Пропагандата ни уверява, че избирателите са „оглупели“, но цифрите за икономическия крах разкриват друга истина
Убедителната победа на партията „Алтернатива за Германия” (AfD) в провинция Саксония-Анхалт на изборите на 6 септември бе посрещната от мощна вълна на възмущение и апокалиптични заклинания: „Нацистите спечелиха изборите!“, „Хитлер се завръща в Германия!“. В новинарските заглавия името на партията неизменно бе предшествано от определения като „антиимигрантска“ и „крайнодясна“ (за това колко е крайна AfD след малко). Политически коментатори в чужбина и у нас много настояваха да ни напомнят, че провинцията, в която AfD спечели 44 процента от гласовете (при рекордна избирателна активност от 78%), е част от бившата комунистическа ГДР. Внушението бидейки, че тези там са не много образовани, бивши комунисти, които са изостанали в миналото и все още не могат да разберат добре прогресивните идеи на глобалистите в Брюксел.
И как така хората в провинция Саксония-Анхалт изведнъж станаха тъпи точно сега? Същата тази бивша комунистическа, изостанала културно провинция от 2011 до 2021 гласува за Християндемократическия съюз – ХДС. Тогава никой не обиждаше избирателите. Сега обаче, когато същата тази провинция предпочете по категоричен начин „Алтернатива за Германия” – изведнъж станаха прости източногерманци. Гласуващите за „Алтернатива за Германия” са нацисти и приятели на Путин – това е възможно най-мързеливият анализ на случилото се, който вместо да потърси реалните причини, просто дава възможност на изричащите тези клишета да се чувстват морално превъзхождащи.
За тези, които искат наистина да разберат защо се случи това, което се случи, бих препоръчал метода на великия Имануел Кант. В своите опити да обследва и разбере феномените в този свят той задава следния въпрос: „Какви са необходимите условия, за възможността „Х“ да съществува?“. Отнесено към конкретния случай, бихме могли да зададем кантианския въпрос:
„КАКВИ СА НЕОБХОДИМИТЕ УСЛОВИЯ, КОИТО ПРАВЯТ ВЪЗМОЖНО РЕКОРДЕН БРОЙ ХОРА ДА ОТИДАТ ДА ГЛАСУВАТ И 44% ОТ ТЯХ ДА ИЗБЕРАТ AfD?“.
Нека погледнем някои реални и измерими факти, които мързеливите анализатори услужливо пропускат, защото им развалят удобната пропагандна теза:
Когато най-големият автомобилен производител в Европа и символ на германската мощ Volkswagen официално одобрява план за съкращаването на 50 000 работни места и затварянето на ключови заводи, това вече не е просто статистика. Това е тектоничен трус. За първи път в историята си гигантът е принуден да изнася производства извън страната заради непосилните условия у дома, а не заради по-удобен достъп до нови пазари.
„Зеленият преход“ и отказът от евтини суровини доведоха до брутален скок в цените на енергията, който задушава германската индустрия. Дори гиганти в химическата и фармацевтичната индустрия (като например Bayer) са подложени на огромен натиск. Резултатът? Германия отчита най-високия брой корпоративни банкрути от над десетилетие насам, а при по-големите предприятия вълната от фалити достигна 20-годишен пик. Това не е инцидент или временно сътресение. Това е крахът на досегашния германски модел.
Докато медиите твърдят, че темата с миграцията е „фобия“, реалността на терен говори друго. Докато германската работна ръка се свива, заетостта сред чужденците нарасна с 3.4 милиона души за последното десетилетие, поставяйки на изпитание социалните системи, училищата и пазара на труда. Безконтролният миграционен натиск и скокът в нивата на престъпността превръщат вътрешната сигурност в основен проблем.Хората не реагират на расистки подбуди; те реагират на факта, че държавата е изпуснала контрола над собствените си граници и улици.
Когато съберете горните три фактора в едно, отговорът на кантианския въпрос става доста по-ясен: „Необходимите условия“ за победата на AfD са създадени в Берлин и Брюксел чрез години на грешни решения, икономическо късогледство и арогантно пренебрежение към реалните проблеми на обикновения човек.
ИЗТОЧНОГЕРМАНЦИТЕ НЕ СА СТАНАЛИ „НАЦИСТИ“ ЗА ЕДНА НОЩ – ТЕ ПРОСТО ПЪРВИ ИЗКРЕЩЯХА, ЧЕ КЪЩАТА ГОРИ,
докато анализаторите в скъпите студиа продължават да спорят за цвета на тапетите. А това, че се случи в бивша комунистическа провинция, също не е никак случайно. В последните години на няколко пъти именно ние, бившите комунистически страни от Източна Европа, показахме, че може би нашите инстинкти и преценки са по-верни от тези на хората в Западна Европа. Днес, когато вече започва да се разкрива истината за Ковид пандемията и за всички лъжи на правителствата и големите фармацефтични компании; за пораженията от безмислените локдауни и маски; за нежеланите странични ефекти от т.нар. Ковид ваксини, които не предпазваха от заразяване, но пък напълниха личните сметки на брюкселски бюрократи, се оказва, че реакцията на хората в Източна Европа е била много по-адекватна от тази на западняците. Придобития в годините на комунизъм рефлекс да не вярваме сляпо на политиците си и да четем истината между редовете на официалната пропаганда ни послужи отлично, за да се поддаем в много по-малка степен на идиотските Ковид ограничения. И за мен лично това е един повод да съм много горд от нас, българите. Този същият дълбок скептицизъм днес кара източногерманците да откажат да вярват на брюкселските клишета и да гласуват с ума и джоба си, а не с телевизора.
И тук стигаме до най-важния извод, който плаши статуквото в Берлин и Брюксел.
СЛУЧИЛОТО СЕ В ТАЗИ НЕМСКА ПРОВИНЦИЯ НЕ Е ИЗОЛИРАН ИНЦИДЕНТ.
Погрешно е да се мисли, че това е проблем на „изостаналия Изток“. Истината е, че „необходимите условия за възможността Х да се случи“ отдавна са назрели в цяла Германия (надявам се много скоро и цяла Европа), а Саксония-Анхалт беше просто сцената, на която се проведоха изборите в този конкретен момент.
Проучванията на общественото мнение на национално ниво вече поставят „Алтернатива за Германия” (AfD) като първа политическа сила в цялата страна с рекордна подкрепа от 28%. Канцлерът Фридрих Мерц и неговите коалиционни партньори се намират на историческо дъно на популярността си – 14% одобрение и 78% неодобрение в последното национално изследване от този месец. Това е, защото избирателите от Мюнхен до Хамбург усещат същия икономически задух и същата несигурност. Сривът на индустрията и ценовият шок не подбират географски ширини. Където и да се проведат избори утре, резултатът ще бъде сходен. Според социологическите проучвания AfD ще е победител и в изборите тази неделя в провинция Мекленбург-Предна Померания.
И СЕГА НЕКА ДА ВИДИМ КОЛКО ОПАСНА Е ТАЗИ „КРАЙНА“ И „АНТИИМИГРАЦИОННА“ ПАРТИЯ.
Ето основните моменти в партийната програма на „Алтернатива за Германия”:
ИКОНОМИКА: Социалната пазарна икономика с акцент върху средния бизнес, предприемачеството и иновациите; Значително намаляване на данъците и таксите; Драстично намаляване на бюрокрацията; Дългова спирачка за намаляване на държавните разходи в областите миграция и климат и пренасочване към инфраструктура; Запазване на кеша като законно платежно средство и опростяване на данъчната система.
МИГРАЦИЯ: Ефективен граничен контрол, отказ на незаконни влизания и последователна „ремиграция“ (връщане) на лица без право на престой; Обработка на молбите за убежище в центрове извън Германия; Преминаване от парични към предметни помощи за търсещи убежище; Спиране или рязко ограничаване на социалните помощи за лица без право на престой; Строги критерии за натурализация; Ограничаване на семейното събиране (особено за субсидиарна защита); Последователно депортиране на незаконно пребиваващи и престъпници; Намаляване на масовата миграция като алтернатива на демографските проблеми.
ЕНЕРГЕТИКА И КЛИМАТ: Спиране на енергийния преход, който води до високи цени и деиндустриализация; Реактивиране на функциониращи атомни централи и дългосрочно изграждане на нови; отказ от преждевременно излизане от въглищата; Възстановяване и повторно въвеждане в експлоатация на газопроводите Nord Stream; Закупуване на евтин газ (вкл. от Русия); Отмяна на CO₂ таксата, системата за търговия с емисии и субсидиите за вятърна и слънчева енергия; Намаляване на енергийните данъци до минимум; отказ от забрана на двигатели с вътрешно горене; Излизане от Парижкото споразумение за климата.
СЕМЕЙНА ПОЛИТИКА: Признание на традиционното семейство (майка, баща и деца) като „клетка на обществото“; Специална защита според основния закон; Въвеждане на „заплата“ за отглеждане за родители или баби и дядовци до около 3-годишна възраст на детето, за да се осигури реален избор; Финансови стимули за повишаване на раждаемостта; подкрепа за семейства с много деца вместо разчитане на масова имиграция за решаване на демографските проблеми.
ДРУГИ ПО-ВИДНИ АКЦЕНТИ: Европа на суверенни национални държави вместо по-силна централизация на ЕС; Критика към еврото и призиви за преосмисляне/евентуално напускане на валутния съюз или реформи; Пряка демокрация – народни референдуми по швейцарски модел; По-строги мерки срещу престъпността.
ПРЕДИ 20-30 ГОДИНИ ТАЗИ ПРОГРАМА БИ КЛАСИФИЦИРАЛА ПАРТИЯТА КАТО ЦЕНТЪР-ДЯСНА, НАЦИОНАЛ-КОНСЕРВАТИВНА
с някои популистки оттенъци. Тя по никакъв начин не би била смятана за „крайна“, а рестриктивната й позиция по миграцията би била възприемана като нормална консервативна политика, а не като „антиимигрантска“ в днешния смисъл на думата.
Нещо повече – този кантиански феномен преминава германските граници и се превръща в общоевропейска реалност. Във Франция партията на Марин Льо Пен („Национален сбор“) води убедително във всички социологически изследвания за предстоящата президентска надпревара. Френският елит е изправен пред същата паника, пред каквато е и германският.
Посланието на избирателите е универсално.
ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е В „ГЛУПАВИТЕ“ ХОРАТА, А В ИДИОТСКИТЕ ПОЛИТИКИ, КОИТО БРЮКСЕЛ ПРОДЪЛЖАВА ДА НАЛАГА.
Резултатите в Германия и Франция не са изненада – те са неизбежното следствие от поредица провалени политики, на които хората най-сетне казаха: „БАСТА! ДОСТАТЪЧНО! СТИГА ТОЛКОВА!!!“.
ИВО СТАНОЕВ
