Познавам Мина Сучева като талантливо дете на моята приятелка, танцьорката Жана Сучева, и по-малката сестра на една известна актриса от Благоевград – Лили Сучева. Следя творческите й изяви и се радвам на успехите й. Знам, че голяма част от заложбите си генетично пренася от предците, чиито качества днес доразвива. Тя се налага като певица на националната сцена и се подрежда в списъка на научните работници, които се занимават с музика.
Родена е на 11.11.1993 година в Благоевград в 1 часа след полунощ. Много единици има в живота й и много често й се налага да преживява ново творческо и житейско начало. Завършила е Езиковата гимназия в Благоевград с френски език, а след това изучава поп и джаз пеене в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, която завършва през 2016 г. Магистърската степен получава през 2017-а. Веднага след завършване на висшето си образование започва да пише текстове и музика към тях. Мина има издадени девет авторски песни, на които е и продуцент. Част от тях показва на публиката и с видеоклипове. От 2021 година е преподавател по поп и джаз пеене в Националната музикална академия. Сега е докторант към Националната музикална академия. Темата, която разработва, е свързана с историята на френския шансон. В докторантурата си търси отговори и на въпроса колко е важен френският шансон в политиката на Франция. Проучва историята на шансона, търси примери за известни артисти от най-силния период на този музикален феномен, когато той намира място и на международния пазар. Интересно й е да разбере как тази музика влияе на изпълнителите в съвремието, като изследва развитието на емблемите й, каквито са Едит Пиаф и Шарл Азнавур. Техни песни е включила и в своя репертоар.
Питам какво свое ще внесе в тази дисертация, къде търси материалите.
„С познанията, които имам по френски език, използвам оригинални източници, които все още не са познати на българския книжен пазар. Търся материали, които показват френския шансон като символ на френската идентичност. Там се ровя и ми е много интересно. А любовта към тази тема идва от моята баба Лиляна Цветкова, която беше учител по френски език. Тя ми е разказвала за нейния дядо, който е свирил на хармоника. Баба пък свиреше на акордеон и пееше много хубаво френски шансони, а дядо Тодор Цветков е пеел в хор „Ален мак” към Народно читалище „Никола Вапцаров 1866” в Благоевград.
Другата ми баба Надежда Сучева, по бащина линия, на която визуално много приличам, пееше народни песни за седенки, които беше научила в родното си село Мечкул. Нито един от моите предци не се е занимавал професионално с музика, но явно са ми предали генетично тази дарба. Около мен има много хора, които се занимават с изкуство. Майка ми Жанета Сучева беше дълги години танцьорка в ансамбъл „Пирин”, сестра ми Лили е актриса, зет ми Зафир Раджаб също е актьор и режисьор”.
А за това кога избира да се занимава с музика, както и че пее, пише текстове и композира, Мина заяви:
„От малка. Родителите ми винаги са ме подкрепяли в избора да се занимавам с музика. Подкрепяла ме е и сестра ми Лили в избора да се занимавам с изкуство. Наследила съм таланта на майка в танцовото изкуство и тя много пъти ме е подтиквала да развия и този си талант. Майка продължава да ми дава кураж, а сигурно и баща ми изпраща своята подкрепа, където и да се намира сега в небесните висини.
Аз имах силна връзка с баща ми Чавдар Сучев и още много ми липсва. Той имаше частен бизнес, дори и с баскетбол се е занимавал -имаше баскетболен клуб в Благоевград. И странното е, че аз свързах живота си с баскетболист. Баща ми е казвал, че баскетболът е най-интелигентният спорт, защото в него има много мисъл, за да протече за кратък период от време и да има най-много попадения в коша. Освен различни техники на стрелба, подаване, дриблиране и отскачане баскетболните отбори разработват свои системи на разположение на играчите в нападение и защита. Въобще баскетболът е един от най-популярните и гледани спортове в света. Баща ми имаше вестник и доста нощни заведения. Беше и човек на изкуството. Кандидатствал е режисура във ВИТИЗ, но преди години там трудно приемаха. Беше и човек на живота. Отиде си от инфаркт за една нощ преди моя рожден ден. Знам, че няма случайни неща, и преди да почине, снимах една песен в село Мечкул, където той е израснал. Песента се казва „Девойче” и припевът й е взет от песента „Македонско девойче”. Баба Надежда пееше тази песен, а татко си отиде 10 дни след като заснехме клипа. Посветих я на него.
Харесва ми да се занимавам и с други направления в изкуството: актьорско майсторство, танци. Участвала съм в мюзикъли, поставяни в България. Отделям време за четене, като предпочитам биографични книги. Вече пета година преподавам поп и джаз пеене в Националната музикална академия, пея и пиша авторски песни. Сега съм и докторант в специалност „Поп и джаз пеене”. В момента пиша дисертация, свързана с френския шансон, така че отвсякъде животът ми е свързан с музика, и затова съм изключително благодарна на Вселената и на себе си, че положих усилия, за да стигна дотук. Френският език много ми помага и обичам да изпълнявам френска музика. Баба Лили от малка ме стимулираше да изучавам френския език и да търся френска литература и френска музика”.
Съпругът на Мина се казва Иван Тилев и е баскетболист. „Познавам го отдавна, но сме двойка от три години”, споделя Мина. Пътувал е доста по чужбина на състезания. Играл е в много български отбори като „Левски”, ЦСКА, „Локомотив” – София, в националния отбор също преди повече от 10 години. Има национален street /уличен/ баскетболен отбор, на който той беше треньор, и ни поканиха с една моя приятелка да ходим с тях в Кавала, Гърция, на един турнир. Тогава усетих неговия интерес към мен. Постепенно връзката ни се разви във времето. Искрата между нас пламна през лятото на 2023 година. Връзката ни беше динамична и около шест месеца след като усетихме пеперудите в стомаха, решихме да създадем Жана. Кръстена е на майка Жанета и на татко й Иван. На 31 януари ще стане на годинка и три месеца. Иван вече не е активен баскетболист, сега играе, за да поддържа по-скоро формата си, но е треньор. Беше във Видин, сега е в София, където и живеем. Има фитнес център и е фитнес инструктор. Опитвам се да поддържам тялото си в този център и той ми помага, като ми води тренировките. Казва кое упражнение след кое да правя, коя група мускули да натоварвам в конкретния ден. Преди да забременея, бях по-активна, практикувах по-умерено по време на бременността и успях да запазя формата си. В момента съм по-слаба, отколкото преди да забременея. Може да не е само от спорта, а да е генетично заложено, защото майка ми е доста елегантна и с хубаво тяло.
Държа на семейните ценности и отделям време на близките си. Аз съм израснала зад кулисите на сцената, където майка танцуваше в екипа на ансамбъл „Пирин”, и сигурно и това е една от причините да се занимавам с изкуство. Може това да вдъхнови и дъщеря ми Жана като порасне, знае ли човек. Двете Жани също имат силна връзка и сигурно генетично малката ще пренесе качества от предците си. Ние с мама сме като приятелки, защото тя има млад дух. Аз съм на 32, а тя през декември стана на 62. Понякога даже аз играя ролята на майка, което също има своя чар. Страхотна жена и майка е – цял живот солист в ансамбъл „Пирин”, много турнета, изяви, грижи за нас…”.
Питам какви теми интересуват днес младите жени като нея.
„Интересна ми е темата през какво минава жената през периода, в който носи дете, а и след раждането. Има много жени, които преживяват следродова депресия. За щастие, при мен това не се случи, но съм чувала за други жени колко трудно преживяват периода преди и след раждане заради цялата физическа и умствена трансформация, през която преминават. Голямо значене имат и емоциите, които преживяват. Бих искала тези жени да усетят подкрепата на близките си, които често приемат това поведение като неестествено, защото не са го преживели, не го познават. В края на бременността жените стават тромави, не могат да спят, след като се роди детето, пак не спят покрай грижата за него, и те често забравят за себе си. А когато забравяш за себе си, това не влияе добре и на детето. В деветия месец от бремеността започнах да вдигам кръвно налягане и лежах в болницата на д-р Щерев в София. Много съм доволна от грижите, които положиха за мен, и там се роди Жана на 31 октомври при д-р Коновалова, която допоследно се бори да родя по естествен начин, и така стана, въпреки здравословните проблеми, които преживях. За всичко това трябва да се говори, важно е не само за тези, които преживяват, но и за тези, на които предстои”.
Поговорихме и за отношенията между млади и родители при възпитанието и отглеждането на детето.
„Сега Жана заема цялото време на света, което имам. А що се отнася за възпитанието на детето… нямам забележки към това, което правят моята майка и майката на Иван при гледането й. При тях тя е в сигурни ръце и след като ми помагат, не мога да имам прекалени изисквания. Дори една идея да има по-различно от това, което правя, оставям да го направят, както те знаят. Не е нещо, което не я възпитава добре. Аз все още не съм й давала цитруси, защото това е алерген, който трябва да се дава по-късно на едно дете, шоколад не й даваме, и се храни доста здравословно. Бабите се съобразяват с това мое изискване. Започнах да чета книги за детското възпитание и детската психология – за това по какъв начин трябва да правиш забележки на детето, така че то да ги възприеме. Забелязвам, че когато малко повиша тон, тя се изключва автоматично. Не чува какво й казвам. Така осъзнавам, че когато говориш с по-равен тон на детето и не правиш забележки, а му обясняваш нещата, то възприема много по-добре и те чува. Ще продължавам да се уча в тази посока, за да мога да съм й максимално полезна и ефективна при отглеждането и за да я възпитам по най-добрия начин. Приемам, че и тя може да ми бъде учител в определени ситуации. Осъзнавам колко са важни първите седем години за по-нататъшното отношение на детето към света. Най-важен е примерът в семейството. Детето попива всичко, важен е разговорът между родителите и всичко, което правят. Въпреки че е само на година и два месеца, тя всичко разбира и копира това, което ние правим. Дори да играе с играчки, запаметява разговорите ни по неин си начин. Когато сме в конфликт, защото това са неизбежни неща във всяко едно семейство, тя усеща енергията между нас, където и да се намира в дома ни.
Искам да е здрава и щастлива, а това може да стане, ако се занимава с това, което иска. Така че ще я подкрепям в изборите й, които ще я направят щастлива. Може пък да стане добър математик като моя дядо Кирил Сучев от Крупник, който е син на Петър Сучев, един от основателите на спомагателната организация на ВМОРО в селото. Аз съм щастлива в професнията си и знам колко е важно да ходиш с желание на работа, а не по задължение. Доста бързо след като родих детето си, се върнах на работа и всяка сутрин отивам с желание в Музикалната академия. Имам часове два пъти в седмицата, като съм благодарна на свекърва ми Вергиния и свекър ми Бойко Тилев, които много ми помагат при гледането на малката Жана. Те са добри хора и се надявам добрите си отношения да запазим винаги. Още баба Лили ми е казвала, че две поколения на едно място не трябва да живеят, и наистина е така. Родителите на Иван и ние живеем в един блок, но в два различни апаратамента, така че можем да сме си полезни, но и да се прибираме поотделно в домовете си, защото това е най-добрият начин да осъзнаем заради какви житейски уроци сме се събрали да живеем заедно с партньора си”.
Мина започва да се изявява на сцената още докато учи.
„Веднага щом завърших бакалавар в Музикалната академия, се почувствах готова да правя нещо свое, авторско. Първият ми видеоклип е на една песен, която се казва „Остава”. Музиката и аранжиментът са на Димитър Христов – диригента на Народния оркестър на Българското национално радио, и на неговата съпруга Евелина Христова, която е прекрасна народна певица и част от Мистериите на българските гласове. Като творци на фолклора направиха популярна песен с етномотив.
Написах текста на песента „Остава” с помощта на сестра ми. Втората песен „Обич моя” е дело на сем. Христови, така че част от музиката на третата песен е моя и тя се казва „Минало”. С нея отидох на един фестивал в Сандански през 2019 година. Направихме я специално за този фестивал. И оттогава част от музиката пиша сама. Голяма част от текстовете са мои. Рядко се доверявам на друг автор, но имам и такива песни”.
На въпроса какъв трябва да бъде текстът, за да стигне до сърцето на публиката, Мина е категорична:
„И текстът, и мелодията са важни, и затова правя и двете. Заедно създавам мелодичната линия и текста. В момента готвя една песен, на която още не съм измислила заглавието. Вдъхновяват ме събития от личния ми живот, но тъй като сега имам мъж до себе си и детенце, не върви да пиша за нещастна любов, въпреки че именно тази тема вълнува повечето хора и най-много ги докосва. Когато човек страда от любов, музиката и текстът му помагат да преодолее това настроение. Това означава и успех на песента. Когато не е свързано с мен, черпя опит от мои близки, които преживяват нещо подобно. Опитвам се да вляза в техните сърца, за да предам преживяването”.
Мина вече има и самостоятелни концерти зад гърба си.
„Предвид, че сега съм докторант и пиша художествено-творческа дисертация, обемът на писането е по-малък, но за сметка на това правя повече концерти. Вече имам три едночасови концерта. Единият беше в Царево през миналото лято, вторият се състоя в едно село близо до град Трън и третият – в София. В репертоара ми за тези концерти се събират около 16 песни. Трябва да направя още три концерта и много ми се иска единият от тях да е в Благоевград. Освен че пея мои авторски песни, в репертоара съм включила и френски шансони. Един от концертите беше само с френски шансони, и то пред подбрана публика. Доста любители на тази музика дойдоха, което означава, че франкофоните в България не са малко. Жалко, че фестивалът „Франкофоли” вече не е в Благоевград, а в Пловдив. Една година подгрявах един от известните изпълнители на този фестивал. Мисля че беше Imany. Той даже не е французин и странното е, че освен френски артисти, канят и други, и още го правят.
Бях беквокал на Веселин Маринов в продължение на две години – 2017-2018. С него съм участвала на три концерта – единият в „Арена Армеец”, а другите два – в Зала 1 на НДК. Преди две години бях водеща заедно с Драгомир Драганов на Първия международен цирков фестивал, който се проведе в Зала 1 на НДК, и пях с парижкия цирков оркестър по време на изпълнението на някои от номерата.
Хората на изкуството са доста вглъбени в това, което правят, и трудно отклоняват вниманието си другаде. Интересува ме и творчеството на сестра ми, затова често посещавам театъра и всички прояви, които са свързани с нея и със зет ми Зафир Раджаб, който е актьор и режисьор. Участвала съм и в няколко постановки в кабаре мюзикъла в Музикалния театър, също и в мюзикала „Борлеска” в Националната музикална академия. Те ме помнят от студентските години и сега ме викат да изиграя нещо от време на време. Участвала съм и в детско представление. Тази тема също ме вълнува. Обичам красивите неща в ежедневието и в живота. Интересува ме темата как да поддържам тялото си добре, което е задължително за един артист”.
Творческият път на Мина продължава в науката и в изкуството. Догодина трябва да завърши дисертацията си. „Темата е „Шансонът като основна музикална форма в изграждането на културната идентичност във Франция от 90-те години на XX век до днес“, казва Мина. „Проф. д-р Цветан Недялков е мой научен ръководител. Той е завеждащ катедра „Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на Музикалната академия. Ръководи заедно с проф. Иван Стоянов. Декан е проф. д-р Виолета Горчева. Тя е режисьор на мюзикали, оперети… Доц. Владимир Димов, който преподава поп и джаз пеене, ми предложи да работя като учител в академията, за което съм му благодарна. В момента тази академия е приятно място за работа. Приятно ми е да общувам с хората, с които работя, а те много ми помагат. Студентите са много готини. 90 процента от тях знаят защо влизат в Музикалната академия и се отнасят отговорно към това образование. Трудно се намира щатно място, където да се занимават само с музика, след като завършат. Няма разпределение, както има при актьорите в театрите, и да знаеш, че имаш сигурен доход. В повечето случаи студентите при нас стават педагози. В момента има тенденция да се правят частни музикални школи и голяма част от тях се реализират по този начин. Защото участията в концертите не са редовни и зависят от много хора.
Обичам да си идвам в родния град. Имаме си живописен център. Къде другаде може да се разхождаш по града и да гледаш заснежената планина. Красиво е! Обичам и парк „Бачиново”, тъй като там имаме и едно място над „Воденицата”, което баща ми много обичаше, но в момента пустее и се надявам да се превърне в нещо хубаво. Всичко ми е любимо в този град. Това е моят град! Клипът на песента ми „Време” изцяло е заснет в Благоевград – в центъра, на фонтаните, в един бар, който вече не съществува, има прекрасни места за разходка и за изкуство”.
Въпреки забързания ход на живота и предизвикателствата, които ежедневието предлага, да знаеш какво искаш да правиш на 32 години си е богатство. Това означава да нямаш един работен ден, прекаран по задължение, и всичко да минава през сърцето ти. В това отношение Мина Сучева е щастлива жена, майка, певица и творец в областта на музиката. И е добър наблюдател на всичко, което се случва около нея, което я предизвиква да променя първо себе си към по-добро. Тези й качества със сигурност ще я изкачат на голямата сцена, там където може да даде на публиката най-доброто от себе си.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
