Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година е най-големият връх в дълголетните борби за освобождение на Македония и Одринско от петвековния поробител – османските турци. Цялостната му подготовка се осъществява от ВМОРО /Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация/, а по време на предвъстаническите и въстаническите пожари – и по предварително споразумение с ВМОК /Върховен Македоно-Одрински комитет/, макар дотогава и като врагове. Целта на съюзяването е да се извоюва чрез въоръжена борба политическа и административна независимост на Македония и Одринско.
Решението за обявяване на въстанието се взема на 2-4 януари 1903 година на конгрес на ВМОРО в Солун. То е повлияно и от голямо революционно раздвижване, а допълнително масло в огъня наливат и бомбените атентати в Солун на група младежи, известни като Гемеджиите, които чрез саможертвата си стряскат турската власт. Акциите на Гемеджиите са едни своеобразни върхове в националните борби за освобождение, но те довели и до раздвижване на турската репресивна машина, която започва да опожарява селища, прави арести и убийства, хвърля родолюбци в затворите. Всичко това ускорява развитието на бунтовническата обстановка и по решение, утвърдено от Генералния щаб на бъдещото въстание, се приема то да започне на 2 август 1903 година – на празника Илинден (не по сегашния календар стил, който е 20 юли).
И заря от бунтовни пламъци озарява Битолски окръг, където отряд, воден от Никола Карев и Пито Гули, щурмува турската военна част в Крушево и обявява района за свободна Крушовска република.
Постепенно пламва и в районите на Демир Хисар, Горна Преспа, Костурско, Ениджевардарско, Охридско, Одринско, Лозенградско и други места.
БУНТОВНИТЕ ПЛАМЪЦИ В ПИРИН
Всеизвестно е, че дейците на ВМОРО в Серски революционен окръг начело с Яне Сандански са с известни възражения по времето по обявяването на въстанието, считайки го за недостатъчно подготвено. На това становище е и апостолът на македонските освободителни борби Гоце Делчев. Но нещата се развиват, макар и прибързано, буреносно и в интерес и полза на общата кауза се стига и до въоръжени сблъсъци и в Пиринския край, и то в съгласувани общи действия с довчерашните считащи се за врагове ВМОРО и ВМОК.
ПРЕЛЮДИЯ ПРЕД ГОЛЕМИЯ ПОЖАР
Решението за вдигане на въстание, взето на конгрес на ВМОРО в Солун, и то без участието на Гоце Делчев, среща в Банско голямо въодушевление сред дейците на ВМРО от Серски революционен окръг. Нещата обаче са поставени при вече свършен факт и Гоце Делчев тръгва на обиколка из Македония с цел подобряване на подготовката за предстоящия пожар. Една от първите му срещи е с дейците на Околийския комитет на ВМОРО в Разложко. Тук апостолът получава уверение от местните ръководители в района на Разложката околия, че макар и без особена материална подготовка за сериозни въстанически действия, навсякъде зрее мисълта да се започне въстание.
Известно е, че Гоце Делчев се среща и с Яне Сандански, като и двамата са на мнение, че въстанието е малко преждевременно. Това се отбелязва и на съвещание на 11 февруари 1903 г. в Каракьой, което обсъжда солунското решение за обявяването на въстанието. В това съвещание участва и поетът революционер Пейо Яворов, което става ясно от негови записки:
„…Събрание – Делчев, Сандански, Гущанов против терора и колебливи относно въстанието. Делчев и аз против въстанието… Общо решение – да се противопоставим на ЦК и да работим чрез систематически терор. Ще чакаме писмо от софийските другари, за да видим как са погледнали те на солунското решение, и тогава ще се открием…
Гущанов и Сандански, двамата най-влиятелни хора в Серски окръг, след продължителен спор отстъпиха пред всестранната убедителност на Гоце, който се ангажира да предприеме една „примерна акция“, по възможност скоро”.
УБИЙСТВОТО НА АПОСТОЛА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ В СРАЖЕНИЕТО ПРИ СЕЛО БАНИЦА ОТПРИЩВА БУНТА
Ако сражението при село Баница на 21 април 1903 година не бе се случило, проектираното въстание може би е щяло да има и друго развитие, а дори и да бъде предотвратено. Неговата смърт обаче отприщва бунта, който се запомня и с много акции преди пламването на самото въстание. Такива акции се случват и в Пиринския, и в целия Серски революционен окръг. Най-често това са митнически сблъсъци с турски аскер и башибозуци, прераствали и в героични сражения. Да си припомним някои от тях!
СРАЖЕНИЕ КРАЙ СЕЛО ВЛАДИМИРОВО, МАЛЕШЕВСКО
Води се от четите на Борис Сарафов и Кръстьо Асенов /сестрин син на войводата Хаджи Димитър и един от героите на аферата „Мис Стоун“, която донася 14 500 турски лири откуп, с които е закупено оръжие за въстанието/. Двете чети са в състав 70 души и водят бой със 150 души аскер в м. Касапли, близо до с. Владимирово. Загиват 8 четници и 60 души аскер.
СРАЖЕНИЕ НА ЧЕТАТА НА ЯНЕ САНДАНСКИ В С. ДОЛНИ ОРМАН
Революционното брожение в Пиринско нараства и Яне Сандански започва обиколки из селата Калиманци, Хърсово, Враня и други с цел да приповдигне бойния дух. На 21 февруари е при с. Долни Орман. Четата му е била само 8 души и е обградена от над 400 души аскер. Ето какво самият Яне Сандански е записал: „Домакинът ни уведоми, че сме обградени. Събудих момчетата. През едно капиджиче нарипахме, налягахме на улицата, престрелки. Зададоха се 20-50 души. Аз изгърмях няколко куршума и ударих юзбашията и огънят се прекрати, като после се узна, че имало 18 убити турци…”
СРАЖЕНИЕ ПРИ ВРЪХ ГОТИН
В началото на април четите на Христо Чернопеев /герой от аферата „Мис Стоун“, впоследствие струмишки войвода/ и Тимо Ангелов са из Малешевско. Властите ги откриват и пресрещат. На 6 април турски аскер ги напада. В сражението се включва с четата си и капитан Лефтеров. Турските части са ударени в гръб. Съединените чети са в общ състав от 170 души, а се бият с десетократно повече по брой турски аскер. Убити са 25 четници, а турските жертви са към 250…
ОПОЖАРЯВАНЕТО НА СЕЛО БАЛДЕВО, НЕВРОКОПСКО
През пролетта на 1903 година ВМОРО в село Балдево, Неврокопско, и близките села сформират чета със задача да пренася оръжие от България за предстоящото въстание. На 15 април четата нощува в Балдево. На 16 април се приближава към Балдево турски аскер в численост от 1000 души. Селото е запалено и от общо 63 къщи оцеляват само 6. Убити са 67 души мирни селяни и четници. Жертви има и в Либяхово, Осиково и други села.
СРАЖЕНИЕ КРАЙ ГОЛЕШЕВО
На 6 май 1903 година на път за конгрес на Серски революционен окръг на връх Али ботуш четниците Пейо Яворов, М. Кирилиев, Йонко Вапцаров, Радон Тодев, С. Китанов и Лазар Колчаков са открити от турски аскер край село Голешево, наброяващ към 1000 души. Завързва се сражение, на помощ на четниците идва с четата си и Илия Кърчовалията. Четниците се измъкват без жертви.
РЕПРЕСИИ В ПЕТРИЧКО
С цел сплашване на населението на 19 май 1903 година Хилми паша предприема репресивни мерки. С цел усмиряване започва жестоки терористични акции, като в Петрич и района това продължава близо месец. Засегнати са и селата край Петрич – Долна Рибница, Игуменец и Ширбаново.
3 АВГУСТ 1903 ГОДИНА – ИЛИНДЕН
На 2 август 1903 година пожарът на Илинденско-Преображенското въстание официално е лумнал и е разпръснал огньове из много части на Македония. Официално обаче не е лумнал в Серско и Пиринския край. И това ще се случи, но ще е на 14 септември 1903 година и ще е под знака на Кръстовден /Въздвижение на Светия кръст/, но и дотогава обстановката не е мирна, турските власти и из тези земи увеличават аскерското си присъствие, подсилено с башибозук, а в противовес в нощни доби обикалят куриери градове, села и паланки за потягане на редиците за бъдещите бунтовни пламъци.
В ПИРИНСКО ДО КРЪСТОВДЕН. СЪЮЗЯВАНЕ НА ДОСКОРОШНИТЕ ВРАГОВЕ ВМОРО И ВМОК
Към края на юли и началото на август 1903 година вече е постигнато споразумение между Яне Сандански и други дейци на ВМОРО с ген. Иван Цончев и други дейци на ВМОК за съвместни действия. Ето и някои от тези събития в резюмиран образ.
ЛАГЕР НА ДОБРОВОЛЦИ
В съвместна подготовка на въстаническите действия в Пиринско в Рила планина, високо при Рибните езера ВМОРО и ВМОК организират подготвителен въстанически лагер. Към 3 август там се събират над 300 доброволци с цел включване във въстаническите действия в Македония. Тук са и основните дейци на ВМОК ген. Иван Цончев, полк. Ст. Николов, кап. Йордан Стоянов, войводата Андон Златков и други.
В присъствие тук са и кореспондентът на „Дейли нюз” А. Хейлс /Англия / и на „Руские ведомости“ Б. Тагаев /Русия/.
СРАЖЕНИЕ ПРИ ВРЪХ ИТИПИЦА В ПИРИН ПЛАНИНА
Паметно сражение се води на 28 август при връх Итипица в Пирин планина между четите на капитан Йордан Стоянов и турски аскер. Четниците заемат стратегически позиции по върховете Итипица и Албутин и атакуват с бомби турския аскер, който е принуден да се оттегли след оставени на бойното поле 92-ма убити.
ВТОРО СРАЖЕНИЕ ПРИ ИТИПИЦА
При Итипица 67 четници от четата на Петър Дървингов са атакувани от близо 90 души аскер. На помощ им се присъединяват с четите си кап. Йордан Стоянов и Борис Стрезов. Боят се води цялата нощ, а на сутринта турците се оттеглят.
КОНГРЕС НА СЕРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ В М. ЛИВАДКАТА /ПИРИН/
Дейците на ВМОРО се включват най-активно във въстанически акции, но без ангажиране пряко на мирно население. Такова решение се взема и на конгреса на ВМОРО на Серчани, проведен на 2 септември 1903 година в м. Ливадката над село Пирин в Пирин планина. Присъстват Яне Сандански от Мелнишки район, Мирчо Кипрев – Драмски район, Илия Аргиров и Георги Басжарев – Демихисарски район, Николаев – Неврокопски район, Димитър Лазаров и Симеон Молеров – Разложки район. Под председателството на Димитър Стефанов конгресът обсъжда участието на Серски окръг в избухналото въстание. Стига се до решение да не се вдига повсеместно въстание и да не се въвлича населението масово в участието на четите в различни въоръжени и други акции. За окръжно ръководство на въстанието са избрани Димитър Стефанов, Александър Радославов /секретар на четата на Яне Сандански/ и Симеон Витанов. Конгресът взема още решения, с които да осъществява активни нападения на постовете на османските войски, по взривяване на мостове и други комуникации, прекъсване на телефонните и телеграфните съобщения, както и за предприемане на съвместни действия с четите на ВМОК.
ВМОРО И ВМОК СЪЗДАВАТ СЪВМЕСТЕН ВЪСТАНИЧЕСКИ ОТРЯД
В изпълнение на решенията на конгреса в м. Ливадката, още на 10 септември се стига до създаване на общ въстанически отряд от четите на ВМОРО и ВМОК, като нещата имат предистория и със срещи на Яне Сандански с дейци на ВМОК и от по-рано. Старите вражди са забравени и „вътрешни” /ВМОРО/ и „върховисти“ /ВМОК/ създават отряд за общо ръководство, командван от Яне Сандански и капитан Йордан Стоянов. Скоро този отряд достига и до 800 души, като към него се присъединяват с четите си и други войводи.
Първото съвместно сражение на отряда е на 14 септември, в деня на обявяването на въстанието в Пиринско. То е в Пирин планина, над село Пирин, при оброчището „Света Троица”.
ХРОНОЛОГИЯ НА ВЪСТАНИЕТО В ПИРИНСКО
17.IX.1903. Сражение в м. Куклите. Води се от сборната чета на войводите Спиро Петров /Спиро Славея/ и подп. К. Настев, и селяни от село Пирин. След сражение с близо около 1000 души турски аскер четниците на Спиро Петров, с изключение на двама души, загиват в неравния бой.
18.IX.1903. Яне Сандански и ген. Иван Цончев са в съвместно съвещание в района на Брезнишките езера над с. Брезница. Съставят се планове за общи действия.
22-26.IX.1903. Четите на Михаил Чаков, Иван Апостолов и Никола Пазарджиклията с около 150 души нападат турски гарнизон при село Обидим. Турците опожаряват селото, жителите му се укриват в планината.
27.IX.1903. Пламват въстанически действия в Разлог. Турски аскер подлага на огън града и опожарява две от махалите.
Сражение в Бачево. След сражението в Разлог 35 въстаници правят опит да взривят джамията в селото. Турски аскер след Разлог идва в Бачево и убива 50 души, предимно мъже и деца.
ДРУГИ ПАМЕТНИ МЕСТА НА СЪБИТИЯ И ПОКЛОН
На 28 септември войводата Стоят Мълчанков напада турски военна част при м. Хайдушки кладенец /Харами бунар/.
В Горноджумайско /дн. Благоевградско/ въстаническите действия се изразяват в няколко сражения – на 28 септември в долината на р. Бистрица при седловината Предел и на 8 октомври в м. Добро поле.
На 22 септември в м. Света Богородица в Рила планина води бой 5 часа с четата си войводата Радон Тодев. Загива цялата чета. Мястото сега е известно като Радонова позиция.
На 24 септември сражение има и над Банско в м. Суходол, в която четата на Димитър Тодев нанася тежко поражение на турски аскер.
Въстаническата обстановка обхваща и районите на сегашните общини Сандански, Кресна, Струмяни, Симитли, където населението се укрива из планините, а местните чета и милиции създават затруднения на турските сили по отношение на снабдяване и други комуникации.
Любопитно е да се отбележи и откакто иде името на пиринския връх Плешки. По народно предание на този връх, дотогава безимен, Яне Сандански е водил сражение. Турците били много, завързало се сражение, но Яне Сандански с един изстрел успял да улучи предводителя на агите, и то в плешките. Турците побягнали, а върхът оттогава е Плешки.
Не е известно в пълен обзор какво се е случило преди и по време на Илинденско-Преображенското въстание в Пиринския край. Безспорно е, че и в тази част на Македония турците са били насочили огромни въоръжени сили, като не са се скъпили по опожаряване на цели села, до убийство дори и на беззащитни старци и деца. Много народни синове загиват и в сраженията.
Делото на Илинден и в Пиринско е величаво и в знак на почит и всеобщ поклон в памет на страданията и на жертвите и саможертвите сега два града носят имената на видни дейци – Гоце Делчев и Яне Сандански, две села са с имена Илинденци и Илинден. Едва ли могат пък да се преброят улиците, площадите, училищата и други институции, носещи имена на илинденски герои.
ЕПИЛОГ
Все пак да припомним как завършва въстанието. Турция впряга в потушаването му над 200 000 редовна армия и много башибозук. Общо са се случили 239 сражения, на огън и грабеж са подложени 205 селища, над 70 000 души остават без подслон, над 5000 са убитите въстаници, а в затворите попадат над 30 000 души.
БОРИС САНДАНСКИ
Б.а.: Ползвани са материали от „Пиринска енциклопедия“, сборник „Илинденско-Преображенско въстание” и други извори.
