Главният учител в благоевградското V СУ К. Чимева: За мен поставянето на домашни е задължително и това не трябва да бъде регламентирано с наредба, редуцирането ще влоши качеството на образованието, защото ще се наруши обратната връзка

Смятам, че ако в 3-4 клас детето по някаква причина не се справя, трябва да повтаря, но това няма да се случи заради негативните реакции на родителите, с които ние „флиртуваме”

Катюша Чимева е главен учител, начален етап на основното образование в благоевградското V СУ

„Георги Измирлиев“ и е сред най-утвърдените и уважавани педагогически специалисти. От позицията на своя 40-годишен професионален опит и практика г-жа Чимева коментира готвените от МОН промени, като предложението домашните работи по български език и литература и по математика да се редуцират на по три пъти седмично, а по другите предмети да са не повече от веднъж. Засегна и темата за делегираните бюджети и анализира защо на входа на образователната система имаме отличници, а на изхода не малка част от завършващите средно образование изпитват сериозни трудности да покрият изискуемия минимум за тройка по БЕЛ.  

• Г-жо Чимева, какво мислите за готвените промени, които, ако бъдат приети от парламента, могат да влязат в сила още от предстоящата учебна година?
• Мисля, че трябва да има промяна и тя да бъде направена своевременно, да не се отлага във времето. Има неща, които вървят добре, и други, които по никакъв начин не позволяват на образованието да се развива. Точно затова ми се струва, че идеята, която имат в МОН – да правят промени, е чудесна. Въпросът е какво и как ще се направи. Трябва да се погледне малко в бъдещето и да се прецени доколко тези промени ще доведат до положителен резултат. Дали това няма да бъдат поредните козметични промени, които не само че няма да подобрят нещата, а може и да ги влошат. Прочетох много анализи. Част от тях са на образователни специалисти, които са участвали в различни комисии към МОН. Други са на Европейската комисия, занимаваща се с натовареността на учениците в училище. Запознах се и с коментари на Института по пазарна икономика и гледните точки на колеги учители. Всичко това ме накара да се замисля доколко заложените промени са добри и колко от тях биха донесли наистина нещо хубаво за образованието.
• И до какво заключение стигнахте? Ще доведе ли до нещо хубаво в образованието това да се дават по-малко домашни?
• Темата за домашните винаги е много чувствителна. Домашните могат да са отегчителни, формални, но и изключително полезни. Учителят е този, който ще прецени какво е необходимо за конкретния ученик в неговия клас по даден предмет. И домашната не е просто за занимавка с нещо вкъщи или за запълване на следобедните часове в училище, а шанс да се даде поле за изява на детето и то да е удовлетворено от това, което е направило.
• Домашната е и възможност за затвърждаване на знанията и за получаване на отлична оценка. За мен поставянето на домашни е задължително и това не трябва да бъде регламентирано с наредба.

– Тоест, не сте съгласна домашните по математика и по български език да бъдат ограничени до три пъти седмично, а по останалите предмети да са не повече от веднъж?

– В никакъв случай. Домашните по всеки един предмет са абсолютно задължителни и ако аз като учител съм ограничена от промените в наредбата, то вместо 2-3, ще дам по 10 задачи за домашна.

– За да се „вместите” в изискването за три пъти седмично?!

– Стремежът, желанието на всеки учител е да насочи така децата, че те според индивидуалните си възможности да стигнат до най-високи резултати.  Учителят е удовлетворен тогава, когато неговите  ученици се развиват и придобиват самочувствието, че могат. Да, един ще получи 100 точки на даден тест, друг – 20. Но 20-те точки за това дете могат да бъдат по-важни от 100-те на другото, защото му е коствало много време, много труд и е достигнало дотук. Тоест – и то може, и се справя.

Домашните са обратната връзка и всъщност учителят вижда докъде е стигнал всеки ученик, как се справя. И когато детето каже: „С тази задача се затрудних”, учителят може да помогне, така че учениците да се справят с проблемните за тях задачи.

В същото време, ако в събота и неделя родителят работи с детето си, той ще види къде има проблем. Сама по себе си домашната е вид урок, дава някакъв извод, разбираш къде имаш пропуск и се опитваш да го преодолееш.

– Смятате ли, че редуцирането на домашните, вместо да подобри, ще влоши качеството на образованието?

– Определено! Ще влоши качеството на образованието, защото ще се наруши обратната връзка. Както и преди малко казах, учителят трябва да види как детето се справя самостоятелно с поставените задачи по български език, по математика, по който и да е учебен предмет. Къде би могло да намери информацията за поставената му задача. Тук ще направя едно вметване. Вярно е, че моето време, когато бях ученичка, е много отдавна, но тогава ние имахме домашна всеки ден по всички учебни предмети, включително ходехме на кръжоци и на спорт. Времето ни беше абсолютно разпределено. На фона на това не мога да кажа, че сме били ощетени откъм игри. И ако се затруднявах с някоя задача по математика, защото това не ми беше най-силната страна, ходех при моя приятелка. Заедно се опитвахме да разрешим проблема и на следващия ден имахме и двете домашна, като едната беше спокойна, а другата притеснена дали това, което е написала, е правилно, или не.

Сега децата имат много възможности за откриване на информация. Налице е безплатен и свободен достъп до електронни учебници, особено новата „Дигитална раница” /б.р. новата платформа на МОН, съдържаща безплатен и разнообразен  набор от дигитално образователно съдържание, в това число и бърз, лесен достъп до виртуални класни стаи/ до голяма степен ще улесни търсенето на информация от всякакви източници. В този смисъл чрез домашната децата се научават да се справят с дадения проблем, който им е на дневен ред. И пак ще кажа: за мен домашната е абсолютно задължителна, като тя трябва да бъде добре премерена, дозирана, адекватна. Аз процедирам така: ако ваканцията е например от 10 дни, давам домашна за четири дни, тази домашна винаги е по избор и предлагам няколко възможности. Предварително казвам и критериите – развиването на дадена тема носи 10 точки, а другата, понеже е по-лесна – 7 точки. И когато след три такива домашни детето е събрало необходимия брой точки, получава отлична оценка по съответния учебен предмет. Така чрез тези домашни проверявам и доколко децата са склонни „да се хвърлят” към по-трудното, и респективно колко от тях се задоволяват с по-лесната и с по-кратко като време за изпълнение задача. Това също е стимулиране на един вид лична изява. Разбира се, могат да се дават и различни домашни, според потребностите на съответния ученик. Домашната би могла да бъде еднаква за по-малките деца тогава, когато включва забавен елемент. Ако ние например сме предложили набор от работни листове, чрез които накрая достигаш до нещо образователно и удовлетворяващо, тогава би било добре тази домашна да бъде еднаква за всички. Всеки споделя в кой момент за кой елемент се е затруднил най-силно. Децата си обсъждат, обичат да бъдат учители на другите, които не са разбрали. Така че това също е една форма, на която може да се обърне внимание. Но пак повтарям: в никакъв случай не бива да се намалява броят на домашните, да се ограничава, да се регламентира в наредба. Това не е най-важното нещо. Има редица други съществени елементи, като например обемът на материала за нови знания. Вярно е, че се предоставя време за упражнения, но то невинаги стига, децата са различни. В този смисъл ние, учителите, наистина трябва да имаме по-голяма свобода. За мен успешният учител е този, който е съумял „да запали искрата” за лична изява и у най-слабия ученик, и е направи така, че всяко едно от децата в класа да се чувства щастливо от постигнатото.                     

– Г-жо Чимева, това, че категорично сте против домашните да бъдат регламентирани в наредба, означава ли, че няма да се „съобразите с директивите”? Тоест, ще бъдете в нарушение.

• Най-вероятно ще бъда в нарушение, защото, както споделих, искам да постигна възможно най-добрите резултатите на база индивидуалните възможносте на всеки един от учениците ми. Родителите поверяват децата си на нас, учителите, и ни гласуват огромно доверие. Всеки уважаващ себе си учител се опитва, дава всичко от себе си, за да защити това доверие, и няма как да излъже родителя.

В крайна сметка всеки от нас в един момент вече няма да е учител, но ще продължи да върви по улицата, да се среща хора и пак ще иска да бъде „отбелязан”, забелязан и да чуе по свой адрес: „ Ех, това беше един добър човек. Човек, който не ме излъга. Човек, който даде шанс на моето дете да постигне нещо добро”.

• Споделихте, че сте се запознали с доста коментари и анализи по темата за готвените промени.
• Да. Например според данни от доклад на европейската образователна мрежа „Евридика” България в сред страните в Европейския съюз, в които учениците прекарват най-малко време в училище. Изследването опровергава твърденията, че българските ученици са пренатоварени, заради което се ограничава броят на домашните и се забранява тяхното даване през ваканциите.

Адриан Николов от Института по пазарна икономика посочва, че българските ученици са сред най-малко натоварените в Европа. Единствено учениците от Хърватия и Полша са със сравнимо натоварване в работата в час, а учениците от други европейски държави имат по няколко хиляди часа повече в хода на своето училищно образование.

Също така от Института по пазарна икономика посочват, че на учителите трябва да се даде максимално много свобода, за да структурират  програмата по своите учебни предмети, да избират образователни методи и технологии, съобразени с индивидиалните потребности на учениците и спецификата на съответното училище.

По отношение на домашните бих искала да споделя и друго свое впечатление. Болшинството от родителите на малките ученици, особено в 1 и 2 клас, когато се поставят основите на образованието, искат да има, а не да няма домашна. Може да е по-малко, но да се дава. Родителите признават, че когато учителят даде домашна и каже нещо, то това е закон за децата. А когато самите майки и бащи поставят задачи, децата проявяват своенравие и родителите остъпват. Това е!

• Изнесените данни от доклади, анализи, а и съпоставката с Вашите ученически години в голяма степен отговарят и на следващия ми въпрос: доколко българските ученици са натоварени или пренатоварени, стресирани… каквито жалби пишат до МОН родители?
• Аз съм обикновен учител и не мога да правя сравнения между образователни институции, да давам оценки, а и не познавам всички училища, колеги учители, ученици. От позицията на 40-годишния ми педагогически опит мога да кажа за училището, в което работя – V СУ „Георги Измирлиев”. Тук децата са спокойни, обгрижени. На всяко едно дете се отделя изключително много внимание. Имаме съдействието и на ръководството, и на родителите, като взаимоотношенията, комуникацията са изключително позитивни. Много се гордея, че тази година на националното външно оценяване по български език и литература нашите четвъртокласници са на първо място в областта с успеваемост от 86.22 точки, при 71.99 за региона и 70.52 за страната. По математика резултатите също са много над средните. Средният брой точки за нашето училище е 80.14, при 65.25 за областта и 64.38 на национално ниво. Постигнатата успеваемост не е някакво „инцидентно явление”. Предишни години четвъртокласниците ни също показваха много добри знания и подготовка и сме се нареждали на 5-о, 3-о място в областта.
• Г-жо Чимева, от позицията на 40-годишния си педагогически опит със сигурност можете да направите обективен анализ на цялата система. Погледнато отстрани, нещата изглеждат по следния начин: при завършването на 4 клас повечето деца са отличници. В 7 и 10 клас резултатитеот НВО се представят в точки, които не се преобразуват в оценки, и изведнъж в 12 клас „заваляват“ двойките. Къде се къса нишката? Как става така, че на входа на образователната система имаме отличници, а на изхода немалка част от зрелостниците изпитват сериозни затрудния при покриването на минималния праг за тройка по БЕЛ, което означава, че има съществени, базови пропуски?
• Ученето в началните класове е много по-лесно и аз съм щастлив учител, че работя точно с тази група ученици. Децата в тази възраст са послушни, изпълняват поставените им задачи и постигат резултати. След като станат малко по-големи, навлизат в пубертета, а и освен това се сблъскват с голям брой учители, всеки от които има своите изисквания, манталитет, начин на преподаване, принципи… Разбира се, те са съобразени с това, което ни задължава нашата професия, но в един момент се оказва, че на детето не му стига времето, за да усвои всичкия заложен материал. Започват да се натрупват незнания и ученикът стига до една патова ституация – не може да навакса. От една страна, е в трудния етап по порастването. От друга – трябва да се справя с различни по рода си предизвикателства, да усвоява материя, която невинаги е добре премерена, и даже не знам дали всяка една част от учебника отговаря на възрастовите възможности на едно дете. Има неща, които аз например смятам, че трябва да се учат на по-късен етап, но са свалени много ниско. Сега се говори, че ще бъдат прехвърлени теми в различни класове. Да се надяваме, че това ще доведе до по-добри резултати.

Що се отнася до големите ученици, има и много амбициозни деца, които продължават да искат да научат, ходят на допълнителни занимания, четат. За съжаление обаче една голяма част от учениците ни губят ентусиазъм, мотивация и сякаш не им стигат силите да се заемат с проблема и да се справят с него. Някои започват безцелно да си губят времето, а технологиите и другите забавления, които им предлага животът, стават по-привлекателни.

До голяма степен обаче образованието също има своята вина, защото един дванадесетокласник, когато завърши, той няма почти никакви възможности да се реализира в живота. Никой не е казал, че трябва задължително да учиш след 12 клас и да получиш висше образование. Моето лично мнение е, че висшите училища в страната ни са много. Добре, нека да има, но при подбора на студенти критериите да бъдат по-високи. Тогава един ученик ще има желание да учи и ще си каже: „Да, аз искам да вляза в този университет/специалност, но за да ме приемат, трябва да покажа добри резултати”.

Ще отбележа и друг факт. Не искам да звучи като „плач по старото време”, но си спомням годините, когато при изкарана годишна оценка „Мн. добър” /5/ имаше освобождаване от матурата. Това беше много голям стимул, защото учениците от гимназиален етап полагаха усилия две или три поредни години да изкарат „Мн. добър”, за да не полагат матура. Дали това е било правилно, или не, не бих искала да давам оценка, но работеше.

• Говорила съм с много Ваши колеги и по всеобщото мнение образованието е тръгнало надолу с идването на демокрацията.
• Явно не бяхме готови за демокрация. И ако се върнем в дълбока древност, ще видим, че хората са се учили много векове да бъдат демократи, а ние „усвоихме” всичко в рамките на някакви десетилетия, което е много кратък период от време. Опитваме се да прескочим всички етапи и за съжаление свободията ни излезе по-силна от свободата. Свободата се дава на човек, който знае своите и права и задължения и ги спазва, а иначе другото го наричаме диктатура. По-лесно е да изпълниш заповед. Да, може да се съпротивляваш, да оспорваш, но е по-лесно. Някой ти е поставил задача и ти я изпълняваш. Когато ти се даде свободата сам да измислиш какво, как да направиш и дали изобщо ще го направиш, тогава започваш да търсиш причината извън себе си. Би било добре да „узреем” повече за тази демокрация, да я прилагаме, да се възползваме от нея, за да живеем наистина в по-добро общество.

– Ако зависеше от Вас, какво бихте променили в образованието?

 – Много неща, но пак казвам, аз съм просто един  учител и може би не виждам нещата от всички страни, както хора, които се занимават с образование и са на позиции, на които задължително трябва да познават всички аспекти. Аз познавам от една страна само образованието, но във времето, в което съм учител, разбрах, че делегираните бюджети изиграха много лоша роля във всичко.

– Имате предвид „парите следват ученика”?

– Точно. Значи ученикът може да пречи на цял един клас, да руши дисциплината, да създава проблеми, но трябва да бъде „запазен” в училището. Да бъде санкциониран един ученик така, че това да доведе до някакъв добър резултат и другите да се вслушат, да се вгледат в наказанието, да си извлекат своите поуки, е много трудно.

Ще дам и друг пример. В последните години се вижда, че голяма част от завършилите основно образование, дори и тези с преобладаващи оценки от „Среден” /3/, кандидастват първо в т.нар. „елитни” училища. Очевидно не си даваме сметка, че за  детето има по-подходящо място, училище, което ще даде достатъчно много знания и добра подготовка, такава, каквато е необходима на конкретния ученик.

Факт е, че навремето в „елитните” училища се приемаха по три паралелки и в тях постъпваха действително най-добрите ученици от цялата област. Сега попадат ученици с посредствени възможности и в същото време те трябва да бъдат „запазени”, защото носят пари.

Делегираните бюджети за нашата образователна система не работят добре и не са ефективни.    

• От МОН съобщиха, че готвените промени са съгласувани със Съюза на работодателите в системата на народната просвета, но в изказванията не се се споменава, че директори, доколкото аз знам, са отправили до министъра и друго предложение – учениците от 3 и 4 клас, които не покриват държавните образователни стандарти, да повтарят.
• Аз съм „за” това, че когато един човек не се справя с нещо, той трябва да го повтори. Ако например изнеса урок и той е пълен провал, то аз го повтарям.
•  А случвало ли Ви се е подобно нещо?

• Разбира се! Има моменти, в които самият учител не е в кондиция, или влизаш в класа и виждаш, че учениците не са в кондиция. Урокът трябва да бъде преподаден, но в края на часа  разбираш, че не си се справил. Това означава, че урокът трябва да бъде повторен, дали е правилно или не, не знам, но аз така процедирам. Повтарям, защото за мен е важно, заложеното за усвояване наистина да бъде разяснено на достъпен език, да е стигнало до всяки един от класа и да няма дете, което да каже: „ Да, госпожата ни го обясни, но аз нещо не разбрах”.

Да се повтаря не е нито срамно, нито обидно. Има ученици, които до трети клас не знаят да четат, да пишат, не могат да пресметнат елементарни задача, и тук не говорим за таблицата за умножение и деление, която се изучава във втори клас. Има деца, които не я научават до края на четвърти клас. В един момент се оказва, че на НВО в 4 клас 50 процента от задачите са с умножение и деление и детето може да знае начина, но не може да пресметне, защото не помни таблицата. Следователно не може да реши задачите. За мен е задължително, ако детето по някаква причина не се справя, да повтаря.

• А мислите ли, че това ще се случи?
• Не. Ако деца, които не се справят в 3-4 клас, бъдат оставени да повтарят, това ще доведе до много негативни реакции от страна на семействата, а ние се съобразяваме се с родителите, „флиртуваме” с тях.

Четох и коментари на работодатели, които признават, че им е трудно да намерят работници. Причината е, че част от завършващите средно образование и постъпващи на пазара на труда са много слабо грамотни. Защо се случава това?

• Тук пак се връщаме на темата за делегираните бюджети.
• Да, и за това, че имаме много „препъни камъни” по пътя. Децата и родителите може би очакват всичко да се научава в училище. А училището всъщност поднася знанията, учителят разяснява, дава насоки, но оттренирането се прави вкъщи, в семейството. Родителят трябва да е наясно какво знае неговото дете и получената оценка на база на какви знания е.
• Как бихте искали да завършим разговора?
• Мисля, че учителят трябва да има свобода да преподава на своите ученици по такъв начин, че те не само да усвоят знания, а и у тях да се събужда желание да научат още нещо. 

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА