Вместо да изпишат очи, „извадиха“ ВеждИ
„Истината е полезна за този, на когото се казва, но е вредна за онзи, който я казва – навлича му омраза“, това е казал роденият преди точно 400 години френски математик, физик и философ Блез Паскал в своята страхотна книга „Мисли“. Предполагам, ако бе живял в наши дни, след „навлича му омраза“ би добавил „и ще му струва оставката“. Вече се досещате, че ще стане дума за един (вече бивш) депутат, един неизключен микрофон, една малка мръсна думичка и едно голямо всенародно възмущение.
„Има и сега закони. Кво чешеме езици? Всички ку*ви се събудиха да се сетят, че са били преди 15 години изнасилвани. Като с оня, американския режисьор, където го напрайха на маймуна“. Ами това е изказването, предизвикало гнева на високоморалния български народ и довело до оставката на Вежди Рашидов.
И ТАЗИ ЕДНА МРЪСНА ДУМИЧКА СЕГА СЕ ОПИТВАТ ДА ПРЕВЪРНАТ В СИМВОЛ И КАТЕГОРИЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ТОВА, ЧЕ ВСИЧКИ МЪЖЕ В БЪЛГАРИЯ СА НАСИЛНИЦИ И ЖЕНОМРАЗЦИ
и всички жени са техни жертви. Такива едни опити освен че са абсолютно неотговарящи на действителността, са и много опасни за обществото като цяло. В конкретния случай с Дебора от Стара Загора един мъж е вече „осъден“ от общественото мнение и огромна част от медиите, без да има директни доказателства, свързващи го с престъплението и без реално да е разследван друг възможен извършител. Захвърлянето през прозореца на презумпцията за невинност всеки път, когато има огромна обществена реакция, е опасно. Надявам се, че ще се проведе професионално разследване, което на база солидни доказателства, а не силни емоции, в крайна сметка ще установи какво точно се е случило и кой точно е извършителят. Но сега и тук няма да говорим за този съдебен процес и участниците, свързани със събитията около него, а за другия, НЕсъдебен процес, при който силните обществени емоции се използват от определени хора, неправителствени организации и партии за постигане на, струва ми се, неособено почтени цели. У немалко хора се създава впечатление, че самоопределилата се като „хардевроатлантическа“ коалиция ПП-ДБ с мълчаливото съучастничество на коалиционния партньор ГЕРБ (които според мен играят своя собствена игра и чакат Промяната да се забатачи още в управленски гафове, за да могат да поемат скоро отново властта) се опитва да вкара в законодателството на страната колкото се може повече постулати на прогресивната неолиберална политика, която властва в момента в Западна Европа и Америка. Превръщането на едно ужасно престъпление в оръжие за отстрелване на всеки, който се съпротивлява на тази хардлиберална линия, е само по себе си престъпление срещу принципите на свобода на словото и презумпцията за невинност до доказване на вина.
ДОКАЗВАНЕТО ТРЯБВА ДА СТАВА В СЪДА, КЪДЕТО ПЕЧЕЛЯТ ПО-СИЛНИТЕ ПРАВНИ АРГУМЕНТИ, А НЕ НА УЛИЦАТА, КЪДЕТО ПОБЕДИТЕЛ СА ПО-СИЛНИТЕ ЕМОЦИИ.
Ако извадим силните емоции от изказването на г-н Рашидов и погледнем същината, ще видим, че смисълът на това, което казва (използвайки и една много груба дума, признавам), е следното: „Закони срещу насилието има и сега. От тези поправки, които днес приемаме с много бързане и малко мислене, няма да има никакъв реален резултат. Допълнителното нагнетяване на емоции може да доведе до злоупотреба с новите „чрезвичайни закони“ от неособено почтени хора, а повдигането на обвинения за неща, случили се преди 10 или 15 години, отваря широко вратата за фалшиви обвинения, които могат да имат сериозни последици за обвинените. Както се случи например с онзи американски актьор“.
Вместо обаче това изказване да предизвика дискусия за това нужни ли са въобще поправки в закона – и ако „да“, то точно тези ли са най-удачните – депутатите се хванаха за думата к*рва и принудиха народния представител да подаде оставка. Което, разбира се, няма да помогне по никакъв начин за решаването на проблема, но пък ще задоволи жаждата за мъст у тълпата и ще остави чувство на морално задоволство у управляващите.
Междувременно изсмуканата от пръсти нова правна дефиниция „интимна връзка“ и произволно прикачения към нея срок от 60 дни освен масовите и справедливи подигравки с еротичен привкус предизвика и доста по-сериозни възражения от чисто правен характер. Цялото това допълнително ударение, което се поставя върху борбата с домашното (и интимното) насилие, предизвикат някои интересни размисли. Ако аз съм жена например, бих могла да се запитам: защо ако някой чужд мъж, с когото не съм правила секс, пребие мен, наказанието за него ще е по-малко, отколкото ако този същият е набил жена си или пък любовницата (с която прави секс, но не живеят заедно)? Това означава ли, че тези жени са по-ценни, отколкото аз съм??? Защото логиката на закона по принцип e: за по-ценните неща се плаща по-голямо обезщетение/се лежи по-дълго.
Цитираният от Рашидов „американски актьор, където го напрайха на маймуна“, е световноизвестният Кевин Спейси, носител на многобройни награди и признат за един от най-добрите актьори в киното и театъра. През 2017 година Спейси е обвинен от няколко човека в сексуални престъпления. Едно от обвиненията е във връзка със спорна ситуация отпреди 30 години. Въпреки липсата на конкретни доказателства обществената реакция и там е бурна и безпощадна. За една нощ актьорът се превръща от идол в сатана. В резултат на тези недоказани твърдения фирмата Netflix къса договора си със Спейси, отлага биографичния му филм за Гор Видал и го отстранява от последния сезон на култовия сериал „House of Cards“. Дори неговата завършена вече роля на Джон Пол Гети III във филма на Ридли Скот „Всички пари на света“ (2017) е заснета наново, но с друг актьор – Кристофър Плъмър. И всичко това заради общественото мнение, повярвало на обвиненията, без да чака решението на съда. През 2022 г. съдът в Ню Йорк и отново през 2023 г. съдът в Лондон окончателно постановяват – НЕВИНЕН ПО ВСИЧКИ ОБВИНЕНИЯ. Но, както казваме ние тук, след дъжд качулка – професионалната кариера и личният живот на Кевин Спейси вече са разрушени напълно заради присъдата, издадена му от тълпата.
И ако сега си мислите – да, ама това е в Америка, няма да се случи тук, искам само да ви кажа едно име – Тото. Единствената причина да знам името на този рапър е, че „Пепси България” обяви официално, че „прекратява договора и сътрудничеството си“ с него. Причината? Излъчено в YouTube през март (?) интервю на рапъра с Тити Папазов, в което Тити разказва случка отпреди много години, когато остригал част от косата на приятелката си като наказание за нейна изневяра. Интересното е, че това интервю остава незабелязано цели 4 месеца. И щеше да си остане незабележимо завинаги, ако не беше случката с Дебора и най-вече породената от тази случка истерия, заляла улици, медии, интелигенция и неправителствени организации. Изведнъж Тити Папазов бе превърнат в символ на „ужасните български мъже“. Тъй като нарушават неолибералната мантра „всички мъже – насилници и потисници, всички жени – жертви и невинни“, детайли като това, че отрязването на коса е било условие на облог, който приятелката му е сключила доброволно, и че се е стигнало до изпълнение на облога, след като тя му е изневерила с „негов близък приятел“, останаха някак незабелязани. И именно тези първосигнални емоции на тълпата, умело използвани от управници, обладани от мераци да се докарат пред либералния Запад, са основната причина Тото да няма вече договор с „Пепси”.
Мнението на тълпата е и причината, поради която Вежди Рашидов вече не е депутат и заради която бе разрушена кариерата на Кевин Спейси. На запад имат специален термин за това – „cancel culture”. Ние нямаме българска дума и затова се използва английското „кенсъл култура“.
КЕНСЪЛ ОЗНАЧАВА ОТМЯНА, ЗАЧЕРКВАНЕ, АНУЛИРАНЕ. ИМЕТО ИДВА ОТ МНОГОТО ОТМЕНЕНИ, АНУЛИРАНИ И ЗАЧЕРКНАТИ МНЕНИЯ
и цели кариери на хора, изразили позиция, различна от тази на тълпата. Основна цел на кенсъл активистите са хора, изразяващи различни от техните мнения по въпроси, свързани с раса, пол-джендър, малцинства, феминизъм, дискриминация. Тези активисти не признават възможността да е допусната неволна грешка; не признават даване на „втори шанс“ и възможност човек да се поучи от грешките си; не си дават сметка, че за хора, чиито думи и действия стават веднага обществено достояние, е на практика невъзможно винаги да бъдат перфектни в изказа и поведението си. Кенсъл активистите искат… кенсълиране, отмяна, анулиране, зачеркване, унищожение. Това им дава чувство на морално превъзходство, което е абсолютно необосновано, но много приятно за егото им.
Случаят с рапъра Тото е много добра илюстрация и за друг един коварен начин, по който действа кенсъл културата, а именно самокенсълиране (автоцензура). Става въпрос за отказа на хора да споделят публично своето мнение по проблемните въпроси от страх да не бъдат „кенсълирани“. Заради такъв страх в момента в YouTube канала на рапъра „При Тото“ има само едно видео. В него той гузно се извинява (за нещо, за което самият той, а и всеки, притежаващ капка здрав разум, знае, че не дължи извинение), явно надявайки се да умилостиви гнева на тълпата. Всичките си останали видеа той сам е премахнал. И, забележете, Тото не е казал нищо. Той е просто интервюиращият. Но „Пепси България” и кенсъл тълпата не се интересуват от фактология, те искат „кръв“. Сега вече
КЪМ СТРАХА ОТ ИЗКАЗВАНЕ НА РАЗЛИЧНО МНЕНИЕ СЕ ДОБАВЯ И СТРАХЪТ ДОРИ ДА ПРИСЪСТВАМЕ, КОГАТО РАЗЛИЧНО И „ОПАСНО“ МНЕНИЕ СЕ ИЗКАЗВА.
Заради този страх Институтът по математика и информатика на БАН – институция, където се очаква в най-голяма степен да властва най-вече хладен разум, бе принуден „в отговор на изострения обществен интерес по повод изказвания… в социалните мрежи“ да уволни набързо свой служител, защото бил казал нещо обидно по случая „Дебора“. Това според мен е изключително лошо за всяко общество. Именно различните мнения са най-ценни в обществения диалог. Те са тези, които дори когато са прекалено груби и даже спорни, са полезни. Те са корективът, от който всички ние се нуждаем. И е обезпокоително това засилващо се напоследък натякване и опити за внушение, че, видите ли, българите били, по думите на един професор културолог, „неуверени, комплексирани и слабокултурни хора“, които явно политическият и интелектуален елит трябва да направлява и поучава. Медиите пък биват призовавани да отразяват „правилните мнения“ и по-решително да ни предпазват от „путинска пропаганда“, „климатична дезинформация“ и „остарели консервативни идеи“.
В НАТИСКА ЗА ПОВЕЧЕ КОНТРОЛ ВЪРХУ ИНФОРМАЦИЯТА СЕ ВКЛЮЧИ ДОРИ ЛИЧНО ПРЕМИЕРЪТ ДЕНКОВ,
който си позволи да дава съвети на Съвета за електронни медии как да работи и се възмути, че СЕМ не налага наказания на журналисти, чиито мнения той явно не одобрява: „СЕМ очевидно не си върши работата. Не може журналисти, които разпространяват неверни факти, вероятно знаейки, че са неверни, да не бъдат санкционирани по някакъв начин“.
Има много и все хубави цитати за свободата на словото, но тук и сега се сещам за нещо на Оруел от неговата „1984”: „Свобода означава да имаш свободата да кажеш, че 2+2=4“. В смисъл че трябва да си свободен да назовеш очевидното, без да се притесняваш от цензурата на „партията“ или гнева на общественото мнение. Когато каза, че закони вече има, а новоприетите поправки са безсмислени и няма да свършат никаква работа, а са само популистка имитация на действие, Вежди Рашидов всъщност заяви, че 2+2 е 4. Някой обаче явно се опитва да ни убеди, че ако бъде погледнато от „правилния ъгъл“, всъщност 2+2 може да е и… 5. Наречете ме женомразец и сексистко прасе, но аз си държа на 2+2=4.
ИВО СТАНОЕВ
