В дните, когато коронавирусът е обсебил съзнанието на всички, бившият футболист на „Беласица“ Нешко Милованович, който впоследствие направи кариера у нас с екипите на „Левски“ и „Локомотив“ /Пд/, избра нестандартния метод да напише отворено писмо до своята първа и голяма любов – футболната игра. Любимецът на петричките фенове отпреди 20-ина години, с чиито голове бе победен ЦСКА с 2:0 в Петрич и „Литекс” с 1:0 на неутралния „Бончук“ в Дупница, постна на страницата си в една от социалните мрежи следния спиращ дъха текст:
„Здравей, скъпи ми Футболе! Много ми липсваш, толкова се нуждая от теб, така че реших да ти напиша официално това писмо. Досега целият ми живот беше обвързан с теб и винаги ще бъде така. Играя и се прекланям пред теб още от дете, с топка в краката. Винаги си спомням, когато баща ми купи първата топка и футболни бутонки. Падах, ставах, късах късите си панталонки, късах си обувките, коленете ми бяха постоянно кървави. Страдах, оплаквах се, плаках, радвах се, бях щастлив… Криех от родителите си, че имам температура или някаква болка. Нищо не можеше да ме отдели от теб. Ти се превърна в моя начин на живот. Ти ми стана начин на живот. Благодарение на теб имах възможността да се срещна с приятели, треньори. Това бяха добри времена със страхотни преживявания. Срещнах много хора, някои от които сега са най-добрите ми и най-близки приятели. С теб, скъпи Футболе, обиколих градове, села, държави – които със сигурност не бих могъл да видя без теб. Ти ми стана професия, ти ми даде възможност да живея с теб, да дишам този прекрасен и зареждащ въздух около теб. Ти ми даде възможността да бъда възпитан като по-добър, по-умен и достоен човек, който благодарение на теб, уважаеми Футболе, ме запозна с всички красоти и култури на този единствен свят. В този момент, мили ми Футболе, ние всички скърбим, страдаме и плачем заедно. Скърбим, страдаме, плачем заедно, защото тази коварна пандемия ни лиши от теб. Защото без великата игра няма радост, няма наслада, а само скръб. Знам и вярвам, че заедно ще победим тази угроза, надвиснала над човечеството. Ти, скъпи мой Футболе, нямаш вина за това, което се случва. Ние, треньорите и футболистите, можем да излезем като победители в тази сурова битка, за да се върнем по-силни, по-отговорни и по-умни. Да можем отново да чуваме рева от трибуните, освиркванията, когато не играем добре. Но отново, когато мачът приключи, ще се ръкуваме с противника и ще излезем от мача с вдигнати глави. Ние, треньорите и футболистите, не сме свикнали да изневеряваме, ти ни научи да се гордеем, да уважаваме противника, да уважаваме треньора, да уважаваме феновете, да не играем грубо, да подаваме ръка, когато губим, а когато печелим, да се радваме. Защото, както е казал легендарният треньор на „Ливърпул“ Бил Шенкли: „Някои хора си мислят, че футболът е игра на живот и смърт. Повярвайте ми, тя е много повече от това“. Така че, скъпи ми Футболе, чакаме възможността отново да дишаме развълнувани, стъпвайки на зеления килим, и да се радваме заедно. За да се забавляваме с топката, която срещнахме за пръв път като малки деца. Ще спечелим, Футболе, заедно. Знам, че ни чакаш с нетърпение, както и ние теб. Защото това ще бъде първият път в историята на моя любим Футбол, в който няма да има равен или загубен мач. Само ще печелим всички, заедно! Ето, затова си специален, уважаеми Футболе !!!“, изля душата си настоящият треньор на сръбския третодивизионен „Шумадия“ /Аранджеловац/, с който Нешко Милованович се обвърза, след като не успя да се договори с нашенския „Септември“ /Симитли/.
СТАНЧО СТАНЧЕВ
