Футболистът Спиро Дебърски е незабравима легенда за по-възрастните благоевградчани и за сънародниците в цяла България. За себе си, без да бъда изявен футболен запалянко, бих казал, че като никое друго, името Спиро Дебърски е извиквало чувства на възхита и изключителен пример на спортен герой. И не само защото беше изключителен майстор на топката, крило, което като неуловим дух /Спиро означава дух / летеше през игрището, преодолявайки противниковите играчи. Но и защото е роден в Горна Джумая
/Благоевград /. И защото баща ми носеше същото име Спиро, а семейството на майка ми, като неговото са пристигнали в България от Западна Македония, следвайки мъките на бежанските прокуденици. Или защото със сестрата на Спиро Дебърски – леля Зона, бяхме съседи, а с по-малкия й син Каьо лудувахме с момчетата из прахоляка и калта на Кюмур махала.
Това се е запечатало в моите детски спомени и видения, подсилвани от страстните радиопредавания на живо за мачовете на „Локомотив“ – София, в които с преливащ възторг се споменаваше името на лявото крило Спиро Дебърски. Говорителят описваше неговата бързина, пробивната му мощ, финтовете, които правеха безпомощни противниковите бранители и често завършваха с точно подаване на топката към съотборник или направо от крака на Дебърски опъваше мрежата на съперника. Емоционалният поглед към Спиро Дебърски има своята статистическа опора: Още при първия си мач в „А“ група срещу „Спартак“ – Пловдив, „Локомотив“ – София грабва победа с 3:2. Два от головете са на Спиро Дебърски. В столичния клуб играе 12 години, записва 276 мача и бележи 84 гола. През 1963-1964 г. софийските железничари стават шампиони на България, през този сезон ярката звезда Дебърски изиграва, 29 мача и бележи 14 попадения. Пак по това време участва в 4 мача за „Локомотив“ в Купата на европейските шампиони и бележи 5 гола. Във времето от 1957 до 1965 г. Спиро Дебърски играе в 24 мача на националния отбор и записва 8 гола. На 3 ноември 1957 г. постига първия си гол за световна квалификация на България срещу Норвегия, когато нашите разгромяват скандинавците със 7:0. В историята на българския футбол остава незабравим хеттрикът на Спиро Дебърски през 1965 г.с представителния отбор на страната в приятелски мач с Турция, завършил с 4:1. Още много успехи могат да се добавят към спортното битие на неповторимия футболист, но и тези дават представа за действителния му ръст.
Спиро Дебърски ми признава: „Не обичам да говоря за себе си. Атакуват ме доста журналисти. Един ми се обади, искал да пише книга за мен“. Следващото му признание мило ме докосва: „Съгласих се да говоря с теб, защото си от Благоевград“.
Спиро е роден в Горна Джумая /Благоевград / през 1933 г. в славната Орлин махала, която в недалечното минало бе люпилня на футболни таланти. Стоян Митев-Картала подсеща, че от тяхната махала са футболистите Атанас Костадинов -Насо Мастиката, Маркулийски – Тилевецо, Йордан Пищолски-Пищоло. Към тях прибавя Михтарски, Виктор Андонов и сина му Иво Андонов, Мирослав Митев-Главата и много други. Фамилията на семейство Дебърски указва откъде са пристигнали. Още през Османското владичество, може би след Илинденското въстание, Дебърски бягат към България. На границата турците хвърлят във варница чичо на Спиро, бил болен от опасна болест, може би холера. Установяват се в Горна Джумая, майката е от Бараково, където съпругът Дебърски работи в Балабановата фабрика. Родителите имат седем деца, Спиро е кръстен на дядо си.
„Откакто се помня, играя футбол – разказва Спиро Дебърски. Сами си правехме топки от чорапи на майките и защото много ги натъпквахме, силно подскачаха“. Едва по-късно се докоснали до надуваеми футболни топки. Игрището, на което обикновено ритали, било пълно с камънаци, но тази сурова школа дала на Спиро и връстниците му закалката, която ги направила истински играчи.
Поотраснал, Спиро Дебърски започнал да тренира в сборен отбор на Благоевград. „Тогава имаше много футболни клубове в града“ – спомня си ветеранът. Играели заедно с Атанас Костадинов-Бачето, или Мастиката, както го знаеха в Орлин махала и в града. За него Стоян Митев-Картала уверява: „Баче Насо беше водещ център нападател на България по онова време“. Спиро Дебърски, който е първи братовчед с Атанас Костадинов, споделя: „Много пъти сме се карали с Насето, защото обичаше да попийва“. Спиро е антипод на даровития си братовчед, непоклатимо дисциплиниран е, никога не е пиел, не е пушил, тренирал е вдъхновено, неуморно и целенасочено, преследвайки мечтата си да бъде футболист от голяма величина. Дъщеря му Николета Дебърска пояснява: „Беше професионалист, постигнал го не толкова с таланта си, колкото с труда си“. Със Спиро и Наско неизменно гонел топката и Никола Ковачев – Тулата, бъдещата незабравима звезда на ЦСКА. Спиро разкрива, че се е учил от известен в Благоевград футболист, не си спомня името му: „Беше от Скопие и беше много добър“. И допълва: „В града тогава имаше много талантливи деца“.
В Благоевград спортното развитие на Спиро Дебърски вървяло бурно и отрано го забелязали. Търсили го от други отбори, бил в Пловдив, но там не го пускали да играе на мачове. Потърсили го от Стара Загора, за него се застъпил командирът – генерал на Строителни войски. „Беше много добър човек“ – признава Спиро. Привлекли го в Стара Загора да служи войник, зачислили го в комендатурата. Имал много време, за да тренира любимата игра. „Бях много амбициозен, трудолюбив, внимателен“ , изповядва Спиро Дебърски. При тези качества е нямало как да остане незабелязан и не само за отбора си, но и за противниците. Разказва интересен случай с елементи на криминални действия. Предстояло старозагорци да играят мач в Ямбол. От ръководството на клуба научили, че гласят от комендатурата на домакините да арестуват войника Спиро Дебърски. В Ямбол пристигнал прекият му началник от Стара Загора и му разпоредил: „Няма да мърдаш!“. Спиро се почудил защо е това настояване. Тогава командирът му разкрил, че колегите от Ямбол искат да го приберат в ареста на Сливен, за да не играе срещу отбора на техния град. Началникът комендант извел Спиро до игрището, ямболци го търсили, но когато го видели, било късно – не могли да го измъкнат от очертанията на терена.
Спиро Дебърски играел и в „Розова долина“ – Казанлък. В града на розите срещнал Павлина, жената на своя живот и бъдеща Дебърска. „Баща й също е бил футболист – разказва Спиро. – Беше много запален любител на футбола и идваше не само на мачовете, но и на тренировките“. Със себе си водел и дъщеря си. Веднъж Георги, така се казвал таткото, поканил няколко играчи на „Розова долина“ да празнуват именния му ден в неговия дом. Сред тях бил и Спиро. „Още тогава ми се виждаше много добър човек – признава Павлина Дебърска. – Това най-вече ме привлече към него. Той беше на 23 години, аз на 16“. Госпожа Дебърска допълва: „Спиро беше добър футболист. С баща ми и махалата ни ходехме на мачовете на „Розова долина“. От там го зная. Запознахме се на именния ден на баща ми“.
Още в Казанлък Спиро има една мечта: „Да постигна нещо във футбола, да създам семейство и да ги обезпеча“. През 1956 г. неговите амбиции и труд се възнаграждават – „Локомотив“ – София го взима в редовете си. „Отидох в столицата с костюм, бях се уволнил. Дъщеря ни Николета се беше родила. Прескочих до Благоевград, отдавна не бях виждал мама и татко. В Казанлък надушили, че ме търсят от „Локо”, а те ме пазеха да не ги напусна. Пристигнах в София на подготовка, а уж бях в Благоевград. Настаниха ме в хотел. Казаха ми: „Ти си готов, взимаме те“. Тогава в софийския отбор играели „много добри футболисти“ и това притеснило Спиро Дебърски. Върнал се със семейството си в Казанлък и веднага го взели в тамошния отбор. Назначили го на работа в оръжейния завод, където работили 25 000 човека. Дали им апартамент. „Викам си, сеща се Дебърски, толкова ли добър футболист съм?! Не можех повече да крия, че ме искат от „Локомотив“ – София, и отидох при директора, за да му разкрия цялата истина. Той ме разбра, каза ми: „Отиваш, ако нещо закъсаш, пращам кола и те връщам“. Но Спиро вече имал голямо семейство – жена, бебе, трябвало да вземат и тъщата. Влакът за София бил с товарни вагони, но за семейство Дебърски закачили пътнически вагон и благополучно пристигнали в големия град.
В първите месеци като играч на „Локомотив“ Дебърски се чудел как ще се наложи сред многото именити съотборници. В столичния клуб се отнасяли много добре с него, наричали го Спиро, после Македончето, но притесненията у него си оставали, дори се засилвали. Един ден пожелал да говори насаме с треньора. А той го поканил на следващата вечер със съпругата Павлина на гости в дома си. Спиро си признал: „Като гледам тези добри играчи, не се виждам сред тях“. Треньорът се усмихнал и му казал: „Ти знаеш ли, че си с една глава над тях?“. И му заявил, че не трябва да се притеснява.
В „Локомотив“ – София Спиро Дебърски разгръща в пълна мяра футболните си дарби. В началото на 1957 г. за първи път играе в „А“ група с новия си тим и като гости побеждават „Спартак“ – Пловдив с 3:2 гола, два от които вкарва Спиро. Скоро с Никола Котков, с когото стават първи приятели, създават неповторима двойка в атаката на червено-черните. За неподражаемия Котков Спиро Дебърски си спомня: „ През 1971 г. бях в болница. Ден преди да вляза, дойде Котето да ме види. На тръгване ми каза: „Айде, утре ще се видим!”. На другия ден загинаха с Гунди в тежката автомобилна катастрофа“. Спиро продължава прочувствения си разказ за приятеля: „Беше много добро, златно момче. Все ми викаше бате. Много обичаше живота. Водеше ме в кръчмите, хората ни поздравяваха, канеха ни на масите. Черпеха го, аз съм дисциплиниран и рано се прибирах у дома“.
В „Локомотив“ – София Спиро Дебърски остава 12 години, записва 276 мача с 84 гола в „А“ група. През есента на 1964 г. участва в Купата на европейските шампиони, изиграва 4 мача, в които реализира 5 гола за любимия отбор. Знаменателна е победата през 1964 г. на „Локомотив“ – София над шведския „Малмьо“ с 8:3 в дебютния за клуба мач в евротурнирите. Тогава Спиро Дебърски отбелязва два гола. На следващия кръг от турнира допълва 3 гола срещу унгарския „Вашаш“.
През януари 1969 г. след обединението на „Локомотив” (София) със „Славия” Спиро Дебърски прекратява футболната си кариера.
През 1972 г. е назначен за директор на детско-юношеската школа на „Локомотив“ – София. През 1973 г. за три месеца става помощник-треньор в първия състав на „железничарите“.
Междуврвеменно кметът на Благоевград Гълъб Георгиев и известните благоевградчани Кирил Войнов и Кирил Бучински посещават в София Спиро Дебърски и му предлагат да поеме благоевградския футболен отбор „Пирин“. „Познавах се добре и с тримата – спомня си Дебърски – заедно учехме. Казвам им: „Добре, нямам нищо против да се върна в Благоевград, но аз съм офицер с чин майор, незнам как ще се освободя”. Отговарят ми: „Този въпрос го остави на нас”. Извиква ме генералът на Строителни войски и ми заяви: „Отиваш да ръководиш благоевградския „Пирин“. Заплатата си ще получаваш от армията. Със себе си взех няколко играчи от „Локомотив”, привлякох Борката Заека, гледах го един ден как играе и реших, че веднага ще го прибера в Благоевград. После се спрях на Шмайзера, говорих с родителите му, те отвърнаха, че нямат против и го поверяват на мен. Привлякох и Борето Ангелов“. Стоян Митев се връща към тези събития: „Когато Спиро Дебърски пристигна в Благоевград, нашият стадион заприлича на английския „Уембли“. А самият Дебърски си спомня: „Отборът се вдигна. По цяла нощ на чаша винце си говорехме с двамата Кирчовци и решавахме проблемите на „Пирин“. После дошла заповед от София всички футболни кадри на „Локомотив“ да се връщат в столицата. Дебърски останал в сборния ЖСК „Славия“.
В годините 1977-1980 г. Дебърски става старши треньор на кипърския „Неа Саламина“. Директор е в продължение на 8 години и на детско-юношеската школа на клуба в острова.
Когато Спиро Дебърски се завръщал от Кипър в България, задължително се отбивал в Орлин махала. Виждал се с роднини и стари приятели. „За мен той е олицетворение на дисциплина, ред, респектираше целия град. Не познавам друга личност като него“ – изповядва Стоян Митев. По-нататък Картала разказва как Дебърски довеждал в Благоевград приятелите Котков, Начко Михайлов и др. Отсядали в кръчмата на Шоповите в Орлин махала.
Като всеки футболист от по-старата генерация и Спиро Дебърски страда за кризата на българския футбол. Има и мнение защо се е стигнало до нея и как да се излезе: „Докато не се приеме закон, ще бъде трудно. Колко българи играят в ЦСКА, в „Левски”, в националния отбор? И колко са тези в чужбина, които седят на резервната скамейка? Преди играеха 10 човека навън. Днес липсват таланти. Когато ние играехме, нямаше един външен човек, а през 1958 г. бихме Бразилия на световното“.
Съпругата Павлина Дебърска не е разточителна в думите за своя съпруг, но е трогателно искрена в малкото, което разказва за него: „Беше много стриктен като футболист. В Казанлък работеше в завода, когато у дома идваха гости, той не се застояваше дълго, извиняваше се и отиваше да спи. Нито пушеше, нито пиеше, не обичаше да шета навън, не закъсняваше да се прибира вкъщи. Живеехме скромно“.
Ведра и отзивчива като родителите си е и единственото им чедо Николета Дебърска. За баща си говори с безкрайна любов: „Той е най-добрият човек, когото познавам. Превъзходен баща, много е трудолюбив и мен ме научи на труд“. Николета е завършила финанси, работила е като туристически агент на Футболния съюз. И до днес организира пътувания на футболни отбори. С една дума, тя е своеобразно продължение по пътя на знаменития си баща. Питам Николета как се е чувствала като дъщеря на футболната звезда Спиро Дебърски. Никога не е натрапвала тази семейна подробност, хората са знаели коя е и й отдавали нужното уважение. Николета добавя: „Той ме научи на труд и скромност“. Тя има две дъщери, с радост дядо Спиро ми признава, че тези дни едната се е дипломирала като юрист. Спиро Дебърски е и прадядо на едно внуче.
На 8 декември 2021 г. именитият син на Благоевград, голямата футболна легенда на България Спиро Дебърски навършва 88 години. Как ще посрещне поредния си рожден ден? Съпругата Павлина е кратка: „Какво да очакваме на тези години?! Но той е бодър, всеки ден се разхожда преди обяд“. За празничния повод Стоян Митев-Картала не крие възхитата си от великия съмахаленец: „Спиро Дебърски е един. Всички трябва да се учим от него. Излъчва обаяние и сила, показва на футболистите какви трябва да бъдат. Запомнил съм го как винаги пристигаше в Благоевград с излъскани като стъкло обувки, с чисти ризи. Имаше диабет, ядеше скромно и само черен хляб, затова живее толкова много години. Няма друг като нашия Спиро Дебърски!“.
През декември 2014 г. Ощински съвет обявява Спиро Дебърски за почетен гражданин на Благоевград, едно колкото заслужено, толкова и нужно признание, защото нашият съгражданин е пример и вдъхновение за днешните и бъдещите благоевградчани.
А какво си пожелава за 88-годишния си рожден ден ветеранът легенда Спиро Дебърски? “Да съм жив и здрав. Да се оправи българският футбол. Да са здрави щерка ми, внучките ми и шестгодишното ми внуче!“.
Какво ни остава, освен да му честитим и му пожелаем да се сбъднат тези мили благословии!
ВЛАДО КАПЕРСКИ
Лявото крило Дебърски, което поразява с десния крак
Спиро и Павлина Дебърски на младини и в по-ново време
С дъщеря си Николета Дебърска
Семейство Дебърски – Спиро, Маряна и дъщеря им Николета
Стоян Митев-Картала – един голям почитател и приятел на Спиро Дебърски
Спиро Дебърски в по-късните си години
С младия съотборник Начко Михайлов
Спиро, Павлина и Николета Дебърски със съпруга на Николета
Спиро Дебърски при организацията на поредния футболен турнир в България
