Слави Стояновски e роден в Благоевград, семеен, с една дъщеря. Завършил е „Парково строителство и озеленяване“, занимава се със семеен бизнес. В свободното си време е планински водач на туристически групи. Увлича се по фотографията и подготвя изложба с планински снимки и картини в кафенето, което стопанисва и което е превърнал в контактна точка за любителите на планината.
Г-н Стояновски, откога се зароди страстта Ви към планината?
– От годините в началното училище, когато имаше организация и ни водеха по лагери. Правихме преходи и когато попаднеш на някой учител, който да ти запали искрата, връзката ти с планината остава за цял живот.
Кои планини сте обиколили и кое е любимото Ви място за отдих?
– Бил съм в Алпите в Италия, Австрия, Швейцария, в Гърция – Олимп и Боздаг, в Македония – в Шар планина и Кораб, и много други, които са по своему красиви. Ние, българите, имаме невероятен късмет и трябва да сме щастливи с нашите уникални планини, които по нищо не отстъпват на другите. Трябва да ги ценим и пазим, защото много чужденци ни завиждат за божествената природа и хубавия климат, които все още имаме… Всеки има любимо място за отдих някъде. Моето е навсякъде в Пирин, там се чувствам най-добре.
Какви са предимствата на планинския туризъм?
Чист въздух, вода и невероятни природни гледки. Планината е източник на здраве, учи те на дисциплина, калява физиката и психиката – тя е лечебна. Казвам го от личен опит. При игра на футбол ми бяха счупили крака на четири места и след три операции и месеци в „Пирогов“ благодарение на планината пак проходих. Планинската пътека лекува – „Който ходи по горски пътеки, не ходи в градски аптеки“.
Ползвате ли природната аптека, познавате ли билките?
Донякъде. Все пак и това съм учил, но още научавам все нови и интересни неща. Иначе за мен мащерката, златният корен, алиботушът са без аналог, с огромни ползи за здравето.
С какво Ви зарежда планината?
В днешно време стресът е огромен, а планината те зарежда със спокойствие и много положителна енергия. Чувстваш се като прероден от нейната красота и величие.
Колко време прекарвате в планината?
Имам ли възможност и време, винаги се стремя да съм по-близо до природата. При хубаво време почти всяка седмица съм в планината. Случвало ми се е в един ден да изкача връх Мусала в Рила и връх Вихрен в Пирин.
Имал ли сте екстремни моменти по време на преходи?
Човек винаги трябва да се съобразява и да има респект към планината. Тя си има собствени правила и не я вълнуват твоите планове, все пак ти си на гости. Сещам се за един момент с японски туристи на Кончето, на които бях водач. На места се беше скъсало въжето и те нямаха решение как да продължат напред, но благодарение на тяхната дисциплина и прецизност и с малко воля успяхме да преминем успешно. Японците бяха от Осака, обикаляха две седмици в Рила и Пирин. Много са любознателни, всичко снимат – бит, култура, феномени, езера. Останаха очаровани и казаха, че пак ще се върнат.
Сам ли предпочитате да ходите в планината, или с група?
С приятели винаги е по-интересно и забавно, а и щастието е пълно, когато е споделено. Но пък когато сте по-голяма група, трябва винаги да се съобразявате един с друг и с маршрута. Примерно, един се катери по-добре, обаче спускането му е бавно, друг поддържа добро темпо, но пък височината го притеснява… трябва да има баланс.
Увличате ли се по планински митове и легенди за „вехти войводи“?
Това е част от магията на нашите планини. Да вървиш по стъпките на Гоце, Яне, на Радон войвода. Винаги ми е било интересно да науча от по-стари планинари тяхната версия за легенди, в които има много фолклор от градски тип. Иначе примерно за Пирин Николай Даутов от Неврокоп наистина има много и достоверна информация, която споделя в няколко книги, които си заслужава човек да има в библиотеката. Аз искрено се радвам, че познавам и съм приятел с такъв човек като него, който е посветил живота си да изследва, опознава и описва всичко за планината.
Знаете ли такива места в Пирин и Рила?
Разбира се, много са, няма да мога да изброя всички. Раздела и Пазар дере с връх Дамга в Рила, местността Чала в Годлевската планина с подвига на Радон Тодев, или Дончови караули в Пирин, Коматинските скали във Влахина планина или Тевното езеро и Самодивските езера, въобще имаме много интересни места в исторически план, които трябва по някакъв начин да популяризираме.
Кой е природосъобразният Ви начин на живот?
За мен природосъобразният живот е да черпиш от природните блага – въздух, вода, билки, биохрани. Всеки го възприема по собствен начин. Важно е да разбере кой е правилният за него навреме, а не когато стане твърде късно.
Какво бихте препоръчали на онези, които отиват на разходка в планината?
Да ходят с цялото си сърце и душа. Мога да препоръчам това, което ми остави като послание големият българин Боян Петров, от когото съм имал честта да се уча. А именно: Да бъдем по-често в планините и да въвличаме нови хора в играта с върховете.
Скъпо удоволствие ли е планинското летуване?
Зависи. Има и много скъпа екипировка, която винаги е от значение, но ако нямаш крака и сърце за планината, тя няма да ходи заради тебе. Ако обичаш планината, си готов и на автостоп, и с платненки да тръгнеш. Все пак обувките са най-важни. В планината трябва да си подготвен, най-добре е да се ползват водачи, защото авантюрите понякога могат да изиграят лоша шега. Трябва да се следи прогнозата за времето, да не се поемат излишни рискове. Да се спазват правилата, да имаш застраховка. Винаги трябва да се съобразяваме с планината, за да може да се докосваме до нейните тайни. Тя ще ни допусне, ако сме добронамерени.
Какво бихте направили, за да привлечете и провокирате интереса на децата и младите хора към планинарството?
Това е много дълга и болна тема, защото държавата, общините и Българският туристически съюз неглижират тази дейност. Трябва в училището да има часове по туризъм, да се правят походи. Тук е мястото да дам за пример моите приятели от Алпийски клуб – Банско, които правят и невъзможното и само изцяло на собствена сметка палят все повече деца и хора да ходят в планината. Идеи има, само трябва човек да намери сподвижници. Обнадежден съм, че наскоро в Благоевград се сформира сдружение на планинари и алпинисти „Вертикални костенурки“. Личният пример е най-важен. Няма по-голямо щастие да споделяш с децата и семейството величието на природата.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
Връх Тодорка
На връх Джангал
С приятели от Алпийски клуб – Банско
На Кончето с японските туристи
Покорител на върхове
Със семейството
