Благоевградчанката Поли Стреянева, която свали 31 кг за 4 месеца: Никога не е късно за промяна и ключовата дума за успех е дисциплина

*Не се притеснявам от бръчките си, повече се притеснявам кръвното ми да не надвиши 150-160 горна граница *Не искам опъната кожа на цената на два инфаркта или един инсулт* Искам да се наведа спокойно да си вържа обувките, без да се изпотя и задъхам* Искам да съм здрава и се научих да не отивам в крайности*

За 3 месеца благоевградчанката Поли Стреянева свали 31 кг. Влиза във формата „Живот на кантар“ силно подкрепена от съпруга си, който обещал да наглежда временно частния й  бизнес. Поли от години се занимава с подготовка и управление на проекти с европейско финансиране, има и шивашки и кроялен цех. Тя е на 48 г., родена е в Монтана, но сама признава, че се чувства благоевградчанка заради времето и живота си в областния център на Пиринско. Завършила е „Българска филология“ и „Психология“ в ЮЗУ, има две дъщери и едно внуче.

• Поли, какво те провокира да сваляш килограми публично, пред цяла България? Не се ли притесняваше, че ще ти се подиграват, ще те оплюят, ще се разголиш, изговаряйки тайни, които може би не си признавала дори пред най- близките си?
• Взех решението да вляза във формата, когато бях стигнала в етап от живота си, в който усещах, че имам нужда от голяма промяна, защото в противен случай се смятах за изгубена.
• Какво се беше случило?
• Емоционално и професионално прегаряне. Толкова се бях загубила в ангажиментите и грижата за всички около мен, че бях забравила за собственото си аз.
• Но за постигнатото от теб много хора могат да мечтаят: имаш съпруг и две деца, внук и успешен бизнес…
• Тази мечта отвътре бе доста разнебитена. Осъзнавах, че имам проблем с храната и емоционална зависимост към шоколада и сладкото. Тя се бе развила до такава степен, че бях като наркоман, ако не си взема дневната доза от 2-3 шоколада – ставах нервна и треперех. Хранителната зависимост е заболяване, за което никой не говори.
• Как го осъзна до степен силно да поискаш промяна?
• При мен, мисля, че и съдбата имаше пръст. Цялото ми семейство  осъзнаваше и виждаше, че имам проблем, казваха ми го и от време на време опитваха да ми се поскарват. Постоянно ми правеха забележки и аз стигнах дотам да оставям шоколади на места, където те няма да ги намерят. Давах си сметка, че така постъпват зависимите, но промяната се случи с една книга, която си купих. Тя е „Тихо, за това не се говори“ на Десислава Христозова. В една от главите авторката е отделила специално внимание на хранителните зависимости, че те трябва да бъдат поставени на една плоскост с останалите зависимости, като наркотици и алкохол например, и да се тълкуват като заболяване, а страдащите – като болни. Хранителните зависимости не са видими като алкохолизма, наркоманията или тютюнопушенето. Прекаляването с храна може да доведе до наднормено тегло, до високо кръвно налягане, до завишена кръвна захар и още куп заболявания, но едва ли някой ще ти каже, че си болен и имаш хранително разстройство. В  книгата се коментираше нуждата от изолиране на болните от средата, близките и факторите, довели до зависимост, и точно в този момент, помня, че беше събота, като вдигнах очи към телевизора, на екрана видях обява за кастинг за участие в „Живот на кантар“. Беше като знак от съдбата.
• Колко килограма тежеше в този период?
• Варирах между 100 и 97 кг.
• Колко си висока?
• 164 см. Бях стигнала дотам да се задъхвам като изкача стълбите до офиса на 1 етаж.
• Имаш внук, наднорменото тегло пречеше ли ти да го обгрижваш?
• Той е с аутизъм, хиперактивен и  много подвижен и определено не се справях, въпреки огромното ми желание да прекарвам повече време с него. Бях стигнала дотам, че да не смея да изляза сама с него и винаги исках да има още някой с нас, защото се страхувах, че ако ми се отскубне, не мога да го настигна. Това ме смачкваше и се чувствах изключително непълноценна. Семейството ми са дълголетници, бабите и дядовците ми са живели по 90 г., и си казах: „Ако съм на половината на живота си, другата половина какво ще се случва с мен?! Ще седя на стол и ще гледам отстрани живота си ли?!“.
• Не се ли притесняваше от клюки, подигравки и коментарите, които ще чуеш при публичността на един телевизионен формат?
• Давах си ясна сметка, че ще разголя не само тялото си (знаех какво предстои), но и душата си, и страховете си, и най-скритите и съкровени емоции. Но мъжът ми ме подкрепи, каза ми, че това е моят шанс, че той ще поеме ангажиментите ми в бизнеса ми, за да се погрижа за себе си. Това беше най-важното и аз го послушах. След като излязох от формата, разбрах, че докато ме е нямало, е претърпял спешна операция, за която не само не ми каза, но забранил и на децата да ме информират, защото със сигурност щях да се възползвам от клауза в договора, че при проблем с член от семейството можем да прекъснем преждевременно  участието си.
• По време на участието никаква връзка ли нямахте с външния свят?
• Никаква. Знаехме, че ще ни информират, ако се случи нещо важно и неприятно с близките ни, в противен случай трябва да сме спокойни, че всичко е наред. Оставих си телефона вкъщи като тръгнах на 24 януари и само на 14 февруари се чухме с половинките си.
• Колко време прекара в изолация и колко килограма от теглото си успя да свалиш?
• За 2 месеца и половина във формата свалих 27 кг. А в момента съм с 31 кг по-малко от момента на влизането ми в „Живот на кантар“.
• Как се справи с липсата на шоколад, имаше ли абстиненция, или този етап премина леко?
• Преди да вляза, около мен винаги имаше по 3-4 кутии шоколадови бонбони, шоколадите отделно, и да, изживях абстиненция в класическия й вариант. Като говорех след време с редакторите, те ми признаха, че  били много притеснени за мен. Влязох с вирус, който за 24 часа ме повали и вдигнах много висока температура. Въпреки това ставах и отивах да тренирам. Ще издам  нещо, преди формата не бях влизала във фитнес зала. За да не се изложа напълно пред камерита, преди да тръгна, отидох в един фитнес да видя как изглеждат уредите и какво се прави на тях. И за първи път там във фитнеса изпитах удоволствие от физическото натоварване, след всяка тренировка се чувствах много добре. Цялото напрежение от липсата на близки, на позната среда, на шоколад излизаше от мен в залата. Но нощем го сънувах, сънувах, че ям, събуждах се с вкуса на шоколад на небцето си и бях гузна. Продължи около 2 седмици, потях се нощем, през деня бях изнервена, плачех – всички симптоми изживях на абстиненцията.
• По колко време тренираше?
• В началото тренировките бяха щадящи по 45 мин сутрин, вечер обикновено ние си ги увеличавахме до 1,5 ч. Тренирахме двуразово всеки ден, като преди да изляза, тренировките бяха стигнали до 2 часа сутрин и още 2 ч. вечер.
• Давала си си сметка вероятно, че в реалния си живот не можеш да отделиш по 4 часа на ден за фитнес?
• Да, и бях много благодарна, че такова нещо ми се случи, защото това беше грижа само и единствено за мен. В реалния живот тренирам всеки ден по веднъж, ако пропусна силова тренировка, си я правя вкъщи – имам пътека, имам гирички и това ми е напълно достатъчно.
• Искаш да кажеш, че ако човек няма финансова възможност да ходи всеки ден на фитнес, може и сам вкъщи да тренира…
• Да. Достатъчно е постелка на пода. Най-лесният начин е човек да обуе маратонките и да направи една по- дълга разходка. Благоевградчани имаме богатството парк Бачиново, което не ценим достатъчно. От дома ми дотам и обратно са 10 км, които не усещаш като натоварване заради природата и чистия въздух покрай реката. През изминалите месеци си дадох сметка, че не е важно да съм слаба, никак дори, а да съм здрава и физически издръжлива. Да се кача, без да се задъхам, до 6-7 етаж е удоволствие! Ако в магазин ти предложат да си купиш кола, но при условие, че ще я ползваш 50-60 години, най-вероятно ще започнеш да четеш за устройството на двигателя, какви са екстрите, какво включва сервизната книжка… После при всяка драскотина ще тичаш да я оправиш, ще слушаш двигателя, ще ходиш редовно на преглед. А какво правим с тялото и психиката си, които също се надяваме да ползваме поне 60-70 години?! Кога ходим на лекар, намираме ли време да се погрижим, колко често неглижираме някой симптом или болка…
• Ти самата често ли неглижираше сигналите на тялото си до 2024 г.?
• Абсолютно, затова се бях докарала дотам да не мога да се затичам след внука си, камо ли да подскачам с него. Влязох във формата с ниво на кръвна захар 7,8, в момента то е 4,5, без да приемам никакви медикаменти.
• Има ли нещо, от което сега те е срам или изпитваш неудобство, че си го направила публично пред цяла България?
• Ако преди 6 месеца ми беше задала същия въпрос сигурно щях да изброя поне 10 неща. Но сега не ме е срам от нищо, чувствам се толкова освободена, сякаш с изричането на всичко съм смъкнала някакъв товар от себе си. Освен килограмите съм смъкнала огромно бреме и от психиката си. Аз съм го поискала, направила съм всичко заради здравето си и ми е много хубаво като ме спират непознати и ми казват, че съм ги мотивирала и те да започнат да променят живота си. 
• А семейството ти как те посрещна, като се върна у дома?
• Напълно променено и то. Мъжът ми е отслабнал с 12 кг. Докато ме е гледал на екрана, си е дал сметка, че иска и той да направи същото за себе си. Сега всяка вечер правим разходки, аз и голямата дъщеря до Бачиново, а той се качва през Ловния дом по  една стръмна пътека до Кръста. Голямата дъщеря, на 29 г., бе леко закръглена, свали 10  кг, защото решила, че и тя може да прави каквото правя аз. Майка ми, която е на 70 г. нормализира кръвното си само като свали 6 кг. Тя никога не е била много пълна, но изключи само някои вредни храни от менюто си.
• Ти какво си изключила от твоето?
• Минала съм през всички възможни диети и хранителни режими – кето,  90-дневна, протеинова, специално направени за мен от диетолози, но в тях винаги са изключвани цели групи храни: въглехидрати, мазнини, протеини, а това изтощава организма. Това, което научих във формата, е, че трябва да се наслаждавам на процеса и да подхождам с толеранс, като се случи да наруша режима на хранене. Най- хубавият подарък, който получих (или си направих), е, че вече нямам зависимост към шоколада. И тъй като няма как някой да не ме почерпи за празник, не отказвам бонбон, но досега ми се е събрал не повече от един шоколад, колкото преди поглъщах за по-малко от половин ден. В този смисъл смятам, че е много важно от менюто си човек да не изключва цели групи храни,  защото това води до психическо натоварване и след това до наваксване. Сега се храня, като гледам в чинията ми да има всичко нужно – както  зеленчуци, така и протеини (не ям месо от години, но си ги набавям от лещата, яйцата, боба, морска храна). Здравословното хранене не означава скъпо, бих казала дори, че би могло да е и много бюджетно. Попита ме какво съм изключила – всички пакетирани и полуготови замразени храни. Преди ми бе много лесно с тях, вадя от фризера, пъхам във фурната и яденето е готово, но дали е здравословно, колко и какви консерванти има в него не съм се и замисляла. А е трябвало да гледам етикетите и всички подобрители, овкусители, които целят да увеличават продажбите им, но нас ни пристрастяват. Трябва да сме осъзнати и да внимаваме какво слагаме на масата си и какво даваме на децата си.
• Сама ли приготвяш сега храната си?
• Започнах много да готвя вкъщи. Преди не го правех, оправдавайки се с липсата на време, но се оказва, че е било само оправдание. Доставя ми удоволствие да приготвям храната на семейството си и тя вече е здравословна. Увеличих ядките в менюто ни, това  също не излиза скъпо, защото тук имаме орехи, лешници… Една шепа на ден е достатъчно. Не спазвам грамажи в готвенето, не броя калориите в продуктите, защото това ще изнерви всеки. Най-бързата ми закуска са 2 варени яйца с малко извара и половин краставица, придружени от топъл чай. Избягвам захарта, но медът е великолепен заместител. Не съм диетолог и не бих си позволила да давам съвети на хората как да се хранят, но няма лошо да си вземеш за обяд в офиса от приготвеното предната вечер у дома ястие, в което знаеш какво си сложил или вместо тестени или пакетирани десерти да хапнеш сезонни плодове, каквито при нас са в изобилие. За жалост в България все повече хора страдат от затлъстяване, но тази болест се пренебрегва и няма държавна политика, свързана с лечението й. Да, много зависи от добрия пример вкъщи, но няма клинична пътека за консултация с диетолози, а не всеки може да си позволи да отиде на преглед при специалист и да плати 100-150 лв. за изготвяне на индивидуален хранителен режим. За мен не е било проблем, но пък не съм имала достатъчно дисциплина да го спазвам. И сега с голяма радост  виждам малката си дъщеря, която е на 15 г.,  да ходи с баба си на пазара, да избира сама продукти и да приготвя сама разни здравословни кремчета за училище. Признавам си, че дори не съм си представяла, че това може да се случи, но съм много горда.
• Излиза, че решението ти за лична промяна е довела до пълна промяна с хората около теб…
• Влизането ми във формата промени живота на цялата ми фамилия. Докато аз съм била вътре, те също са започнали промяна в своя живот и това за мен е най-голямата награда, че успях да помогна на всички важни за мен хора, помагайки на себе си. Мой приятел ми писа, че съм го върнала към тренировките. Като видял, че аз, която не съм влизала във фитнес зала в живота си, го правя, и той започнал да тренира и се чувства отлично. Не съм вярвала, че някога ще изрека това, но физическата активност ме кара да се чувствам много добре и емоционално, и физически, като нов човек!

– Как се отрази отсъствието ти на бизнеса ти?

 – Слава Богу, имам много добър екип, на който разчитам 100 % и съм им много блрагодарна. Всичко беше под контрол и си дадох сметка, че и това е било проблем за мен, че съм искала да контролирам всичко, вероятно и заради това съм се докарала до емоционалното изтощение и зависимости, в които бях изпаднала. Не си давах сметка колко сериозен е станал проблемът при мен. Най-често си казваме: Понапълнял съм, започвам диета от утре. Без шоколад успявах да удържа до 3 дни и пак започвах. Наднорменото тегло води и до липса на самочувствие, не харесваш отражението си в огледалото. Аз избягвах да поглеждам към витрините, защото не се харесвах, а човек като не се обича какъвто е, как да живее и как да е добър пример за децата си?! Но човек трябва да  осъзнае проблема, за да поиска да се справи с него. Ключовата дума за успеха за мен е дисциплина. Сега невинаги ми се ходи във фитнеса, някой ден се чувствам недоспала, уморена, но си казвам: „Днес трябва да направиш това за себе си, защото знаеш, че то е правилно“. И взимам сака с маратонките и тръгвам. Един вътрешен глас продължава да ме саботира, че не ми е удобен часът, че съм заета и имам някакъв много спешен ангажимент. Но дали не можем да отделим 1 час на ден за себе си?! Вместо на кафе един час, иди до Бачиново, ще си починеш емоционално и психически от шума на реката и дърветата.

 – Да свалиш за 4 месеца 31 кг е твърде много, не се ли притесняваш от това, както и че  кожата се отпуска и ще получиш много бръчки?

 – Аз бях под непрекъснат лекарски надзор, а откакто излязох от формата, съм свалила около 4-5 кг, което според специалистите е оптималното.  Прочетох много неща за себе си, с които се забавлявах, като например, че съм имала специални процедури за бръчките. Имам си ги като всеки човек. Когато си по-пълен, кожата ти е по-опъната, но и вътрешните органи са по-опънати от мазнините около тях. Предпочитам тялото ми да е по-леко. Неминуем процес при отслабване са и бръчките, но кожата има еластичност и се събира до някаква степен. Не се притеснявам от бръчките си, повече се притеснявам кръвното ми да не надвиши 150-160 горна граница. Не искам опъната кожа на цената на два инфаркта или един инсулт. Искам да съм здрава и се научих да не отивам в крайности. Искам да се наведа спокойно да си вържа обувките, без да се изпотя и задъхам. Има много начини човек да е активен, дори ако работата му е на бюро. На всеки час-два може да станеш да се раздвижиш, 5-10 пъти да клекнеш, за да се раздвижи кръвта и подобри кръвообращението. Свикнали сме навсякъде да ходим с колата, а Благоевград не е толкова голям, хубаво е да оставяме понякога автомобила си и да се раздвижим, защото мускулите са живот. Искам да остарявам качествено като моята баба. Тя си отиде на 90 г. , на 80 г. пребори рака и до последно бе физически активна и много дейна. Много ми се караше, че съм се запуснала и ми повтаряше повече да се движа. Но идва момент на осъзнаване и дисциплина в грижата за себе си и семейството си. Като подредим деня си и проявим дисциплина, имаме време за всичко. Чувала съм го милион пъти, всички знаем кое е правилно, как би било по-добре, но нямаме дисциплината да го направим.

 – Отслабването ли е най-големият подарък, който направи за себе си?

 – Цялостната промяна в начина ми на живот и отношението към себе си е най-големият подарък за последните 20 г., който си направих. Това, че осъзнах, че аз съм най-важната за себе си и само така мога да съм полезна и на останалите. То е като кислородната маска в самолета, първо трябва да я сложиш на себе си, за да успееш да я сложиш и на детето си.

 – Постигането на какво лично тегло е целта ти?

– 59-60 кг. На толкова съм се чувствала най-добре. В момента съм 66 кг и тялото само ще покаже оптималните килограми.

 – Много се коментира темата за плащането, платихте ли за участие във формата (все пак спане, храна, консултации с диетолози, психолози, фитнес инструктори – всичко това струва пари) или на вас ви платиха?

• Нищо не сме плащали, нито ни е плащано. Шансът, който получихме, се случва веднъж в живота и аз съм безкрайно благодарна! Аз спечелих най-ценната награда за всеки човек – здравето си, жизнеността си, нови приятели, научих много уроци и най-важният е, че никога не е късно за промяна, която колкото и голяма да е, винаги започва с една първа малка стъпка.

Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА