В нощта срещу Еньовден, който се отбелязва на 24 юни, звездите слизат на земята и омайват тревите и цветята, придавайки им магическа целебна сила, гласи поверието. А, за да сте здрави през цялата година, преди изгрев слънце на Еньовден, трябва да се измиете с течаща вода или да се отъркаляте в росата.
Еньовден – денят на лятното слънцестоене, е един от най-важните летни празници в народния календар. С него са свързани много вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Чества се и като празник на билкарите. Православната църква пък отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. Християнският свят се отдава на езически ритуали – къпане, прескачане на огън, танци, гадаене, бране на билки и магии за плодородие, пише edna.bg.
Според разпространеното поверие, в полунощ срещу Еньовден небето се отваря – стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. От мястото, където има заровено богатство, излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето. Лечебните треви се “откупуват” от самодивите със специален обред. Жените подреждат в кръг кошниците с набраните магически растения и играят около тях “сключено хоро” в пълно мълчание.
Вярва се, че преди да “тръгне към зима”, слънцето се окъпва в изворите и реките и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, е с особена магическа сила.
Затова през тази нощ водата в реките и кладенците е лечебна и магическа. След като се изкъпе във водите, слънцето поема своя обратен път към зимата. Народът вярва, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето “трепти” и “играе”. И който види това, ще бъде здрав през цялата година. Точно по изгрев трябва да се обърнете с лице към слънцето и през рамо да наблюдавате сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
В крайморските райони твърдят, че морето “спира да се движи”.
Най-събираните билки на Еньовден са еньовче, комуника, иглика, маточина.
От билките се правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец, които през годината се използват за лекуване. Някъде китките са толкова, колкото са хората в семейството. Наричат се на тях и се оставят навън през нощта. На сутринта се гадае за здравето на този, на когото е наречена китката. После венците се окачват из къщата. С тях кадят болните или ги окъпват с вода, в която са топили китките.
С тревите и цветята, набрани на празника, се свива и голям еньовски венец, през който всички се провират за здраве. Той също се запазва и се използва срещу болестите.