Димитър Владиков е от Благоевград, завършил е българска филология в ЮЗУ „Н. Рилски“. Баща му Владимир Владиков е един от многоуважаваните преподаватели по български едик и литература в благоевградските СУИЧЕ и Езикова гимназия, от няколко години пенсионер.
– Г-н Владиков, кога и защо заминахте за Китай?
– В Китай пристигнах през 2014 г. поради лична трагедия в семейството. Исках да сменя държавата, дори континента, и имах 3 предложения – от Катар от САЩ и от Китай. Китайското беше най-добро и кацнах в Шанхай.
– С какво се занимавахте преди в България?
– 10 г. бях адвокат, а 3 г. съм работил и към Българската агенция за инвестиции. В Китай заместих Люба Атанасова като директор на българското училище в Пекин. В ЮЗУ завърших „Българска филология” с отличие и „Право” също. След изтичане на едногодишния договор в Пекин се върнах в Шанхай, където успях да организирам децата на българите в града, намерих спонсори, сключих договор с езиков център, който предостави класни стаи и учителска стая, и започнахме часове. Докато не се появи Ковид-19 и затвориха училищата. След подновяването на учебните занятия половината деца се бяха прибрали в България и направих индивидуални уроци за ученици и възрастни, които искат да учат български език.
– Говорите за „зелени кодове” в Китай, те само за ваксинирани ли са?
– Зелените кодове са за всички – без значение преболедувал, ваксиниран или здрав. Ваксините не са задължителни.
– А какви ваксини се прилагат в Китай?
– Ползват се 5 ваксини, но основно китайската.
– Възможно ли е да се въведат такива „зелени кодове” и в Европа и как може да стане това според Вас?
– Може да се въведат, ако се подпише споразумението между Китай и ЕС за единен ваксинен паспорт, тогава може да се ползва софтуерът на зелените кодове. Самите кодове се сканират от различни места и от апликациите за плащане през телефоните. Но в Европа би възникнал въпросът за защитата на личните данни и това дали правителството има право да следи къде си ходил.
– Освен като преподавател по български с какво още се занимавате?
– Имам огромното удоволствие да преподавам в „китайския Харвард“ – университета „Джаотонг“, който е един от 5-те най-престижни в страната.
– Какво преподавате?
– Public Speaking. Говорене пред публика.
– Откога не сте се прибирал у дома в България? И не се ли притеснявате да не се заразите?
– От лятото на 2019. За разлика от повечето българи, тук имам хубава и добре платена работа, миналия семестър публикувах учебник по бизнес английски и почти всеки ден съм във фитнеса, така че със спазване на мерките за хигиена не се притеснявам от вируси. Шанхай е визитната картичка на Китай – много модерен, интернационален град. Миналата година по това време болниците и поликлиниките бяха пълни, но сега ситуацията е съвсем различна.
Година и половина измина, откакто Китай овладя първата вълна, а правителство в Пекин обяви, че ще ваксинира близо милиард души и ще въведе вирусен паспорт.
Китайците ударно се ваксинират. Всеки месец излизат доклади за ваксинираните, като за февруари бяха малко над 52 млн. Има още много до 1 млрд., но ударно се ваксинират навсякъде.
– Как реагират китайците на ограничителните мерки?
– Процесът по въвеждане на ограничителни мерки в Китай е по-ефективен, защото гражданите не участват в диалога за мерките. Хората са извън уравнението. Тук става въпрос за три страни: правителството, болниците и авиокомпаниите. Коментира се между тези три страни и процесът на комуникация тече по-бързо, а гражданите само се информират.
– Кога се очертава да се разхлабят мерките?
– След година и половина на пандемия всички се надяват ако не през лятото, то до края на годината да се отворят границите. Аз имах желанието лятото да пътувам към България, в момента и в България е зле положението. В Китай с тези ваксини дано всичко стане по-бързо и да се отворят границите. Освен да чакаме и да бъдем позитивни, няма много други неща, които може да се направят.
Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Моменти от живота на благоевградчанина в Китай
