Да возиш 3 дни легендата на „Пърпъл” Йън Пейс – сбъднатата мечта на анализатора на „Струма” Иво Станоев

Анализаторът на вестник „Струма”, благоевградчанинът Ивайло Станоев, за 3 дни бе в ролята на личен шофьор на хардрок легендата, знаменития барабанист на „Deep Purple” Йън Пейс. Той бе в България с групата „Purpendicular” и направиха концерти в София, Пловдив и Благоевград. За личния му контакт с големия музикант и впечатленията разговаряме с Иво Станоев, който е завършил Музикалното училище „Л. Пипков“ в София и е следвал 2 години в Консерваторията, преди да се отдаде на журналистиката, честния бизнес и преподаването на английски език.

Иво, имаше изключителния шанс 3 дни да возиш Йън Пейс и да си до него по време на целия му престой в България. Разкажи от първо лице какъв е той в ежедневието си, капризен ли е, какво обича?
Имах късмета приятел да ми се обади през лятото и да ме попита дали искам да направим нещо лудо. Не съм професионален шофьор и предложението бе неочаквано. Всъщност бях шофьор на Йън Пейс и на певеца на „Purpendicular” Роби Томас Уолш. Пейс е изключително земен човек, много любезен и на никого не отказа автограф.
Не се ли държи като звезда, недостъпно?
Ни най-малко! Първата вечер, когато пристигнахме, в бандата имаше потенциал за стресова ситуация, като тръгнах да го взема от летището, (той пристигна след групата) ми се намекна, че може да не хареса хотела. Но той дойде и не се спомена нито дума за това, явно беше потушил напрежението. Много е непретенциозен.
А хотелът как беше?
Нормален, 4 звезди, всичко си беше наред. Пейс изобщо не се надува и на никого не отказа снимки. Първия ден отидохме в телевизията за предаване. Седнахме да изчакаме в кафето и като разбраха, че е там, започнаха да идват един, втори, пети… Стана ми интересно да гледам как един фен разгорещено опитваше да обясни на момичето на бара кого обслужва. „Това е Йън Пейс!“, тя го гледа безизразно, „Deep Purple”, на барабаните“, тя продължи да го гледа по същия начин. Намесих се: „Сега трябва да й обясниш и какво е „Deep Purple”, но по погледа се съмнявам, че ще те разбере“. В Пловдив имаше около 50 човека, които го чакаха за автограф. Чудехме се какво да направим, защото на толкова много хора няма как да обърне внимание и един от организаторите предложи да се направи една масова снимка и да го изведем. Съгласиха се и се размина само с няколко автографа на по-нахалните, преди да го отведем към ресторанта на вечеря. Изключително съм впечатлен наистина.

Благоевградчанинът като личен шофьор на Пейс и Роби Уолш

– Спомена, че се е хранел навън, какво предпочиташе? Не се ли втурваха към тях за автографи в ресторантите?

– Не съм бил с тях на една маса, виждах, че им носят плата с месо, предполагам скара, бирички… Роби специално спомена, че шаресва шопска салата, беше запомнил от предишно идване в България и бира „Каменица”. В София и в Благоевград си бяха само те и нямаше други в заведенията, в Пловдив бяха в отделено сепаре. В Благоевград хапнаха в малко заведение на ул. „Славянска“, после организаторите коментираха, че вечеряли задушено пиле със сосове, гъби, вино и бира, сладоледи… По време на престоя са предпочитали традиционната българска кухня и нашите мезета и салати – шопска, луканка, пастърма… Но като питаш за феновете, пред едно от радиата, където отиваме за интервю, виждаме, че го чака фен за автограф, чул, че рекламират предстоящия разговор. Същият после дойде в хотела, цял ден висял във фоайето, после дойде и в Пловдив. Маса народ чакаше с десетки плочи за автограф. Усъмних се, че го правят за бизнес, и се оказах прав. Не допусках, че и от това се правят пари… В колата повече говорехме с Роби, Пейс бе доста мълчалив. Веднъж в колата ме попита как е икономиката на страната, но по начина на задаването на въпроса ми стана ясно, че не очаква особено подробен отговор. След последния им концерт, като тръгнахме към летището, минавахме покрай панелните комплекси и ги чух двамата да си коментират, че са от времето на соца, но не с негативизъм, а се върнаха назад в годините в Англия как е било трудно и как са ги пооправили после, като отбелязаха, че все пак хората трябва да живеят някъде и така поне имат жилище. Коментарите бяха с разбиране и в контекста, че там се е оправило, и тук ще се случи.

„Purpendicular” след концерта в Благоевград с фенове и част от организационния екип

– Хареса ли му в България?

– Той е идвал и преди и много не говореше. Трафикът им правеше впечатление, че някой ще те засече, друг от лентата за направо свива вляво, за да мине пред другите – неща, с които ние толкова сме свикнали, че дори не забелязваме.

– Ти самият притесняваше ли се да возиш толкова известен човек?

– Още при предложението отбелязах, че не съм професионален шофьор, защото не знаех дали имат специално изискване, но се оказа, че те изцяло са се доверили на преценката на организаторите от българска страна. Важното е, че ги откарах на летището живи и здрави (смее се). С GPS-а имах малко проблеми в Пловдив, колата беше едно ситроенче, което на светофарите гаснеше (не знаех, че тези коли го правят и после сами си палят). Отделно, като се доближавах до друга кола, започваше да издава сигнал за опасна близост… Пак с колата спираме пред телевизията, Пейс не може да си отвори вратата. Отвън се отваря, но отвътре – не. Дори не ми хрумва каква може да е причината. Връщаме се в хотела, влизам в нета, чета – детското заключване, аха, отивам, уж го оправям, но се качва вечерта той и пак не може да излезе… След второто ми усилие да оправя нещата обявих, че ако и сега не се е получило, си подавам оставката на момента. Но Пейс дръпна ръчката и се усмихна: „Спокойно, отваря се“. Не разбрах какво не бях направил първия път. Последните думи на Пейс към мен бяха „Drive safe!” (Карай внимателно!) (смее се). Шегувах се с Роби, че вероятно съм най-лошият им шофьор, а той отрече: „Не, не, имаше един французин…“ (смее се).

Пейс с подаръка бутилка широка мелнишка, върху която оставил автографа си

– Имахте ли любопитни случки?

– Пейс не искаше да обикаля и да разглежда, предпочиташе да си стои в стаята. Имахме резервен план къде да ги водим, ако пожелаят, но той не прояви интерес. Като се замисля, човекът е обиколил света, на 75 години е, какво в България да му покажем, което да е уникално и да го провокира?

– Закъсняваше ли?

Никога! Никога! Много е дисциплиниран. Първата сутрин трябваше да отидем в една от телевизиите за предаване в сутрешния блок. Изплашиха ме, че трафикът ще е лош и решихме да тръгне в 7,45 ч. Слизам в уговорения час и те всички ме чакаха. Това не се повтори и после винаги бях 10 минути по-рано на уговореното място. Концертите му заповат навреме, в точно обявения час. В Пловдив организаторът помоли да изтеглим малко назад излизането на групата, концертът беше на открито – да се смрачи, а и хората още идваха. Започнах да му обяснявам с колко минути да су позабавят, той само попита: „В колко часа?“, „ОК“. Абсолютно точен и професионален е.

Големият барабанист на вратата на наетото ситроенче, от което първия ден така и не успял сам да излезе

– Присъствал си на всичките му интервюта в България, какво от казаното те впечатли най-силно?

В едно от тях на въпрос за новата музика коментира, че и навремето е имало много музика, която не става, и когато Моцарт е писал, е имало много композитори, сега също има много музика, част от която ще остане, просто трябва да мине време, което ще отсее ценната. На въпрос за мнението му за политически активните артисти, той заяви, че според него музиката трябва да забавлява аудиторията, право на всеки артист е да се изявява и като политик, но той не би го направил. Питаха го и дали е верен слухът, че с палките си може да задържи 5 мин. монета на стената, засмя се и отрече с думите: „Чувал съм тая легенда, но не е истина и няма как да стане“. „Защо?“, „Гравитация. Никой не го може“. За младите рокаджии коментира, че проблемът им днес е, че имат много малко участия и разказа, че като бил 16-17-годишен, имал по 3-4 участия на седмица и това им позволило да станат много добри много бързо. На всеки концерт благодареше на публиката с признанието, че свиренето на живо е това, което поддържа музиканта. Той държи на свиренето на живо, защото така поддържа формата си.

Репетираше ли, докато беше в България?
Не, бандата слизаше преди концерта за саунд чек, той слизаше накрая. Певецът също не ходеше по-рано. Но имаше друго любопитно, едно момче Чезаре, италианец, казваха му Чими, пристигна специално да се занимава с барабаните на Пейс. На сцената зад барабаните има едно малко екранче и той седи постоянно зад него. Когато се наложи нещо да се настройва, той се мушва и го прави, когато изхвърчи палката от ръката му, Чими му подава нова и прибира излетялата. Дори в едно от интервютата питаха Пейс за свиренето и той обясни, че палката трябва свободно да се движи в ръката, защото, ако се стисне, не се получава, но пък по тая причина се случва да изхвърчи. Не си бях давал сметка за това, докато не застанах и аз зад сцената и ми беше наистина интересно да наблюдавам как Пейс работи. Преди концерт той и вокалистът слизаха направо на сцената, а след това групата отиваше да хапнат в ресторант. Пейс не е оставал по-късно от 2 часа, прибираше се в стаята дори когато другите оставаха за по бира. В колата също много често казваше, че си слага слушалките да не го безпокоим.

Снимката отпреди 40 г., на гърба на която Пейс оставил автограф за шофьора си

За какво най-често си говореха с Роби в колата?
За футбол. И двамата са фенове, следяха мачовете, но ми стана интересно, че никога не споменаха големи отбори. В Пловдив, докато го измъквах към ресторанта, го попитах за любимия отбор, отговори, че е „Нотингам Форест“, те сега влязоха обратно във висшата лига. След концерта в Благоевград дори малко закъсняха за тръгването към София, оказа се, че е заради срещата „Тотнъм”- „Ливърпул“, която бе на финала. И в колата, докато пътуваха, често поглеждаха резултатите от футболни срещи, знаеха за собствениците на клубовете и политиките им… Роби не понасяше „ Манчестър Юнайтед“ и тук си паснахме. Момичетата в България определено бяха високо оценени, често се чуваше „хубави момичета“, със закачки, но никога не минаха границата и не използваха и една вулгарна или груба дума.
Остави ли му нещо за спомен?
Да, подарих му вино от частната винарна на братовчед ми – керацуда и широка мелнишка, защото са местни сортове, и той подписа бутилките (дори направих кратко видео). И защото с Роби споменаха , че харесват много българската ракия, му подарих бутилка гроздова и бутилка сивова, отлежала от 2007 г.
Как ще го запомниш?
Резервиран, любезен, дисциплиниран. След едно интервю не се сдържах и му казах, че хората казват: „Не срещайте героите си, за да не се разочаровате. Срещнах ви Вас и не съм разочарован“. Прие го спокойно – сигурно милиони пъти е чувал подобно признание. Поисках си автограф върху една снимка на „Пърпъл”, която пазя сигурно 40 години, не се впечатли, но вероятно същото се е повтаряло с други хора също няколко милиона пъти (смее се). Доволен съм и тези три дни ще ми останат специален спомен завинаги.

Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА