Десетки миряни се събраха в село Вуково на храмовия празник на черквата „Св. Петка”, която е втората най-стара в Българияи най-старата в Кюстендилска област. Тя е паметник на културата с национално значение и е с уникални запазени стенописи.
По традиция вуковци дадоха курбан за здраве в двора на храма. 78-годишната Димитрина Ангелова, Йорданка Евтимова и главната готвачка Катя Стефанова бяха майсторките на вкусния курбан. Десетките миряни, дошли да се черкуват в храма „Св. Петка”, приседнаха на трапези в двора и извадиха вкусни погачи и баници. Вуковци започнаха да разказват на гостите от София и страната интересни истории за черквата. Ето разказите на някои от тях:
Валентин Стоянов от махала Мишков рид, дългогодишен гастарбайтер, сега отново вуковец, разказа: „Знае се, че турското робство заварва в село Вуково многолюдно население, 17 черкви и параклиси, които са били набързо ограбени и опожарени от поробителя. Заради многото си черкви Вуково е носело името Вакаво, означаващо свято църковно място. Преди робството то се простирало по брега на река Струма до днешно Бобошево. Но турските башибозуци, пътувайки за Велбъжд, покрай Вуково, почнали да отвличат деца и жени, да палят къщите и да убиват мъжете. Много вуковци напуснали родните си места и тръгнали по чужди земи. Не се издържало повече и някои семейства едно по едно започнали с магаренца и коне да се придвижват с оскъдна покъщнина нагоре по стръмните труднодостъпни скали на планината и да си строят временни колиби около изворната вода. И така селото се изместило от брега на река Струма. А скалите, на които се заселвали, били пълни с пепелянки и други отровни змии, човешки крак не припарвал до тях. И почнали да викат турците на селото Змийското село, и не посмели да припарват нагоре. В тия времена много хора умирали, ухапани от змии. И до днес легенди разказват, че в гнездата на пепелянки се пази златото на траките, зарито под многобройните тракийски оброчища по скалите на Вуково. Но който е видял това злато, не е останал жив да го покаже или да разкаже, казват старите хора в селото. Който го види, пада и умира, ухапан от змия. Но вуковци, спасили се надалеч и високо от турците, не забравили и мъртвите си предци. Убедили турците, че трябва да построят черква и да опяват в нея мъртвите си, и да поменават душите на предците си в нея. И без това турците се плашели от изоставеното гробище на с. Вуково при река Струма, където лежали и избитите от тях жители. Дали и съгласие за местна. Започнал градежът, минавал турският бей с белия си кон по римския път да оглежда строителството и се провиквал: „По-ниско, по-ниско, като минавам с коня си, да не я виждам от пътя. В черквата си вуковци посрещали и Рождество, Великден, Голяма Богородица и всички християнски празници, вдигали кръщенки и сватби далеч от окото на поробителя. Посрещнали и освобождението си. Селото е свързано и с детството и юношеството на рилския Чудотворец свети Иван, няма място, където във Вуково да не е стъпил кракът му”, допълни Валентин Стоянов.
Георги Ковачки пък допълни: „Така е построена и черквата „Св. Никола”, която по-късно останала за гробищна черква. Антично селище, некропол и късноантична крепост привличат и иманярски набези. А под постройки на стопанския двор на село Вуково имаше открити и стари древни зидове. Възможно е тук по стария римския път да е имало и римски гарнизон или вила. Вуково е история на историята”, добави още Георги Ковачки.
За магическата сила на Вуково ни разказа и най-новата жителка на селото, софиянката Росица Василева. Тя е магистър богослов и е завършила през 1996 г. с първия випуск жени богослови. Росица споделли: „На 28юни 2023 г. се изкачихме с моя съпруг Георги до село Скрино при Кръста, да се полюбуваме на красивата природа. Поглеждайки откъм Кръста към другата страна на река Струма, видяхме невероятната гледка на село Вуково – къщи под небето, кацнали върху скалите, и тръгнахме към него. Към 18 часа след многобройни спирания по пътя да се наслаждаваме на дивната природа, която грабва погледа на всяка крачка, стигнахме чешмата с тракийските делви в центъра на горната част на селото. И там срещу черквата на св. Богородица срещнахме пастир с кози, сякаш бог ни го бе изпратил. Почувствахме, че тук трябва да останем. От три години обикаляхме България с надежда да намерим своя духовен дом, където да останем. Със съпруга ми Георги вярваме, че св. Иван Рилски ни е водил и напътствал до това свято и благословено място – Вуково”, разказва Росица. Синът на Василеви е роден на Кръстовден, а дъщеря им е кръстена на св. Мина.
Срещу входа на самата черква „Св. Петка“ най-долу бяха насядали жителите и потомците на Долната махала. Катя Тодорова сподели на съседите си: „На Петковден всяка махала от Вуково от стотици години сяда на определено място, на нас от Долната махала се пада почетното място срещу вратата на храма”. Катя разказа на по-младите си роднини как преди повече от сто години нейният дядо левент от съседното село Циклово се е залюбил с красивата си вуковка Доста и заради нея е останал зет в селото. А венчавката направили тук, в „Св. Петка“, и децата си кръстили в нея.
ДЕНИ МИЛЕВА
