Когато се белят шарените яйца на Великден, черупките трябва да се събират внимателно. Ако паднат на пода, това се приема като знак, че през годината ще има много бълхи и болести в къщата. Събраните черупките се изхвърлят навън. Първото боядисано яйце винаги трябва да е червено – то се слага до домашната икона. В Плевенския край второто боядисано яйце се разчупва и се раздава на близките в семейството, за да са здрави всички през годината. Това разказа пред Actualno.com Миглена Николаева, ръководител на отдел „Етнография” в Регионалния исторически музей в Плевен.
Според традициите първите три дена от Светлата седмица преди Великден са отредени за почистване на дома – прави се за здраве. На Велики четвъртък рано сутринта се боядисват яйцата. В Плевенско те се събират на Лазаровден и през първите дни от седмицата. Растителните бои се приготвят с мълчана вода – налята от три места от чисто момиче. Червеното се е добивало от растението бояджийски брош. Жълтото и оранжевото се получавало като яйцата се варят с люспи от червен лук. Зеленото са добивали от копривата.
За региона са традиционни обикновените едноцветни яйца или пък с шарки, направени с памук, листо от растение или с восък от свещ.
С първото боядисано яйце – червеното, се подменя миналогодишното великденско яйце, което е стояло на домашната икона. На Велики четвъртък старото яйце се разчупва – по вътрешността му се гадае каква ще бъде годината. Ако не е развалено, годината ще е плодородна, и обратното. След това и черупките от него се изхвърлят извън къщата.
През годината яйцето под иконата се използвало като лек – ако се разболее някое от децата в семейството, баба му слагала червеното яйце под главата, за да оздравее по-бързо.
Ако пък в семейството има мома за женене, слагали червеното яйце в раклата й, та като дойдат годежари и видят дрехите й, те да заблестят.
„Козунакът навлиза в България като храна в началото на 20-и век. В миналото за Великден у нас са се правели специални обредни хлябове – за трапезата, за лазарската кумица, за кръстниците и за близките.
Тези хлябове са омесени от най-хубавото брашно. То се пресява в сито няколко пъти. В него се слага сребърна гривна или пръстен, защото среброто прогонва лошото. Обредният хляб е като безкръвен курбан. Замесва се от чиста жена, която е с празнична премяна. Задължително през определен период в дома се е захващал нов квас – мая за тези хляб. На Велики четвъртък – също. Къщата никога не трябвало да остава без квас, защото се вярвало, че ако няма квас, няма да има и берекет. Обредните хлябове са правят кръгли или във формата на плетеница.
След замесването на кръглите хлябове на тях се нареждат кръстовидно нечетен брой яйца с черупката и така се поставят във фурната да се пекат. Този хляб не се реже, а се разчупва. От него се раздава на всички в семейството. По някогашните традиции агнешко не се яде до Гергьовден. В миналото на Великден българите са отговявали с птиче месо”, разказва още Миглена Николаева.
