият герой се играе по-лесно?
- Лесното не върши работа. Не може да се каже и кое се играе по-трудно. Това са два архетипа, които носят еднакви по сила, но противоположни по посока качества. Колкото повече от тези качества открие актьора, толкова по-пълнокръвен и убедителен ще бъде неговият герой, било то добър или лош. И в двата случая се изисква човек да развива добродетелите си, за да може да разбере мотивите и на единия, и на другия.
- Имате ли идол сред българските или чуждестранните актьори?
– Daniel Day Lewis.
– Има ли роля, която сте изиграли и се доближава до Вас самия?
– Мисля, че във всяка роля, която ми се дава, откривам определени черти от моя характер, но по-силно изразени. Често ми се случва, докато си подготвям ролята, да започвам да проявявам тези черти по-интензивно в ежедневието си. Смятам, че е важно за един актьор да бъде гъвкав в поведението си и да се държи по различен начин в сходни ситуации. Това много помага при справяне с предразсъдъците и притеснението.
- Как различните роли в театъра позволяват на актьора да намери или изгради своята идентичност?
- Всяка роля е вдъхновена до голяма степен от реална личност, живяла някога. Това означава, че ти като актьор имаш възможност да опознаеш още един човек, да разбереш как мисли, къде бърка и най-вече с какво е по-добър от теб. Това развива характера.
- Как се преодолява сценичната треска и имате ли я още?
- Аз лично загрявам добре преди да изляза на сцена.
- Опишете един ваш снимачен ден и театрален ден.
- Като всеки друг. Ако е ден на премиера, тогава е голям купон, заради притеснението и тръпката. И в двата случая, при снимки и репетиции, дните са доста дълги и често се налага да „висиш“ в някое тъмно и затворено място с часове и да извършваш едно и също нещо многократно. Много често не виждаш изобщо слънчева светлина, кой знае колко чист въздух и хубава храна, затова е доста необходимо да имаш изградена рутина и да можеш да я спазваш. А тя се отнася за всеки ден.
– Кога смятате, че ролята, изпълнена от Вас, е успешна? Имало ли е случаи, при които помощта на колегите Ви е насочила към по-вярното изграждане на образа?
- Колективната работа е много важна, за да се изгради адекватно един персонаж. Много често си „сверяваш часовника“ през колегите си. Хубаво е някой да ти каже: „пробвай с тази реплика да кажеш по-скоро това, отколкото другото“. Достоверността на ролята се проверява винаги през работата с колегите, но най-вече през публиката. Тя никога не крие впечатленията си.
- Добавяте ли свои идеи за развитието на героя? Говорите ли с продуцентите и режисьорите, обсъждате ли как да оживее персонажа, правите ли импровизации, или по-скоро се придържате стриктно към насоките?
- Задължително е да опитваш всякакви щуротии, докато търсиш проявленията на персонажа. Правят се сравнения с анимационни герои, животни, известни личности, цветове, ако щеш – ходи изиграй синьо… Документалното кино много помага, от там се намират страхотни персонажи. Не е изключено да си срещнеш човека на улицата. Ако стане така, тръгваш по него и наблюдаваш, крадеш си каквото ти се стори полезно и малко по малко сглобяваш пъзела. Предпочитам да работя с режисьори, които дават по-голяма свобода при изграждането на ролите, въпреки че има такива, които много добре знаят какво искат да видят и как да го изведат.
- Налагало ли се е радикално да промените външния си вид, за да влезете в образ?
- Стигам само до мустака…
- Как се отрази Ковид пандемията на артистичната Ви кариера?
- Неприятно. Но успях да извлека други позитиви – завърших магистратура “История и съвременност на философията” в СУ “Св. Климент Охридски”.
- Какви други изяви на сцената Ви предстоят?
- В момента играя “Морфин” – моноспектакъл по текст на Михаил Булгаков с номинация за Аскеер и Икар “Арт” от Ясмина Реза в Младежки театър. Очаквам с нетърпение да разбера какво ново ми предстои.
ВЕЛИСЛАВА АПОСТОЛОВА
