Ако някой се остойностява с парите, с хубава кола, а в същото време не може да формулира 5 смислени изречения, считайте, че е гола вода
Един от най-известните и успешни криминални психолози в страната ни Тодор Тодоров гостува в Югозападния университет в Благоевград и изнесе открита лекция на тема „Един ден от живота на криминалния психолог – профилиране, разпити и овладяване на кризи”. Срещата с утвърдения експерт, който е бил началник на сектор „Криминална психология“ към МВР, има дългогодишен практически опит в областта на психологичното профилиране на неизвестни извършители на тежки криминални престъпления и преговори в ситуации с взети заложници, предизвика голям интерес сред студенти и преподаватели не само от Катедрата по психология и Философския факултет, но и от целия университет.
Влизайки в препълнената зала, Т. Тодоров, който е възпитаник на Югозападния университет, с усмивка попита да не би да предстои концерт на „Молец“. Коментира и че вместо да говори дълго и да води монолог, предпочита да му бъдат задавани въпроси. Разбира се, имаше и въведение, като гостът, който е управител на компания – лидер в областта на психологията и единственото в Европа лицензирано училище за работа с полиграф, разказа реални случки от своята практика и професия:
„Да си криминален психолог е пъзел от няколко неща, които трябва да можеш да правиш. Едното от тях е да работиш с полиграф, защото, както казваме ние на жаргон, най-добрите разпити се получават с полиграф. Другото е свързано с изготвянето на съдебно-психологични експертизи, също така с воденето на преговори“, започна експертът с 28 г. професионален опит и допълни, че последните преговори, в които той и хора от екипа му са участвали активно, е с отвлечения от сомалийските пирати български кораб „Руен“. Специфични са и преговорите с лица, който се опитва да манипулират или изнудват други хора и компании през интернет. В такива случаи криминалният психолог се ръководи само от написаното и начина, по който е структурирано.
Друга основна дейност е правеното на профили. Това, както посочи психологът, е най-интересно на хората, просто защото са гледали много холивудски филми.
„И да знаете, че няма нищо общо. Като цяло, когато се изгражда профил, няма как да затвориш очи или да сънуваш извършителя. Не се случва така. Това е процес, при който въз основа действията на човек може да стигнеш до негови важни характеристики, да определиш пола, възрастта му, до голяма степен сексуалния, социалния му статус, за да разбереш мотивите за извършване на престъпление срещу личността. Психопрофил се прави само в такива случаи, тоест – убийство, изнасилване, отвличане, грабеж. Касае винаги неизвестни извършители и овладяването на критични ситуации с лица, заявили суицидни намерения, тоест самоубийци“, разясни Т. Тодоров и допълни, че за 14 години, в които е работил в Института по психология на МВР, не е губил човек. Разказа и за сериен самоубиец, който всяка година през месец май бивал обземан от сиуцидни мисли и избирал някой висок блок. Така на третия път криминалният психолог отишъл на мястото посреднощ, при което човекът на покрива го поздравил и му казал, че ей сега ще слезе.
„Да, има и комични ситуации, които ни карат да се забавляваме, но и много тежки. И от това, което ще направим, зависи животът, често и на повече от един човек. Трябва да вземаш много бързо решения, а те могат съвсем пряко да повлияят върху съдбата на човек“, описа ежедневието си експертът и определи живота на криминалния психолог като доста интересен, но и на много висока цена. Коментира, че това не е работа от 8 до 17 часа и не се правят много пари. Свързано е с много безсънни нощи, лишаване на време за семейството, пропускане на празници… Често, особено при воденото на преговори по 20-30 часа, основното, което крепи психолозите, е адреналинът и фактът, че за тази работата се изисква много сърце.
„Покрай мои и на колегите медийни участия хората остават с впечатление, че това е много яка и интересна работа, което е вярно, но никой не си дава сметка колко струва това и ако не му се отдадеш, няма да си доволен от себе си“, категоричен бе Т. Тодоров и даде думата на присъстващите, а въпросите следваха един след друг.
Попитан дали има случай, който да го е разтърсил емоционално, експертът отговори, че всеки път, когато съответният извършител на престъпление бива осъден, това носи удовлетворение. Има и случаи обаче, когато извършителят се знае, но неговата вина не може да бъде доказана. Тогава и самият криминален психолог се тормози дали е направил всичко достатъчно и както трябва.
Тодоров разказа и за случай на емоционално обвързване при работата си с клошар, заподозрян в убийство. Докато си говорили, човекът му станал много благ и взел да го оприличава на дядо си. Полиграфът показал, че той е извършителят на убийство, но психологът решил, че машината нещо се е бъгнала, и даже мислел да я хвърли през прозореца. Продължил да работи с клошаря и накрая той си признал, а самият Тодоров бил като ударен с мокър парцал. Именно тогава разбрал, че трябва да се доверява на резултатите от полиграфа, защото това е просто една машина и няма емоции, а човек може да се повлияе.
Попитан от репортер на „Струма“ дали има случай изследвано лица да е надхитрило полиграфа, криминалният психолог коментира, че със скрито вълнение и неприязън е очаквал такъв въпрос.
„Хората трябва да знаят, че полиграфът не може да бъде излъган. Това е просто една машинка и нищо повече. Може да бъде излъган полиграфистът. И ако той е с ниско ниво на експертиза, не може да направи добър анализ на случая, да формулира адекватните въпроси и накрая не може да си разчете полиграмите, т.е. не е излъган детекторът, а провеждащият изследването.
„За съжаление в България това не е законово регулирана дейност и ако в интернет напишете детектор на лъжата, ще ви излязат всякакви неща. Даже на женския пазар в София имаше една стара „Волга“ с огромна табела „детектор на лъжата“, изтъкна експертът и заяви, че полиграфът категорично не е средството за изясняване на отношенията в една връзка.
„И ще ви кажа защо. За хората, които така или иначе са параноични и са патологични ревнивци, няма значение дали на полиграфа ще излезе, че изследваното лице не е изневерявало, защото единственото, което те търсят, е да удовлетворят собствената си параноя“, обясни Тодоров и внесе още едно важно уточнение – полиграфът не е панацея и не се използва при хора, имащи данни за някаква клинична картина.
Специалистът отговори и на въпроси, свързани с поведението, външния вид на психолога при воденето на разпити, въздействията и манипулациите, които могат да се оказват върху разпитваното лице, включително и всяването на страх.
„В нашата работа има много тежък елемент на манипулация. И ако някой има проблем с това, че трябва да го прави и после не може да спи, категорично го съветвам да не се захваща. И понеже много често ме питат за насилието, ще кажа, че боят не върши работа, но заплахата от бой върши голяма работа. Голяма част от нашата работа е свързана с това да накараме човек да си представи какво може да му се случи. Повярвайте – това, което може да си представи човек, в повечето случаи няма нищо общо с реалността“, издаде част от прийомите в работата си експертът и акцентира, че да си криминален психолог не е начин на живот, а просто работа. И ако човек продължава да е в роля и извън работата си, то това би означавало да загуби връзка с реалността и да „замине тотално“.
По отношение на това как си почива, Тодоров призна, че все повече предпочита да е с кучето си в гората, отколкото с хора, но един от начините да релаксира е и прекараното време с двамата му синове. Изтъкна и че за преодоляване на стреса е нужно много говорене, защото колкото по-често човек изказва една негативна емоция, толкова силата й намалява.
„Разбрах и че по отношението на работата и признанието всичко е его. И ако човек не осъзнае това навреме, рискува да пропусне много по-важни неща. И ако някой се остойностява с парите, които притежава, с хубава кола, а в същото време не може да формулира 5 смислени изречения, считайте, че е гола вода“, заключи Т. Тодоров, който бе изпратен с аплодисменти от многобройната аудитория.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
