Олга Карагьозова е родена в гр. Дупница. Завършила е основното и средното си образование в родния си град, след което се е дипломирала във Велико Търново, специалност“ Социални грижи“. През 2000 година заминава в САЩ, където 20 години работи като певица и асистент.
Репортер на „Струма” разговаря с Олга Карагьозова, която е в родния си град за лятната ваканция.
– Дълги години живеете и работите в САЩ, откога не сте си идвали в Дупница и какви са впечатленията Ви от България и родния град?
– Заради пандемията не съм си идвала от две години, но моята цел винаги е била най-малко веднъж в годината да си идвам в Дупница, даже ако може и по-често. С прекрасни впечатления съм от родния си град. Има много нови магазини, ресторанти. Ходих и в София, там също има страхотни кафенета и магазини. Вече всичко си имаме, нещата изглеждат все по-добри.
– Как се отрази Ковид изолацията на творческата Ви кариера в САЩ и строги ли са Ковид мерките там?
– Всяка седмица, както в България, така и в САЩ се променят мерките. Веднъж се затварят ресторанти, после се отварят. Нови нареждания има постоянно. На мен като изпълнител пандемията не ми засегна личните изяви, защото наблегнах повече на дигиталната промоция. Изпращах песните си по радиа, блогове. Така че не беше голямо сътресение, както е за хората, които свирят и пеят по круизи и оперети. Но може би, ако не беше пандемията, щях да имам по-голям шанс да бъда забелязана от някои музикални фирми. Просто по-малко артисти ги канят за договор по време на пандемията.
– Вие ваксинирана ли сте и какво мислите за ваксините?
– Аз се ваксинирах, защото беше наложително за полетите. Също така в моята друга професия – асистент-учител, ми се налага, защото училището го изисква. Затова съм ваксинирана с “Модерна“, първа и втора доза. Изкарах вируса 24 часа и това беше. Дано ваксината да ни пази за по-дълго време.
– Откъде идва любовта Ви към музиката, имате ли в рода личности, свързани с изкуството?
– Родена съм и съм израснала в Дупница. Професионални музиканти в рода ми няма, но майка ми свиреше на акордеон, а баща ми свиреше на китара. Всичко започна около пеенето ми от детската градина, спомням си първата песен, която пеех,“Омиле ми, Ягодо, омиле ми Ягодице“. Като се върнех от детската градина, казвах на баща ми: Татко, ето тази песен научихме днес, и той започваше да я свири на китарата. Бабите ми също вярваха в моя талант и ме караха да пея в клуба в махалата. Завършила съм ОУ „Евлоги Георгиев” и гимназия „Христо Ботев“ в Дупница в английската паралелка. Пяла съм в училищния хор, бях самодейка в театъра към Младежкия дом. Първата ми учителка по пеене беше г-жа Байчева, а първата ми учителка от първи до трети клас беше г-жа Теменужка Галчева. В Младежкия дом в Дупница имаше театрална и певческа група. Идваше режисьор от Благоевград – Костадин Бандутов. Той беше професионалист, а ние бяхме самодейци. Аз играех дъщеря на професор в театрална постановка и беше много интересно. След като завърших гимназия „Христо Ботев“, работех една година и след това завърших специалност „Социални грижи“ в университета във Велико Търново. Там започнах да пея по ресторанти и празници и като се върнах в Дупница, бях певица с опит.
– Участвали сте в „Пирин фест” 94 г. Разкажете повече за музикалната си кариера?
– Сестра ми ме запозна с Никола Ваклинов, който е дупничанин, и тогава се провеждаше „Пирин фест”. Оттам той ми даде шанс и записахме една песен, първо дует със сестра ми, след това тя се отказа. Моят най-голям подиум беше по Канал 1 на БНТ в класацията „Добро утро“. Там участвах с две песни: „Ти кажи ми“ и“ Бях ти вярна“. Още тогава носех две дини под една мишница. Имаше едно кънтри предаване, което го водеше Костадин Бахаров. В неговото студио записах две-три песни и той, като чу песента: „Ти ли, мамо“ по текст на поетесата Мариана Александрова, каза, че е кънтри, и ще я пусне в неговото предаване, а също така я пуснаха и по БНР. През 1996 г. есента имаше рок фестивал в гр. Несебър, който беше за групи и индивидуални изпълнители на плейбек. Аз се явих в групата за индивидуални изпълнители и взех първо място, в журито беше Иван Лечев. Имам албум с естрадни песни, който се казва „Жълти рози“. Той включва 2 песни от Митко Щерев, а през 1996 г. е издаден от Петър Гюзелев. Пяла съм в курорта Боровец с Николай Стоичков – клавир, и с Васко Слейт – китара. През 1996 г. се преместих да живея в София, там пеех в бар“ България“ и в ресторант „Тополите“ с едно трио Адриан и Анатолий, те заминаха за Норвегия, а аз заминах за САЩ.
– Кой Ви е любимият жанр музика и какво Ви е мнението за попфолка?
– Навремето купувахме цял албум, плоча или касетка, заради една -две хубави песни. Обичам да слушам хитови песни от всякакви стилове – кънтри, рок. В България пеех песни от различни стилове, това продължава и в САЩ. Те ме питат в България каква музика слушаме. Аз им отговарям така: Ние следваме западната и местната култура, които вървят успоредно. Който иска, си слуша диско, който иска, си играе хоро или сиртаки. Там се казват двукултурни хората, които следват не само американските, но и традициите, песните, танците на своето семейство. Например майката и бащата са гърци, почитат американската храна, традиции, песни, музика, обаче си почитат и гръцката музика и гръцките танци. Повечето хора са двукултурни или двуезични в големите градове като Ню Йорк или Лос Анджелис. И при мен е същото. Аз си слушам български песни, сръбски, гръцки, а също така слушам джаз, рок… Нашата българска естрада може би е повлияна от италианското белканто. Ние не трябва да се срамуваме, че живеем на Балканите и че имаме такова влияние, затова че слушаме гръцко или сръбско. Това е съвсем нормално, границите ни са много близо. Вече попфолкът е с модерни аранжименти, като диско, така че ако някой слуша попфолк, нека си го слуша. Вече е трудно да се каже кое е поп, кое е рок, границите са преливащи. Много е по-лесно се пее на голяма сцена, защото хората са като море и не ги виждаш, а на малка сцена виждаш хората как ядат и как пият.
– Какво Ви направи най-силно впечатление, когато за първи път отидохте в САЩ?
– През януари 2000г. заминахме за САЩ с бившия ми съпруг, който е китарист. На втората година стана лошо, след трагедията на 11 септември в Ню Йорк икономиката рухна, хората ми казваха, че сме дошли в погрешно време, защото ресторантите и хотелите затвориха, работните места намаляха и беше кризисна ситуация. Аз съм се местила от гр. Чикаго в гр. Нашвил, а след това в Калифорния. С всички тези местения съм си платила някакъв „данък” като личност, защото съм се местила сама, без съпруга ми, и не съм знаела колко е рисковано и колко е жестоко за един човек да започне от началото.
– Как Ви приеха американците и успяхте ли да реализирате т.н. американска мечта?
– Успяла съм в малки стъпки и събития… Първото ми усещане за успех е през 2003 г., а именно да имам рок група в гр. Чикаго, с която свирехме кавъри на Шаная Туейн, на Блонди, на Шеръл Кроу и други… Пеехме два пъти в месеца. Първите пет години имах акцент, хората ме питаха: Ти французойка ли си, испанка ли си… След петата година вече, като пея, не ме питаха, вече пеех с американски акцент. Учих специалност „Музика“ в Чикаго, след това реших да замина за Нашвил през 2006 г. Имам успехи, излъчваха ме по телевизионните канали и писаха за мен в местната преса. От 2014 г. живея в Лос Анджелис, щата Калифорния, и в последните две години преживях едно творческо възраждане и музиката стана отново приоритет в моя живот.
– С какво започна това възраждане?
– Това възраждане започна в края на 2019 г., когато издадох песента „Холивуд“. Тя е естрадно-танцувална песен и се прие много добре от радиата и пресата. Това ми даде огромен тласък и самочувствие като изпълнител. След този успех не бях сигурна каква ще бъде следващата песен. Повечето хора очакваха, че ще издам втора денс песен и за изненада аз реших да издам нова версия на песен, която бях записала по време на моите години в Нашвил. Песента „Събуждане в Нашвил“ съществуваше само в бавен акустичен вариант, а от години си мечтаех да я запиша в по-бърза, щастлива версия. Обърнах се към нашвилския продуцент Даниел“ Чип Мартин, който превърна мечтата в действителност и през 2020 г. се появи песента „Събуждане в Нашвил“ в рокендрол вариант. Последната новина е, че на 25 август излезе новото музикално видео на песента.
– Имали ли сте възможност да пеете пред българска публика в Америка?
– Близо до мен има две български църкви, едната от които се казва „Свети Георги“. Аз пея на техните сбирки и тържества. Има и българско училище, на чиито събития също участвам. Преди два месеца пях на руско шоу в Лас Вегас, което е продуцирано от руско-американката продуцентка Галина Капани. През месец октомври тя ме покани отново да пея в шоу за таланти в Холивуд, на което аз ще бъда гост изпълнител.
– Българите приличаме ли си по нещо с американците?
– Там разнообразието е огромно. В тези градове, в които съм живяла, съм видяла, че от щат до щат, от квартал до квартал има огромна разлика. Всеки си има стил на живот. Някой си пада по йога, други ходят по паркове, катерят скали. В САЩ стига човек да не пречи на някого, има свобода на действие. Най-голямата прилика и тук и там е, че хората искат да бъдат обичани, уважавани и да бъдат щастливи.
– Работите и като асистент-учител. Как се отрази онлайн обучението на Вас и Вашите ученици?
– В САЩ ми се призна 30% от образованието от България, и в САЩ учих първо „Музика”, а след това специалност „Психология“. Това малко ми помогна, за да мога да работя като асистент-учител в американски училища. В една класна стая има деца от различни етноси, особено в големите градове има по- голямо разнообразие. Има няколко варианта на моята професия, да помагам на децата след училище, като занималня. А също така съм работила в класна стая със 7-8 деца с аутизъм. И във всяко училище си има класни стаи за деца с аутизъм и те учат по различна програма. Сега съм се записала да уча магистърска степен по психология.
– Кои са Вашите идоли в музиката, които и днес Ви вдъхновяват?
– От детството ми и до днес някои от моите идоли в музиката са Лили Иванова, Елвис Пресли, Майкъл Джексън и Тина Търнър.
– Ако се върнете назад във времето, бихте ли заминала отново в САЩ?
– Мечтата ми беше, като на всеки човек в шоубизнеса, за международна кариера. Защото, когато бях в България, си пусках българските песни, но винаги си мечтаех, ако може, да бъда и международен изпълнител. При нас, българите, има някакъв парадокс, хем искаме да прославяме България, хем гледаме лошо на хората, които са в чужбина. Е, как ще прославим България, без да сме в чужбина. Това, че някой е излязъл в чужбина, не бива да се смята като загърбване, като предателство. Аз не съм се отказала от България. Искам да записвам още български песни, да ги пускам по радиата. Аз си и на български, и на английски език.
– А имате ли желание окончателно да се върнете в родината си
– Мислила съм и по този въпрос, имаше и такъв момент. Но след това си казах, дори да се върна, нали трябва да се работи. Стигнала съм до компромисния вариант, ако мога, да си идвам три пъти в годината в България.
– В България сме на прага на избори две в едно – за президент и за Народно събрание. Вие ще гласувате ли?
– Аз винаги, когато мога гласувам, и бих окуражила всеки да гласува. Българските политици трябва да мислят да се отварят повече работни места. Просто трябва да се търсят начини да се окуражат с данъчни облекчения бизнесмените, тук да се произвежда, а не да не внася от Китай, например. Същият проблем го има и в САЩ.
– Какъв съвет ще дадете на младите хора, които имат желание да работят в чужбина?
– Не заминавайте сами и преди да заминете на работа в чужбина, проверете как стоят нещата. Първо отидете като турист. Не се заричайте колко ще стоите там. Пробвайте, нищо не е завинаги…
Интервюто взе НИКОЛАЯ ИВАНОВА
Известната певица Олга Карагьозова в градската градина в Дупница
Олга Карагьозова в САЩ
