Скептичен съм към такова начинание и съм убеден, че няма да има очаквания ефект, категоричен е художникът и директор на общинската галерия Иван Милушев
Грандиозен художествен проект на стойност почти 1 млн. лв. върху площ с дължина половин километър започна да се реализира в Благоевград върху грозните бетонни стени на военното поделение на ул. „14-и полк”. Мащабът на начинанието и колосалната сума свариха благоевградчани в пълно неведение и породиха полюсни коментари за случващото се.
„Проектът се нарича „Алея на бойната слава на България“ и предвижда създаване на монумент от 60 авторски картини на сцени от всички победоносни битки на Българската армия от основаването на държавата до Втората световна война“, обясни председателят на сдружение „Възродена България – българско народно единение”Людмила Костадинова – инициатор на идеята.
На въпрос на „Струма“ колко ще струва, как ще се финансира и реализира, тя отговори, че според предварителните разчети ще са нужни около 980 000 лв., които сдружението се надява да набере от дарения. „В тази сума са включени подготовката на стената, която е с дължина 560 м, тъй като на места има нужда от изграждане, запълване на дупки и поправка, да се направи подложка, върху която да се рисува, и накрая да се лакира със специални материали, за да устои на атмосферните условия. За да не ерозират бетонните панели, най-отгоре ще се направи козирка, планираме всяка сцена да е с QR код и през специално приложение да се разказва историята. Така учениците не само от общината и региона, но и от цялата страна ще могат да учат по забавен и интересен начин историята на България, а за благоевградчани и гостите на града „Алея на бойната слава“ ще се превърне в туристическа атракция“, въодушевена е Л. Костадинова.
За да се реализира проектът, от сдружението първо са поискали съгласието на командира на благоевградското военно формирование полк. Митко Балтов и на общината в лицето на кмета Илко Стоянов.
„Идеята е хубава, затова я подкрепихме и дори финансирахме с 10 000 лв. първата сцена, за да се даде началото“, каза градоначалникът, като подчерта, че проектът е пример на обединение на хора с различни политически пристрастия в името на обща кауза.
„Изборът на художник, който да реализира идеята, се оказа нелек“, разкри Людмила Костадинова и призна, че ударила „на камък“ в опитите местни творци да я раелизират. „Първоначално се насочихме към ЮЗУ и студентите по изобразително изкуство, но се оказа, че стенописът е специфична работа, от която малцина се интересуват, дори не са наясно какви бои се използват. Не намерихме подготвени кандидати сред студентите, ходихме на няколко изложби на местни творци, но офертата не заинтригува никого, затова се обърнахме към столичния художник Иво Илиев Yeto, чието портфолио ни впечатли, и той прие предизвикателството да направи авторска интерпретация на сцените и да ги изрисува, предполагам с помощници, защото става дума за 60 картини върху 2200 кв.м площ“, разказа Л. Костадинова.
Сдружението приема даренията за реализацията на проекта под всякаква форма и се надява до есента на 2023 г. той да финализира с художествено осветление на всяка от сцените.
На въпрос на „Струма“ дали този проект е начало на предстояща предизборна кампания, предвид факта, че през 2019 г. Л. Костадинова бе кандидат за кмет на Благоевград, дамата бе категорична: „Нямам никакво намерение да се кандидатирам на предстоящите избори. Идеята е да се обединим около една кауза и се надявам да се случи, а подкрепата на общината в самото начало е добър знак“, каза тя.
Художникът Иван Милушев, директор на общинската галерия, бе доста изненадан, като разбра за проекта и мотивите на Л. Костадинова столичен творец да го реализира. „Мястото за срещи на художници са галериите и е странно защо при замисъла на такъв грандиозен проект никой от инициаторите не е поискал контакти с местни колеги, които да го изпълнят. Твърдя , че в Благоевград има достатъчно художници, които могат да свършат тази работа, и е обидно към гилдията да се пренебрегва и подценява по този начин. Явно това сдружение или тази госпожа си е намерила оправданието да не ангажира местни творци, но обяснението, че колегията не знаела дори с какви бои се правят такива работи, е абсолютно нелепо. Големият Банкси, популярен с графитите си, работи върху външни стени и не използва кой знае какви специални материали, защото идеята и силата на това творчество е, че е временно. Каквито и бои да използват тази госпожа с художника й от София, щом е на външна стена, само за няколко години атмосферните условия ще дадат отражение върху работите. Другият въпрос, който възниква, е това ли е мястото за подобен проект, като се имат предвид зачестилите напоследък трагични инциденти по градските улици и апела да се ограничат максимално билбордовете и всякакъв вид реклами, отвличащи вниманието. Всяка сутрин огромен поток от коли отвеждат от спалните в офисите стотици хора, много от тях млади шофьори, и всички бързат. Такова нещо с художествено осветление се прави в площадно пространство, където можеш да стоиш, да се отдалечиш и да се насладиш на изображението, а на ул. „14-и полк“ имаме едно тротоарче, от което няма как да се случи това. И в този смисъл според мен мястото на такъв грандиозен замисъл е адски недомислено. И освен това смятам, че по сдържанието на самите сцени трябва да се произнесат историци, още повече че ние нямаме кой знае колко майстори на батални сцени, може би 3-4-ма от класиците ни и руски и чешки художници, които са работили по темата. 60 картини са страшно много, това е повече, отколкото в Плевенската панорама, правена по времето на соца. За нея обаче дойдоха двама големи руски художници, които бяха определени многто трудно с конкурс. После комисия преглеждаше всеки един от проектите им. Така се реализира идея с огромна възпитателна функция, а тук говорим за нещо грандиозно, за което отгоре на всичко няма нужното пространство. Тези неща ме карат да мисля, че някой отнякъде иска да вземе едни пари и да обслужва нечии интереси.
Тази стена на казармата в Благоевград отдавна можеше да е история, ако гражданските организации и министерствата бяха положили достатъчно усилия и обединили енергията си в една посока, за да се случи нещо хубаво за Благоевград, и там можеше да се оформи бизнесцентър или един великолепен жилищен квартал. Навремето и други амбициозни люде се опитаха да правят нещо върху тази стена. Честно казано, съм скептичен към такъв проект и съм убеден, че няма да се получи очакваният ефект“, заключи художникът Иван Милушев.
Очевидно по темата тепърва ще има още дискусии, защото подобно мащабно начинание ще даде облик на една от най-оживените пътни артерии на града, а за момента не е ясно нито дали има изработен художествен проект за това, нито дали той е съгласуван със съответна общинска комисия, нито дали съдържанието на 60-те картини има професионалното одобрение на хора, които разбират от това. Щом претенцията на проекта е „Алея на бойната слава на България ”да е своеобразен патриотичен урок от картини и той да образова младите хора, не би ли следвало подходът да е като при одобряването на учебник по история, питат благоевградчани в социалните мрежи. Други пък поставят въпрос – грандиозно или грандоманско е това, което се прави, и дали това е начинът да се култивира родолюбив дух?
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Идеята не е лоша, но избраното място наистина не е подходящо – натоварен булевард, с малък тротоар, последното място, където човек би искал да се разхожда и да разглежда каквото и да е. Най-малкото защо не го направят от вътрешната страна на оградата, ако се оформи най-накрая този парк „Македония“. При всички случаи би трябвало да се проведе първо обществено обсъждане, и след това да се пристъпва към подобни начинания.
Пенсионерът Милушев защо още е на заплата към Общината? За да гледа в чуждите кесии? Или няма друг, достоен за директор на галерията?