ГРИЖИ ЗА ГРАДИНАТА ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ

ТРЕВНИ ПЛОЩИ
След горещите месещи юли и август тревата се нуждае от много влага, за да се възстанови. Тревен терен, с изградена поливна система остава свеж, тревният чим не е сбит, няма сухи листенца и растения. Въпреки това е препоръчително да грапите тревата с гребло.

Грапането е трудоемко и е по-лесно да се извърши, когато е влажно. Ако все още има останали широколистни плевели, задължително третирайте с хербицид. Внесете и комбинирани торове с доза 20кг/дка. След торенето задължително полейте обилно. Така тревата ще стане здрава, зелена и сочна.

Вертикулирането също е трудоемка операция. По този начин се почиства изсъхналата растителност, плевелите, мъха. Освобождава се около кореновата система на чима и има място растенията да „братят“ и така посевът се сгъстява.

Следва торене с 20 кг NPK на декар. Като след 20-30 дена Ви препоръчвам да наторите с още 20 кг NPK на декар площ. Така ще доставите достатъчно количество фосфор и калий на тревичките, за да презимуват успешно и следващата пролет да имате плътна, изумрудено зелена морава.

ЦВЕТНА ЛЕХА
Много многогодишни тревисти растения цъфтят през август или най-късно през септември. Такива са солидаго, далия, астрите, богородичките, циниите, хризантемите, както и късните гладиоли. Когато градината започне бавно да преминава към фаза на сън, преобладават зеленият и кафявият цвят.

Богородичката е типично цъфтящо през есента растение, а нейните цветове варират от тъмночервено, през лавандулово и пурпурно до розово и бяло. Есенната богородичка обича лехата й да е на слънце. В зависимост от вида и структурата на лехата можете да изберете между храстовидна богородичка, миртов звездел и високата храстовидна богородичка. Ярките й цветове се комбинират много добре с треви. Пчелите и пеперудите също обичат този вкусен източник на храна, тъй като по това време на годината няма много алтернативи за събиране на прашец. Есенните богородички цъфтят до началото на ноември, в зависимост от използваната разновидност и климатичните условия.
Далиите носят на градинарите радост в есенните дни с ярките си, едри и кичести цветове.

Друга есенна класика е хризантемата, която цъфти между август и ноември, в зависимост от разновидността. Хризантемите често се използват за създаване на цветни нюанси в саксиите или за декорация пред входните врати или във вътрешни дворове, тъй като траят със седмици. Все пак хризантемите могат да бъдат засаждани успешно и в градината. Но не забравяйте, че повечето хризантеми не са много издръжливи, макар че обикновено оцеляват невредими през първите слани. По-устойчивата разновидност „Поезия”, която има бели цветове, е най-подходяща за използване в цветни лехи. Почвата трябва да е рохка и богата на хранителни вещества, тъй като хризантемите не обичат застояла влага. Мястото е особено важно за растежа им: колкото по-слънчево е мястото им в градината, толкова по-богато ще цъфтят хризантемите. И колкото по-защитени са от вятъра, толкова по-дълъг ще бъде техният период на цъфтене. Хризантемите трябва да бъдат защитавани през зимата със съчки или листа.

Потайничето (Saxifraga) принадлежи на рода Каменоломкови. Латинската дума, saxifraga, буквално означава именно „каменотрошачка” и това скромно растение вирее особено добре именно в скалисти и каменисти места. Saxifraga cortusifolia „fortunei” например цъфти късно. Листата са с издатъци и с жилки и изглеждат красиво през цялата година. Към края на градинарския сезон обаче техният цвят става охра и стават особено красиви. Звездовидните им бели цветове, които сякаш плават на дългите до 30 cm стъбла, растат през септември и октомври. Сенчестите или полусенчести области предлагат най-добрите условия за saxifraga cortusifolia „fortunei”.

Витексът (Vitex agnuscastus) цъфти между август и октомври. Цветовете са бледопурпурни, сини, розови или бели и образуват метлички с дължина до 30 cм, които имат силен аромат. Обикновеният или още известен като свещен витекс често е бил засаждан в градините на манастирите, тъй като плодът се е използвал също и като подправка. Витексът расте до височина от около три метра. Листата му приличат на ръце и имат приятен аромат, когато бъдат стрити. Те предпочитат да растат във влажни места, например близо до езерце.

Розата през есента ще ви се отблагодари с кичести цветове, като се направи санитарна резитба непосредствено преди периода на зимен покой. Есента е подходящо време за засаждане на нови сортове рози. Опасността от горещи и сухи дни е преминала и новозасадените рози бързо се адаптират към новите условия.Почистете прецъфтелите цветове и я пресадете. Ако предпочитате да засадите розите в саксии, то изберете по-дълбоки съдове и такива с крачета на дъното. С тях ще повдигнете саксията и ще създадете въздушен слой – естествена изолация през зимните месеци. А и ще улесните оттичането на поливната вода. За да може саксийната роза да цъфти и да расте интензивно, а старите клонки да се заменят от млади, трябва редовно да я подрязвате. Не пропускайте и подхранване на розата – течна или гранулирана тор, важното е подаването на хранителните елементи да не спира. При топла и продължителна есен розата ще се отблагодари за грижите ви с едри и кичести цветове.

ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА ПРЕЗ СПТЕМВРИ
В зеленчуковата градина, през септември месец основно, берем плодовете от труда си през изминалите месеци. Градинарите грижливо прибират ранните домати, краставици, патладжан, бамя, пипер.

Началото на месеца е подходящо време за засяването на спанака. Него може да засявате на няколко пъти през есента, но не бива да закъснявате със сеитбата на разсада за предзимното засаждане на марули. Подходящият срок за тази работа настъпва обикновено през втората половина на месеца. Към края му пък може да се засяват и репички.

Зеленчуковата градина е в разгара на плододаването през септември, но същевременно има и какво ново да засеем през месеца. Сеитбата през септември е добра идея, тъй като ви осигурява по-ранна реколта през пролетта, използва иначе празна почва и помага да се покрие „гладната празнина“ между сезоните:

Ето какви зеленчуци можете да засеете през септември:

Спанак – спанакът може да се засее сега за бране следващата пролет. Засявайте директно на плитка дълбочина в добре подготвена почва или в саксии. Покрийте от октомври нататък.
Маруля, манголд, кейл – все още има време за засяване на салатни култури, които да приберете през следващите седмици. Засейте на защитено място на открито или отглеждайте в саксии.
Бакла и грах – отглеждането им през есента означава, че растенията могат да се установят през зимата и да реколтират по-рано на следващата пролет. Покрийте растенията по време на силни студове или сняг.
Репички – репичките узряват само за няколко седмици, така че си струва да засеете късна партида семена сега. Топлата почва и меките условия ще гарантират, че те ще узреят навреме за есенни салати.
Ряпа – ряпата е друга бързорастяща култура, която може да се засее през септември – тя се справя най-добре в хладни и влажни условия. Реколта като топка за голф можете да съберете след около шест седмици. Тъкмо навреме за коледната трапеза.
Пролетен лук – засяването на лук през есента означава, че ще получите по-ранна реколта през следващата година. Изберете сорт, който е подходящ за есенна сеитба.
Чесън – чесънът може да се засява от септември. Засадете скилидките на дълбочина 2,5 см и на 25 см една от друга в добре подготвена, плодородна почва. Издънките трябва да се появят преди есента и да презимуват, след което да започнат свеж растеж през пролетта.
Ранно зеле
Засадете в саксии растения от босилек, майорана, мента, риган и магданоз и ги отглеждайте на перваза на кухненския прозорец за запас от билки през зимата.

Всички те могат да бъдат засети като семена, направо в подготвена почва. Защитете от птици с плътно закрепена мрежа.

ЯГОДОПЛОДНИ КУЛТУРИ
Подгответе нови площи за засаждане на малини и къпини. Прекопайте, премахнете камъни, коренища, плевели. Раздробете почвата до ситно градинско състояние. Разхвърляйте по повърхността по 4-6 кг на квадратен метър оборски тор или компост. При по-бедни почви увеличите това количество. Към органичния тор добавете по 30-40 г суперфосфат и по 15-20 г калиев сулфат за всеки квадратен метър.За да осигурите добро развитие на младите растения, обработвайте почвата дълбоко. Най-доброто решение е риголването на дълбочина 60 сантиметра, като направите така, че горният по-богат и обогатен с торовете почвен пласт да се разположи отдолу, т. е. на дълбочината, на която се развиват и корените на тези храсти, а долният да се настани отгоре. Това се постига, като предварително се изкопае канавка, която се запълва първо със съседния горен пласт, а върху него и с долния. Ако не риголвате, то поне се постарайте да обработите почвата колкото се може по-дълбоко – поне на 30-35 сантиметра. След обработката до момента на засаждането я оставете да уляга. И знайте, че колкото по-рано през септември направите това, толкова по-добре.

ЦЪФТЯЩИ ХРАСТИ И ДЪРВЕТА
През есента и особено през дъждовните дни градината се украсява от листно-декоративните растения. Особено високо се ценят такива видове като хостата със сиво-зелените, папрати с ярко зелените и хойхера с винено червените листа. Чарът им е именно във формата и окраската на листата им. Цветовете, които се появяват през лятото, са почти незабележими. Тези растения много дълго време остават свежи и привлекателни. През есента не се нападат от голите охлюви, тъй като активността на тези вредители силно се понижава. Това се отнася най-вече за хостата, която много е любимо лакомство на пълзящите животинки. Когато се заемате с обновяването на градината, не трябва да забравяте за представителите на този вид растения.

В края на лятото, началото на есента при много едроцветни клематиси настъпва втора вълна на цъфтеж. Това е най-подходящото време, в което можете да изберете сорт за своята градина. Клематисите се засаждат през пролетта или през есента. Растенията в контейнери могат да се садят през целия вегетационен период. Подходящо място за клематиса е в близост до подпорна стена, конструкция или просто бамбукова пръчка. Подхранете с течна тор за цъфтящи растения, за по-дълъг цъфтеж и по-едри цветове.

Засаждането на иглолистните нелистопадни растения продължава. Използвайте облачни и дъждовни дни, за да може растенията по-лесно да се прихванат. До падането на снега ще имат време за добро прихващане. Дори и през студените зимни месеци иглолистните растения изпаряват влага от игличките. Особено в слънчеви дни изпаряването е по-интензивно, а загубата на вода може да се навакса само от добре развита коренова система. Затова такива вечнозелени растения, като рододендрона, чимшира, елата и хвойната се засаждат в края на лятото или в ранната есен, когато слънцето вече не пече толкова силно, за да могат да се прихванат до настъпването на студовете. Освен своевременното засаждане за вечнозелените растения е важен и правилният избор на мястото в градината, което напълно да съответства на нуждите на тези растения. Например за най-популярната хвойна мястото трябва да бъде слънчево. Иглолистните, нелистопадни декоративни растения са в най-различни форми: разклонена, почти пълзяща, разперена и колоновидна, спираловидна, в различни видове животни.

Ето основните ви задачи в цветната градина през септември:

Засадете цъфтящи през пролетта луковици сега, като нарциси, минзухари и зюмбюли, за великолепен цвят през следващата година.
Продължавайте да подхранвате едногодишни растения във висящи кошници – те често ще продължат да цъфтят до първите слани.
Подрязвайте всички цъфтящи в края на лятото храсти, като скалната роза (Helianthemum).
Подрязвайте катерещите рози и разклонените рози, след като приключат с цъфтежа си (освен ако не са многократно цъфтящи сортове, в който случай ги оставете за по-късно през годината).
Вземете стъблени резници от любимите си рози в началото на този месец. Изберете здраво стъбло без цветя и го отрежете от растението с помощта на чисти остри ножици. Отстранете нарастващия връх точно над последното разклониение и отстранете всички листа с изключение на горните три. Поставете резника директно в почвата на приблизително 30 см (12 инча) до около половината му дължина, или в саксия, или направо в градината.
Поливайте добре камелиите и рододендроните по това време на годината, за да сте сигурни, че пъпките през следващата година ще се развият добре.

БАЛКОНИ И ТЕРАСИ
Есенната саксийна градина ни радва не само с красивите цветове на тревистите многогодишни растения. Листата също са важни. Впечатление могат да направят „облечените“ в златисто-жълти багри церцидифилуми (Cercidiphyllum), хамамелиси и декоративни ябълки. В цветовете на огъня пък са обагрени длановидният клен от сортовете Bloodgood и Sandokaku, както и евонимусът алатус (Euonymus alatus) и партеноцисусът. Сред тях с оранжева окраска е иргата (Amelanchier).

Някои от саксийните растения на балкона не могат да се похвалят с много красива зеленина, но пък компенсират това с ярките си плодове. Много красива в това отношение е каликарпата с пурпурните си плодове, както и пиракантата, чиито плодове в зависимост от сорта биват оранжеви или червени. В момента впечатляваща е и махонията, която е обсипана с тъмносини ягодки.

Сезонът на петуниите е към края си. Не си струва да се опитвате да ги оставяте да презимуват. Ако искате обаче да запазите избран от вас сорт за следващата година, срежете края на филизите и отрязаните връхчета поставете да се вкоренят под стъкло в почвен субстрат за разсад.

ПЛОДОВА ГРАДИНА
В плодовата градина също от първостепенно значение е беритбата. Зреят повечето ябълки и круши, от сортовете, които подлежат на съхранение. Зрее и гроздето – едно е годно за преработка, друго за по-дълготрайно съхранение. И преработката, и съхранението на гроздето и плодовете изискват безупречна подготовка на съдовете, амбалажа и домашното плодохранилище. През втората половина на месеца настъпва най-благоприятният момент за засаждане на ягоди. Скоро ще настъпи и времето за засаждане на дръвчета, а това ще рече, че трябва да започне подготовката на мястото, особено ако е свързана с почистване на храсти, камъни и други ненужни неща. Нищо не пречи да изкопаете и дупките.

През септември зрее гроздето на повечето предпочитани десертни сортове за асмовидно отглеждане.

Септември е подходящо време за сушене на сливи, защото има слънце, а и плодовете достигат подходящата за целта зрялост. Освен зрели те трябва да са едри и здрави.Сливите може да се сушат цели или разполовени. Ако са цели, трябва да се потопят за 10-15 минути в гореща вода. Така по кожицата им се образуват пукнатини, през които се изпарява съдържащата се в тях вода. Вместо във вряща вода, сливите може да се потопят и за 30 секунди в 0,5-1% разтвор на натриева основа (сода каустик). След това задължително се измиват обилно със студена вода. Подготвените плодове се нареждат на скари, излагат се на слънце и периодично се обръщат.Много интересен начин на сушене при домашни условия е чрез нанизването им на конец. Костилката предварително се изважда и на нейно място се поставя орехова ядка.

Събирайте готовата реколта

Опадалите плодове през септември не бива да угниват продължително под дърветата. Тъй като в повечето случай това са червиви плодове, съществува опасност техните ларви да изпълзят в почвата и да се превърнат в какавиди, откъдето ще плъзнат още по-масово през следващата година. По възможност, събирайте всеки ден окапалите плодове. Може да ги използвате за мус или желета. Ако останат по-дълго време по земята, придобиват земен дъх и развалят вкуса на крайния продукт. Плодовете имат три вида зрелост: беритбена, консумативна и физиологична. Беритбената зрелост се достига когато плодовете са завършили своя растеж. Но при тази зрелост не всички плодове са годни за консумация, защото още не са придобили характерния за сорта си вкусови качества, цвят и аромат. Когато ги придобият, се счита, че са достигнали консумативна зрелост. Физиологичната зрелост настъпва, когато потъмнеят семената на плодовете. Постарайте се да определите най-подходящото време за събирането на плодовете.

Ябълките трябва да се стремите да събирате с дръжките, защото мястото на дръжката е един от отворите, през които в нея могат да проникнат гнилостните микроорганизми.
Дюлите се събират без дръжки. Върху клончето, което носи плода на дюлята, се намират плодните пъпки за следващата година.

Не бива да оставяте заболелите плодове на дървото. Отстранявайте и тях, защото върху тях продължават да се развиват причинителите на болести и вредители и да се задържат по дървото.

След прибирането на реколтата е желателно да се направи още едно поливане на овощните дръвчета, ако има такава възможност.

За да имате вкусни домати догодина, подгответе почвата още в края на септември, като използвате култиватор или права лопата и направите т.нар. “обръщане” на почвата. Това осигурява добър влагозапас за следващия сезон, а в резултат от продължителното замръзване на почвата – рохка почва за пролетта.

Подгответе почвата за новите овошки и оформете короните на младите дръвчета

Ако имате намерение през октомври да засаждате нови овощни дръвчета, е добре да обработите два пъти определените за засаждането им места, а по възможност и около тях, с подходящ препарат срещу почвени вредители. Засадените през есента декоративни дръвчета и цветни/плодни храсти се вкореняват и адаптират много по-добре, тъй като през есента земята все още е топла, слънцето е достатъчно силно, а есенните дъждове напояват дълбоко почвата.

Септември е месецът, през който трябва да проведете сезонната резитба на младите дръвчета с буйно развиваща се корона или пък на дръвчетата, чиято корона е значително сгъстена. Прави се след събиране на плодовете.

РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА
Основни вредители за периода

Сиво гниене (Sclerotinia fukeliana) – напада всички зелени части на лозата, но по листата рядко може да бъде открита. По-често през лятото може да бъде забелязана по филизите на младите лози и по цветовете и младите зърна на плододаващите лози. Най-често ще се види по узряващото грозде и по-късно по време на краткотрайното или дълготрайното съхранение. Започва с появата на бледокафяви петна по зърната, където кожицата лесно се олющва. Скоро се появява и обилен сивобял налеп.

Зелевата листна въшка (Brevicorynae brassicae) – развива много поколения през годината. Това тя успява, защото освен зелето, напада още много други културни и диворастящи видове от семейството на зелето (Кръстоцветни) – ряпа, репички, алабаш, синап. Зимува като яйце в растителните остатъци и затова допринасят много изоставените в градината остатъци от зелето. Вреди нанасят както възрастните въшки, така и излюпилите се от яйцата ларви. Те смучат сок, в резултат на което листата пожълтяват. Нападнатите млади растения не образуват зелки или ако образуват, остават дребни.