Трябва ли обществените съвети към образователните институции да отпаднат? С този въпрос репортер на „Струма“ се обърна за коментар към директори на училища. Темата е на „дневен ред“, след като от синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ на база на национален анализ информираха за фиктивни образователни политики и евентуални промени, които биха ги съживили. Първото искане на синдикатите е да отпадне атестирането на педагогическите специалисти. Според тях тази политика така и не се била задействала и в момента буксувала в очакване.
Всъщноост в училища от област Благоевград атестирането не само започна, но и завърши.
Припомняме, че през 2019 г. се извърши първото, така наречено пилотно инспектиране от Националния инспекторат на образоването. Екипи на НИО влязоха в благоевградските 3-о ОУ, 4-о ОУ, СУИЧЕ, НХГ /а следващата учебна година и в ПГ по МСС – Гоце Делчев/, като инспектираха и оценяваха образователната среда, управлението на институцията, инстуционалната среда. Впоследствие в инспектираните училища се осъществи и атестиране, като процедурата обхвана директорите и учителите.
Че не вижда притеснения сред колегите си и няма драма с атестирането, коментира директорът на Националната хуманитарна гимназия Марин Митов. В разговор с репортер на „Струма“ тогава началникът на Регионалното управление на образованието Ив. Златанов сподели, че атестирането е преминало успешно. Във връзка с процедурата са били изготвени графици с начиния и дейности, които е трябвало да се свършат на ниво училище от съответни длъжностни лица.
„Много важно беше да се търси участието и съдействието на обществените съвети и родителите като, бих казал, косвен участник в учебния процес. От гледна точка, че това бе първото инспектиране, имаше известни съмнения, но резултатите са удовлетворяващи. Това, което сме говорили с колегите, е в посока повишаване на ефективността, принципността“, посочи началникът на РУО.
Към днешна дата, коментирайки предложението на синдикатите, директори, преминали през атестирането, се обявиха за неговото запазване.
„Както е известно, при незадоволителен резултат от първото атестиране на въпросния учител се назначава наставник и ако не премине и второто атестиране, то може да бъде освободен от работа. Това на практика е единственият законов начин системата да отсее недотам подготвените, мотивирани учители, или казано, макар и грубо – некадърните, в противен случай те могат да заемат съответната длъжност до пенсия”, мотивираха се директори, защото е важно атестирането и образователни специалисти.
Втора поред в информацията, разпространена под формата на писмо, подписано от д-р Юлиян Петров, е темата за обществените съвети. Както е известно, с влизането в сила на новия ЗПУО /Закон за предучилищно и училищно образование/ във всяко училище или детска градина трябваше да се създаде обществен съвет. Участието е напълно доброволно и за него не се получава заплащане. В състава от нечетен брой участници, най-често 7, трябва да има най-малко трима родители на ученици и поне един представител на финансиращия орган… Като цяло дейностите и задачите са свързани с участие в работата на Педагогическия съвет, предлагане на политики и мерки за подобряване качеството на образователния процес, съгласуване на училищните учебни планове, даване на становища за разпределянето на училищния бюджет…
Сега, 6 години след създаването си, въпросните обществени съвети са определни от синдикатите като напълно фиктивна политика.
„Разбираемо и научно доказано е, че всяка политика, която не е обсъдена с българските учители, ще бъде спорна и с мрачно бъдеще. Подобна е и тази политика, за която 39,5% от респондентите казват да отпадне от ЗПУО. Да се преструктурира и се слее с училищното настоятелство са предложили 33,5% от участниците в проучването, а 26,4% са за това да му се вменят задължения освен правата. Част от анкетираните смятат, че общественият съвет със своите активности трябва да осигурява поне една трета от бюджета на образователните институции.
Синдикат „Образование“ смята, че интерпретацията на капацитета на субекта „Обществен съвет“ е силно преекспонирана и неговата роля в българското образование на практика е диаметрално противоположна в сравнение с образователните системи в САЩ, Канада и др.
Общественият съвет далеч не можа да постигне своите цели, защото му беше възложена една огромна за системата експертиза, която очевидно този комедиен стожер на публичността нямаше. Последният нагледен пример за това беше, че участници в обществения съвет щяха да избират бъдещи директори на образователни институции, като авторът на скандалната Наредба 16 за избор на образователни директори явно беше пропуснал, че някои участници в обществения съвет не само са без основно образование, но и трудно владеят българския език“, анализират от синдикат „Образование“ и изтъкват, че ще настояват политиката „Обществен съвет“ да отпадне от ЗПУО, а също така припомнят, че и сега някои елементи на съвета съществуват в училищните настоятелства.
„Всяка година се утвърждават училищни политики, които са много на брой. Хората, в това число и родителите, нямат дори малка представа за каква административна тежест говорим. Например имаме програма за предоставяне на равни възможности, програма за ранното напускане на образователната ситема. В същото време имаме и програма за превенция за отпадане от образователната система, както и за приобщаващото образование и работа с уязвимите групи. Това са само част от документите, отнасящи се до едно и също. Отделно, имаме стратегии, правилници… През месец септември общо трябва да се приемат към 50 документа. Значи през месец септември учебната година ли да подготвим, или да правим срещи с обществения съвет? На всичкото отгоре с обществения съвет се съгласуват включително и индивидуалните планове на учениците със СОП, което е изключително специфична материя и не би следвало родители да вземат отношение. Към училищата има училищни настоятелства, които останаха в закона, но въведоха обществения съвет. Те са проформа и няма как да се сърдим на родителите, че не могат да тичат от работа, за да идват тук и да съгласуваме с тях „ен“ на брой документи, още повече че те са публични и могат да се видят от всеки“, коментира директорката на 9-о ОУ Василка Величкова.
Тя посочи и друг аспект – изготвянето на отчети пред общото събрание и обществения съвет за бюджетите, като подчерта, че тази информация също се публикува на училищните сайтове. „Това е едно безсмислено писане на бумаги. И като говорим за климатичнните промени, е просто безумие. Вместо да даваме пример на децата и родителите как да помогнем на природата, ние ежедневно бълваме тонове хартия“, каза В. Величкова и подкрепи предложението за отпадането на обществените съвети като неефективни и неработещи.
Директорът на НХГ М. Митов пък сподели, че не вижда нищо лошо в съществуването на въпросните съвети, още повече че те спомагат за по-добрата комуникация между училището и родителите. „Самите родители, влизащи в обществения съвет, са избрани от другите родители на учениците ни. В този смисъл обсъжданите въпроси и взети решения придобиват по-голяма достоверност, когато са сведени до знанието на родителите от техните представители, а не от нас“, констатира М. Митов.
От ръководството на НХГ допълниха и че през обществения съвет „се чува думата“ на родителите. На провежданите заседания самите майки и бащи могат да отправят предложения, например кой да е третият или четвъртият профилиращ предмет.
„Да, при нас профилиращите предмети са в областта на хуманитарните, обществените науки, изкуствата, предприемачеството, но ако има желание сред родителите и постъпи предложение от обществения съвет, то ние можем да заложим като трети, четвърти профилиращ предмет и математика, и химия, и биология…”, разясниха от НХГ и друг елемент от участието на обществения съвет в училищния живот.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
