Импулсивните пориви на огъня – срещу тях застават смело две дами в униформа. Те не са просто редници – те са истински героини!
В сърцето на огнената стихия над селата Плоски и Илинденци, сред пламъци и дим, редник Кристина Теова и редник Силвия Стаменова от Трето бригадно командване в Благоевград показаха какво означава кураж, подготовка и непоколебим дух.
Рамо до рамо с пожарникари, доброволци и ловци те доказват, че когато екипът е единен, няма непреодолими препятствия – дори и природната стихия.
Военната им подготовка, дисциплината и решителността не остават на теория – те се превръщат в действие, в реални резултати, в спасени животи и домове.
Малко преди да се метне на уазката и да замине отново към пожарите в Пирин, с редник Кристина Теова седнахме на маса, за да ми разкаже преживяното в близост с огъня, пише в armymedia.bg Лъчезар Лозанов. Като дете гледала филми, а като ученичка била на обучение за боен санитар и така превърнала военната професия в своя мечта. Така я завъртял животът, че сменила различни работи – включително и като автобояджия. Миналата година пиели кафе с приятелка и чула, че има конкурс за Сухопътните войски – двете решили да кандидатстват. Захвърлила всичко цивилно зад гърба си и от декември редник Теова е автоматчик в Трето бригадно командване – Благоевград. Сега ситуацията на Пирин е такава, че й се налага да е част от формированието за борба със стихийни бедствия и пожари. Вече има няколко участия в гасенето на терен, предимно над с. Илинденци.
Според нея огънят е динамична и изненадваща стихия, непредсказуема и опасна. Най-яркият й спомен е как бързо трябвало да се спуснат от настъпващите пламъци по противопожарния шланг като по въже. Били на високо в планината и действали с лопати, тупалки и пръскачки. Правели просеки – да изчистят ивица почва до скала, за да не прескочи огънят към неопожарената гора. Под тях скалиста стръмнина. Вързали маркуча за дърво…
– Има такава тренировка и във военната подготовка. Обикновено тренират по 20 човека. После се сменят. Аз съм нова, още не съм я преминала. Но внимателно изпълнявам заповедите на ръководителя. Чу се думата: евакуация! Трябваше бързо да реагираме. Огънят се обръща към нас! Изхлузихме се надолу като по въже. Гледката от горящата гора изглежда страшно! Огънят не успя да ни застигне за минути. Евакуирахме се с коли. Вятърът се мята в различни посоки, трудно е да предвидиш накъде ще обърне. Ако не бяхме реагирали, щеше да ни застигне. Ръководителите следят поривите му и създават ефективна организация.
Тук се включва редник Силвия Стаменова, помощник гранатометчик:
– Бяхме на един пожар над с. Плоски и с. Струмяни. Низовият пожар по-лесно се пресича, но този беше върхов. Представете си – пред вас се изправят изведнъж 10 м пламъци. На 5–6 м от хората температурата става нетърпима. Виждахме да бягат по-едрите животни – сърни, кучетата дойдоха при нас изплашени, а за жалост таралеж, заек, лисица – как да избягат. Имаше изгорели крави от селата. За щастие успяхме да преградим пътя на пожара и не стигна до къщите…
На въпроса как преминава един ден гасене Силвия обяснава: Тръгват сутрин още по тъмно. В с. Плоски ги чакат началници. Посрещат ги пожарникарите, те са преди всички там. Имало доброволци и от местното население. Тръгват нагоре по черен път, прокаран от дървосекачи, но екстремен. До едно ниво успяват с колите, нататък пътят е с големи камъни. Излизат на височина около 2000 м. Но тя няма усещане за колко часа го катерят, през това време правят просеки с лопати и кирки.
При катеренето и по време на работата са с раници на гърба с храна и вода за пиене. Плюс лопата, кирка. А на моменти и с пръскачка. Отпред – раницата 20 кила, отзад – пръскачката. Дали с такова натоварване една жена се справя?
– Нямам избор. Нали затова сме отишли – да сме полезни и да си спасим природата. Огънят беше се развихрил, но с общи усилия и от пожарникарите, и от нас, и от горските – да не ги забравяме, го спряхме. Изкопаваме тревичката, отделяме я встрани. Дойдоха едни големи кучета – омърлушени, уплашени, изморени – доста жалничко изглеждаха. Сърничките ги видяхме на хоризонта – отиваха към зелената част, но като ни видяха доста хора, се поизплашиха и започнаха да бягат. Дано са се спасили, защото всички са живи душички…
Според нея един пожар може да ги обгради неочаквано. Затова спазвали подходяща дистанция от 5-10 м. Особено опасен е гъстият дим. Не бягат, имат шалчета – мокрят ги и си ги увиват около устата и носа, за да не се задушат. Оказва се, че този метод е особено ефективен. Същата работа вършат и специални маски, но доста огън са изгасили и с тези шалчета.
И все пак най-важното в борбата с огъня е, както го каза редник Стаменова – „съдружието“.
– Помагаме си един на друг кой с каквото може и каквато нужда има. Постоянно се оглеждаме. Ако някой колега не види какво става зад него, този под него ще го предупреди. Той вижда, когато огънят го обгражда. И се пазим взаимно… Тя работи по пожарите вече втора година. Миналата била над с. Сенокос. Било нормално проходимо, без да е много стръмно – на около 2000 м височина. Но как издържа една жена? На редник Силвия Стаменова много й помага спортът – тичане. Прави обиколки по 12 км на един дъх за час около Благоевград. Има намерение да участва и като състезател на маратон, но е убедена, че ще й трябва повече предварителна подготовка. И нейният път към военната служба е минал през разочарованието от цивилни професии. Завършила средно специално училище за хранително-вкусова промишленост, но не й било по сърце, та никога не го практикувала. Работила като търговец и зареждала магазини. Но я глождела мисълта, че трябва да участва в кауза, в която да е полезна за държавата и обществото. И така миналата година през март преоткрила себе си във военната професия. Обича преходите в планината, а в учението на „Корен” и на „Сливница” нямала затруднения. Жените сами си правили окопи, водели наблюдение за противника. „Не ми е било в тежест да съм в калта или на минусови градуси – споделя редник Стаменова. – Спали сме в палатките с печки на дърва, приемам го като нормална част от службата. Просто трябва да сме по-сръчни, по-бързи, защото излезе ли противникът, нямаме време да мислим, да се бавим – въпросът е на живот и смърт…“.
