В тази възраст децата са бунтари – борят се срещу правилата и институциите, това е период, в който състоянието на един млад човек може да се промени коренно за часове, за съжаление търсим причините, когато вече е късно
Благоевградчанинът Денис Никифоров е психолог, съчетаващ експертиза по позитивна психология и творческо развитие с опит в медиите и социалните инициативи. Магистър по позитивна психология и преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“. Практикува индивидуално психологическо консултиране в Благоевград, София и онлайн. Преди да се отдаде изцяло на психологията, в периода 2014-2022 г. работи като журналист, ПР и маркетинг специалист. Носител е на престижни награди за своя принос като позитивен психолог и общественик в региона на Благоевград.
Практическият опит на Денис Никифоров показва, че с човешката душа трябва да се работи много деликатно и внимателно. Той открива ресурсите при своите клиенти чрез позитивната психология. В своята практика работи върху развитие на силните страни на характера, личностния растеж, мотивация, както и работа върху позитивните когнитивни процеси. Професионалните му интереси са в сферата на индивидуалното консултиране, работа с двойки, семейства и деца, ръководене на групи по позитивен психотренинг, психическо благополучие, идентификация и самооценка.
Когато едно дете мълчи, зад това мълчание често стоят неизказани страхове, липса на посока и търсене на идентичност. Трагичните инциденти, при които тийнейджъри посягат към опасни вещества, не са просто „криминална хроника“ – те са болезнен сигнал, че връзката между поколенията се къса.
Психологът Денис Никифоров коментира „невидимите“ знаци на зависимостите в интервю за „Фокус” и обяснява защо материалното осигуряване на децата не може да замени тяхната нужда от общуване с родителите.
– Какъв е първият професионален прочит на един психолог, когато чуете за трагедия, каквато се случи в Благоевград с 16-годишно дете, паднало от петия етаж след употреба на наркотици?
– Тийнейджърите не осъзнават рисковете. Те не разбират, че действията им могат да бъдат фатални. За съжаление обикновено започваме да търсим причините, едва когато вече е късно. Тийнейджърът е бунтар – той се бори срещу правилата, институциите и най-вече срещу родителите. Не може да очакваме едно 16-годишно дете да бъде постоянно у дома, защото прекомерните ограничения само засилват този бунт на по-късен етап. Това е възраст, в която състоянието на един млад човек може да се промени коренно за броени часове.
– Означава ли това, че младите хора нямат достатъчно информация за последствията от употребата на наркотици?
– Абсолютно. Младите хора бързат да пораснат, а зависимостите им дават илюзията, че вече са големи. В моята практика съм срещал 10-годишни деца, у които са откривани флакони с райски газ или течна марихуана. Профилът на зависимостите се променя – те дебнат отвсякъде: от екранната зависимост, през цигарите и енергийните напитки, до тежките наркотици. Ние сме в капан и често възрастните, институциите и учителите се чувстват безсилни.
– Кои са новите опасности, за които ние, родителите, дори не подозираме?
– Най-тъжното е, че родителят разбира последен. Това често се дължи на липсата на изградена доверителна връзка от ранното детство. До 3-годишна възраст детето има нужда от топлината и доверието на майката, а след това бащата внася границите, правилата, принципите и моралната система. Всеки родител трябва да поставя ясни рамки поне до 18-годишна възраст, а бих казал – и докато детето е студент и е финансово зависимо. Трябва да има респект и ясни рамки, които в българските семейства за съжаление често са много размити.
– Къде свършва типичният тийнейджърски бунт и къде започва опасната зависимост?
– Бунтът започва все по-рано под влияние на интернет, музиката и агресивните компютърни игри. Тийнейджърството вече започва около 9-10-годишна възраст и свършва все по-късно. За съжаление, има хора, които дори след 30-годишна възраст продължават да водят тийнейджърски начин на живот, включващ употреба на наркотици.
– Как да разпознаем невидимите симптоми, преди да е станало твърде късно?
– Нормално е тийнейджърът да се затвори в стаята си, но когато това е съпроводено с липса на споделяне, тайни излизания и късно прибиране, трябва да светне сигнална лампа. Трябва да се запитаме: познаваме ли средата, в която общува детето ни? Тази среда често е маскирана, а наркотиците са навсякъде – независимо дали училището е елитно или обикновено. Ако прекарате три дни интензивно с детето, няма как да скриете зависимост от вас. Децата израстват сами, а тази прекомерна свобода ги кара да мислят, че са господари на живота си.
– Дигиталното поколение търси ли изкуствени стимули, за да запълни празнотата?
– Абсолютно. Тийнейджърите прекарват по 8 часа пред лаптопа, потопени в игри с агресия и насилие, които не ги учат на нищо. Дигиталното поколение има нужда от креативен диалог, а не от стандартния въпрос „Как мина в училище?“ и затваряне в стаята. Изкуственият интелект също може да бъде опасен, защото умее да манипулира млади хора, които още не различават реалното от фантазното.
– Имате ли случаи, в които влизате в ролята на медиатор между родител и дете?
– Това се случва всеки ден. Има родители, които тепърва започват да опознават децата си в кабинета ми и така се възстановява диалогът. Аз работя с цялото семейство, защото децата са „симптом“ на родителите. Ако средата у дома не се промени, индивидуалната работа с детето няма да има успех. Има и родители, които, след като разберат, че проблемът идва от динамиката в семейството, предпочитат да потърсят друг специалист, който просто да „мотивира“ детето, без те самите да поемат отговорност.
– Ако родител се усъмни в зависимост, коя е първата правилна стъпка?
– Първо – диалог и подкрепа. Трябва да разберем каква нужда на детето стои зад това бягство в наркотиците. Често те търсят изкуствен допамин, за да се почувстват големи. След диалога следва търсенето на специализирана помощ – психолог, а при нужда и психиатър. Никога не е късно за промяна, стига семейството и зависимият човек да искат помощ. По-добре детето да „гори“ в нещо съзидателно, отколкото в зависимостите.
– Защо се казва, че родителите често полагат усилия в „грешната посока“?
– Защото често отсъстват или имат сляпо доверие, смятайки, че щом детето има успех в училище, всичко е наред. Те не познават средата му и не комуникират с него. Травмите от раздяла или конфликти в ранна възраст също влияят. Ключовата фигура на авторитета е важна – не може 14-годишно дете да има пълна свобода, която да се превърне в свободия.
– Какъв е вашият най-важен съвет към родителите, които искат да бъдат по-близо до децата си?
– Моят акцент е върху емоционалното присъствие. Да осигуриш храна и дрехи е ангажимент, но да осигуриш „свързаност“ е мисия. Трябва да ги слушаме внимателно, дори когато мълчат, защото мълчанието им е вик за внимание. Ако не сме „свързани“ с ценностите на детето си, ние губим влиянието си над него точно в момента, в който то има най-голяма нужда от авторитетен и обичащ родител. Там, в споделеното време и истинската емоционална близост, е единственият работещ щит срещу разрушителните зависимости.
