Инженер-химик, роден в малкото погранично село Горни Коритен, община Трекляно, изгради параклис над бащината си къща. В селото са останали да живеят само 9 жители.
69-г. Асен Георгиев и съпругата му – 65-г. Райна, поканиха гости и осветиха параклиса на Кръстовден с казан боб. Р. Георгиева е родена в Сапарева баня. Свещеник Георги Марков от Сапарева баня заедно с 13-ина нейни братовчеди уважиха събитието. На дълга маса се наредиха местните жители, гостите, кметският наместник на селото и кметът но община Трекляно.
Сестрата на Р. Георгиева – Елена Боровинова, която живее в Сапарева баня, разказа пред репортер на „Струма“: „Цялата рода от Сапарева баня помагахме за параклиса в село Горни Коритен. Ходихме там на място, събирахме камъни за украса около параклиса и снаха ми Снежана откри голям кръгъл камък с издълбан кръст на него. Останахме учудени, въпреки че Асен ни е разказвал, че като бил малък, на това място са се правели курбаните. Тринадесет братовчеди от Сапарева баня отидохме на Кръстовден на освещаването на параклиса. Взехме с нас и свещеник Георги Марков да го освети. Събрахме се около 30-ина души местни и наши, похапнахме боб и се веселихме“, разказа Е. Боровинова.
Репортер на „Струма“ се свърза по телефона с инициатора за строежа на параклиса – инженер-химика Асен Георгиев. Той с охота разказа за родното си село, където прекарва цяло лято и се грижи за няколко пчелни кошера: „Село Горни Коритен се намира на 1000 м надморска височина. Отдавна е обезлюдено. В момента в него живеят 9 души. Селото се състои от 15 махали, но голяма част от тях са безлюдни. В моята махала Ралоква живея само аз. Намира се на 2,5 км от центъра на селото. Аз съм роден в селото, но съм израснал в Кюстендил. Като дете съм слушал, че над нашата къща се е правел курбанът за празника на селото. Това е било преди много години. В момента няма и помен, че това място е свято. Реших да направя параклис, да се знае, че мястото не е случайно. Помогнаха ми роднини от Сапарева баня. Когато на някого му се прииска да запали свещичка, да има къде. Черквата в селото, която носи името на Пророк Илия, от 30 г. не е отваряна. Няма и свещеник, който да я отвори. В селото се търси свещеник само за погребения и идва от съседно село. Покойниците не се опяват в храма, защото е затворен , а направо на гробищата. В селото няма лекар, няма магазин. Почти всички имат лични превозни средства, с изключение на двама-трима, и пазаруват от Кюстендил, който е на около 20 км. От 9-имата жители трима са над 85 г., останалите са на по 70 и няколко години. Два пъти седмично идва микробус с хранителни продукти. Голям проблем в селото е липсата на питейна вода. През лятото живея на село и се налага по два пъти седмично да пътувам до Кюстендил за вода, пълня шишета, купувам си храна и се връщам в селото. На няколко пъти търсих съдействие от общината в Трекляно да се подмени водопроводът, но оттам ми казват, че няма пари за 9 души да правят водопровод.
Родното ми село се намира на границата със Сърбия. Точно до кльона има изворна вода, която може да залее цялото поле, но нямало пари. Спомням си като дете, че за да влезе външен човек в селото ни, трябваше да има документ от милицията. Когато ни идваха роднини на гости, си вадеха документи, за да ги пуснат на границата. Ние, местните жители, имахме документи, с които ни се разрешаваше да преминаваме когато пожелаем. Имаше едно КПП на кльона, което не се затваряше, през него прекарвахме животните, останалите КПП-та имаха работно време.
Сега няма такива ограничения. Няма и хора. Някога е имало две училища в селото. В едното са учили децата до 4 клас, в другото – до 8 клас. Сега са останали руини от тях. Някога децата са ходили пеша до училището. Махалите са разпръснати, в едната има две къщи, в другата 5″, върна се в спомените си Асен Георгиев и продължи с носталгия: “ От родното ми село са останали само стари полуразрушени къщи от плет и кал. Ловци от Дупница и Перник си купиха къщи, но ги обитават само през лятото, и то когато ходят на лов. Селото е отдалечено от цивилизацията, няма вода, магазин, кой ще дойде да се засели тук? Аз обаче предпочитам Горни Коритен пред Кюстендил. Отглеждам няколко кошера, произвеждам зеленчуци, грозде, овошки… по този начин си почивам от града. Тихо и спокойно е…“, заключи инж. Асен Георгиев.
Той е работил като директор на завод за пластмаса в Трекляно, в който се изработвали пластмасови опаковки за фармацевтичното предприятие в Дупница. По негово време в завода са работили около 20-30 души, в момента работят само двама. В последните години на соца е имало проект за голям завод за пластмаса, който да обслужва цялата фармацевтична индустрия в България. Започнал е и строежът му, но след идването на демокрацията е изоставен е в момента се руши.
Инж. Асен Георгиев е бил директор и на държавното предприятие „Хигия“ преди 10 ноември 1989 г., което е било и на територията на общ Дупница. Сега се е отдал на заслужена почивка като пенсионер в родното си село Горни Коритен.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
Едно от някогашните училища в селото
Една от изоставените къщи в махалата на А. Георгиев
На почти всички къщи в селото висят катинари
Бившият директор се е погрижил за двора със зеленина
58 Местни жители и гости седнаха на трапеза с постен боб
Свещеникът освети храма
Осветеният параклис
