Имах прекрасен син, който почина на 17.09. т.г. Беше надарен богато от природата и от Господ, но напусна този свят само на 54 години.
Едва 4-годишен, знаеше да чете свободно, а още като ученик започна да усвоява основите на техниката. Ползваше подходяща литература, интересуваше се от физика и химия и ги прилагаше в ежедневието.
Завърши с медал Математическата гимназия в Благоевград, като се класираше на окръжни и национални олимпиади. Започна да се занимава с компютърни техники и технологии и дори в няколко броя на вестник „Пиринско дело“ пишеше за него като най-изявен в тази област.
Имаше влечение към музиката, дар от баща му, и развит музикален вкус.
Приеха го в МЕИ – гр. София, като на кандидатстудентския изпит беше изкарал пълна шестица.Завърши успешно и стана инженер по електроника и информатика. Реализира се в автосервиз за ремонт на немски коли, където работи повече от 20 години. Беше талантлив и умен, блестящ инженер и работеше всеотдайно, дори и в съботните дни. Клиенти го ценяха отвсякъде, не само от града, но и от други райони. В този занаят той въведе много млади хора, някои от тях признателни, а други самонадеяни и самозабравили се.
Заради таланта, способностите и познанията му беше предложено от собственика да стане съдружник и да направят нов, модерен сервиз. От тази неосъществена идея, не по негова вина, беше разочарован, да не говорим, че претърпя изключителни финансови загуби. Неговата емоционалност и чувствителност, с които бе надарен, не му позволяваха да търпи несправедливости, фалш и лъжи. Това рушеше здравето му и го убиваше бавно.
Въпреки многобройните предложения за работа в чужбина не замина и остана да живее и работи в родината си, за което по-късно съжаляваше.
Емоционално и здравословно Росен се съсипваше и от проблема с наследствения имот на фамилия Ичеви, който се намира на главната търговска улица и където сме ощетявани от известния бизнесмен Валери П.
Росен, като широкоскроен, търсеше диалог и се чувстваше безсилен от безотговорното действие и бездействие на институциите, осъзнавайки, че не може да се пребори с корупцията, безотговорността и несправедливостта. Той чувстваше, че въпреки способностите си не е възможно с труда и наследството си да осигурява необходимите средства за семейството и бъдещето на децата си.
От Росен ни остана завинаги неговата усмивка, смирение, пример за подражание и отзивчивост, беше готов винаги да помага, отворен към всички хора, търсещ доброто у всеки.
Почивай в мир, мили сине!
Надка Ичева, Благоевград
