Д-р Петър Георгиев е управител на благоевградската общинска специализирана болница за активно лечение на пневмофтизиатрични болести от 5 г. , а от 7 г. работи в нея. Той е с две специалности – по вътрешни и белодробни болести, магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт. От Бургас е, работил е в белодробните болници в родния си град и в Стара Загора, както и в клиники в Чехия и Германия. В Благоевград го довежда любовта и съпругата му, която е благоевградчанка.
Д-р Георгиев привлече вниманието върху себе си през последните дни покрай приема на болни с коронавирус и категоричното му условие, че ще го направи само ако другите болници в града му осигурят лекари, които да ги обгрижват. В тази връзка е обявено търсенето на допълнителен медицински персонал: още 3-ма лекари, 6 сестри и 3-ма санитари.
– Д-р Георгиев, в началото на обявената коронавирусна пандемия в страната Общинският кризисен щаб реши една от сградите на диспансера, който ръководите, да се обособи за лечение на болни с Ковид-19. Общината направи ремонт, като се монтира станция за сгъстен въздух – винтов компресор и изсушител. Защо до момента няма настанени болни с коронавирус при Вас?
– Независимо от това, че има Ковид у нас, с нито един нормативен акт не са отменени стандартите за лечение на болни и за обособяване на отделение. Ние не сме „Лекари без граници“ да метнем една тента и да започнем да лекуваме, нито епидемичната обстановка налага предприемане на такива спешни мерки, като да изгоня болните и да превърна лечебното заведение в лазарет.
– Колко са болните Ви в момента?
– Броят им е динамично число, едни си тръгват, други се настаняват и не бих бил точен да дам конкретни цифри. Болните ни като за лято не са малко. Проектът с обособяване на отделна сграда от диспансера за заразени го адмирирам, но не съм оптимист за добрия му край. Като започна историята с коронавируса, естествено всички изпаднаха в ужас и кметът ни извика всички управители на болници да преценим какво ще правим. Това бе нещо иновативно, в обстановка като тази да се вземе мнението на всички, да се работи заедно, за да не се разхищават средства и сили. За справяне в нестандартната ситуация се купиха толкова много неща, предимно за другите болници. Ние, освен инвестицията, за която споменахте, почти нищо не получихме, освен единични бройки облекла и солидно количество дезинфектанти .
– Нямате ли кислородни апарати за обдишване?
– Няма такива апарати и не знам защо е останало такова впечатление у хората. Инсталацията представлява едни тръбички, към които сега се свързва бутилка с кислород, и други тръбички, на които в единия край имат компресор, който подава въздух под налягане, това се използва при апарати за обдишване, каквито ние нямаме. Кметът обеща, че ще се купят, и знам, че се направи голяма поръчка не само за нас, а и за другите болници, но казали, че доставката ще стане след 3-4 месеца, които вече минават.
– Колко болни с коронавирус бихте могли да настаните в тази сграда?
– Около 14- 15. Нека изясня, че още при първото обсъждане на казуса в кризисния щаб казах на всички присъстващи, че помещението си е помещение, но без персонал това не е болница. Някои от колегите на другите болници явно си представяха, че тук ще концентрираме всички болни с Ковид-19 и ще ги обдишваме за интензивно лечение. Казах им, че това няма как да стане заради липса на медицински кадри и те обещаха да ги осигурят. До момента ангажиментите, поети на заседанията на кризисния щаб, е изпълнил само кметът. 100 пъти се повториха обещания, включително и пред президента, който присъства на едно от заседанията, че от другите болници ще се осигури персонал, но до момента никой нищо не е направил. Понамаля кривата на заразяване, поуспокоиха се нещата, но през последните дни се вдигна броят на заразените и пак решиха в нашата сграда да ги настаняват. Казах им: „Напълнете си вашите капацитети“.Те си имат помещения, могат да освободят етаж, имат лекари, независимо какви специалисти са- ортопеди, очни, няма значение, могат да наглеждат тези болни, а тук няма кой. Най-лесно е да се вземе решение, но то трябва да се подплати с нещо.
– Вие против ли сте да се използва част от базата Ви за лечение на болни от коронавирус?
– Не съм против. Ако бях с такова становище, щях да реагирам още при първото обсъждане на въпроса. Единствените ми претенции са да се осигурят медицински грижи на тези хора, които евентуално ще бъдат настанени.
– С колко души персонал разполага белодробният диспансер?
– В момента работещите тук лекари на пълен щат са двама и имам още трима души на половин щат, които да покриват съботите и неделите. На щат са д-р Керемидчиева, над 70-годишна пенсионерка от София, която, като чу оня ден, че ще се настаняват болни с коронавирус, ми заяви, че си заминава, напуска, защото си има и сърдечни проблеми. Уговорих я някак засега само да излезе в отпуска. Другият лекар – д-р Лазаров, е без специалност.
На половин щат са общинският съветник д-р Вл. Пандев и гастроентеролозите д-р Марияна Чаракчиева и д-р Петър Чаракчиев. На практика със специалност сме аз и д-р Керемидчиева и ако тя си тръгне, ще ни затворят, защото по стандарт трябва да са минимум двама специалисти. Касата ни е приела по изключение, а за да го направи, има специално решение на ОбС, с което ми се разрешава освен като управител, да работя и като лекар, което не ми се плаща, но аз и не търся пари. Имаме 1 и ½ незаети длъжности. Медицинските сестри са 6.
– Колко още лекари Ви трябват, ако се напълнят тези болнични стаи?
– Лечебното заведение е специализирано за лечение на белодробни болести и за туберкулоза. Единствени сме в областта и лекуваме хората от целия регион. Нямаме други пътеки и само това работим. Какво значи приет с Ковид?! То не значи заразен, а пневмонично болен. Че засягало други органи – да, но фарингит например не е сигнал за коронавирус.
– И все пак казахте, че ако се наложи, ще приемете и Вие болни с Ковид-19…
– Ако се наложи! Но не и да ми пратят двама човека и да се блокира цялата болница. Другите ни болни няма кой да ги гледа, идват с кръвохрачения и никой никъде не ги иска. Още на срещата с президента казах, че съм обезпокоен от тогавашната заповед на министъра, която ни задължаваше да затворим и да чакаме само заразени. И той се съгласи с мен. После започнаха да взимат разни решения за буферна зона, каквато няма никъде в законодателството. Това да не е резерват за болни от Ковид?! Повтарям, не съм против да приема болни с коронавирус, но да ми командироват лекари.
– Не е ли извиване на ръцете изискването Ви да ви осигурят допълнителен медицински персонал? И във вътрешно отделение на МБАЛ са двама лекари, но там приемат с Ковид…
– Аз ли да извивам ръце?! А и не отказвам да приема пациенти, не съм казвал такова нещо! Във вътрешно може да са двама лекари, но те могат да разчитат на колеги от другите отделения, а аз няма от кое отделение да командировам медик. Освен това, за да ни изплащат по Здравна каса лечението на болни с Ковид, трябва да имаме инфекционист, който да ръководи лечението на болните, какъвто нямаме. Ние и сега работим и в извънработно време. Предприел съм всички мерки, разпоредени от щаба, епидемиолозите и РЗИ бяха на проверка при нас и очаквам да излязат със заключение. Минимум един лекар трябва да има денонощно в едно отделение с болни с Ковид. Едно е от 100 човека екип да отделиш един, друго е от двама да отделиш единия. Ако нещата се влошат и се стигне до отваряне на военнополева болница, е друго, тогава аз няма да съм в нарушение, тъй като мерките ще са извънредни, в извънредно положение. А сегашната извънредна епидемиологична ситуация не отменя никакви други закони и наредби. Не е истина, че аз си правя каквото си искам в тази болница, ами ако искам да направя отделение по пластична хирургия, нали трябва да имам разрешителни и най-важното – персонал. Включително и на последния провел се щаб преди десетина дни кметът обеща, че ще намери сестри, а те, колегите от другите болници, обещаха да ми дадат лекари, а като дойдоха тук, ми заявиха, че нямало да ми дадат и по един човек. Е, аз какво да направя?! Ще хвърлим болните в едни стаи и какво правим с тях?! Обвиняват ме, че нищо не правя, а не е така, пуснал съм обяви да търся лекари преди повече от седмица, има над 300 разглеждания, но нито един не е дошъл.
– И все пак при спешност готови ли сте да реагирате?
– Като има спешност при бедствие, катастрофа, тогава нещата са други и се действа по друг начин и нека да разделим нещата. Направеното при нас е стратегически резерв, който е добре, че е направен, макар че има още да се прави. Ние сме добре работеща болница, въпреки липсата на кадри излязохме най-богатото общинско предприятие сред лечебните заведения, с добра заработка и най-висока средна заплата в цялата община и без дългове.
– Защо тогава няма желаещи да работят при Вас?
– Нямам обяснение. Явно въпросът не е в парите, а в това, че при нас много се работи и това не се харесва на мнозина, предпочитат да си кютат някъде на по-малко пари, но да не ги закачат за нищо. Капацитетът ни е 45 легла, малка болница сме и в цялата страна сме 15-16 такива, като повечето са във фалит и едва 4-5 се държим „над водата“.Да, имаме в момента малък финансов резерв, но при една промяна в ситуацията не се знае за 3 до 5 месеца какво може да стане. В страната някои болници като нашата ги присъединиха към МБАЛ, но сливането не бе успешно, и то е видно от картата на заболеваемостта от туберкулоза (все пак това е инфекциозно заболяване) – при нас тя е 18, 3 на 10 000, а има места с над 50 и дори над 70 на 10 000. Затова казвам, че ако приемем и болни с Ковид, дори да вляза денонощно при тях, пак няма да съм достатъчен, за да ги обгрижим без помощ с медицински специалисти от останалите болници. Аз не саботирам нещата, работя и настоявам всички да си свършат работата и поетите ангажименти.
Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Управителят на Тубдиспансера показва новата инсталация за сгъстен въздух и кислород, прокарана от общината в едната от сградите, определена за лечение на болни с коронавирус, в която в момента се лекуват пациенти с туберкулоза
