В нулевия сезон за първия отбор президентът на „Вихрен“ Георги Манолев посочи основната цел пред клуба – развитие на детско-юношеската школа, но алармира за голям проблем с кражбата на таланти от страна на по-големите отбори.
„Огромна част от нашите усилия са насочени към ДЮШ. При нас тренират близо 200 деца, за които се грижат деветима треньори и директорът Йордан Боздански. Развиваме набори от 2017 до 2006 година. Главната задача е да подаваме местни футболисти при мъжете. Това е особено важно в по-малките градове. Когато на терена са момчета от града, интересът се повишава. Поддържаме втори отбор в областната група с идеята младите играчи да привикват с мъжкия футбол, който е нещо съвсем различно от юношеския. Можем да се похвалим, че само през настоящия сезон в представителната формация в ЮЗ Трета лига дебют получиха няколко 15-16-годишни футболисти като Благой Скачев, Станислав Митрев, Анастасиос Булалас, Алекс Тренков, Ивайло Чилев, Петър Колин, Александър Боцев, Костадин Георгиев… Най-много страдаме от това, че щом се появи някое по-добро дете, става обект на интерес от други клубове и те ни го взимат. На практика го крадат, а ние нищо не можем да направим. Свързват се с родителите и те го преместват. Само за миналата година ни взеха три деца. Емил Найденов, който докато беше при нас, стана юношески национал, отиде в „Ботев“ /Пд/, а в сряда игра в европейската квалификация със 17-ките на България. Другите двама потеглиха съответно за „Септември“ /Сф/ и ЦСКА 1948“, коментира клубният шеф, след което разкри за разговорите си с кандидат-президентите на БФС по време на конгреса миналия петък.
„Повдигнах темата пред претендентите да ръководят родния футбол, защото проблемът наистина е глобален и не само ние страдаме. Бях приятно изненадан от Георги Иванов, който ме увери, че има идея как това да се промени. Вярно е, че не можеш да спреш нито едно дете да отиде в друг отбор, но все пак и клубът, който го е създал и се е грижил за него, независимо колко време, трябва да получи някаква компенсация. Става въпрос за аматьорските ФК. Иначе се получава така, че всяка година ни взимат по 2-3 добри деца от даден набор и се чудим как да градим отбор, да не говорим за дългосрочната стратегия да ги задържим до включването им в мъжкия състав. Ако отборът ни е в професионалния футбол, интересът ще бъде много по-голям. Със сигурност далеч повече деца ще имат желание да тренират и да останат, за да играят на по-горно ниво“, продължи Манолев, преди да засегне болната тема за пропилените шансове за промоция в професионалния футбол.
„Ясно е на всички, че градим отбор за следващия сезон в преследване на промоция по спортно-технически път. Към това е насочена и селекцията ни. С нашия късмет не вярвам в настоящото първенство да стане някакво чудо. Всеки път, когато сме втори в крайното класиране, влиза само първият. Когато пък станахме трети, влязоха първите два. Заради отлива на млади футболисти и това, че някои от юношите все още не са готови, сме принудени да разчитаме на опитни играчи или на чужденци. Но тези, които са на 34-36 г., вече по-трудно издържат на натоварванията, повече време им трябва за възстановяване. В същото време следовниците им не показват нужния характер и желание да се развиват. Има момчета, които не са деца, а на по 15-16 г., които изпитват притеснения дори само да тренират с мъжете. Старши треньорът Наджи Шенсой беше харесал две-три момчета, тренираха известно време с първия отбор и се отказаха. Колкото и да се опитваме да пипаме с кадифени ръкавици и да подхождаме тактично, младите не обичат да им е трудно, искат нещата да се случват по лесния начин“, заключи клубният началник.
ТОНИ КИРИЛОВ
