За 17-а поредна година храмовият празник на параклиса в местността Бодрост над Благоевград събра десетки на курбан за здраве и слава на св. Иван Рилски. Дворът на вилата на фамилия Митренски, в чийто имот е съграден храмът, бе пълен с народ и целия следобед едни идваха, а други си тръгваха. Традиционно инициатори, организатори и двигател на събора са благоевградският бизнесмен и общински съветник от групата на ЗС „Ал. Стамболийски“ Съби Дашев и бившата му съпруга Силвия Митренска. Идеята да се направи параклис в курортната зона реализирали преди години тъст и зет Кирил Митренски и Съби Дашев.

„От 1974 г. имахме вила горе, на високото, срещу вилната зона „Бодрост“, разказа Мария, бившата тъща на общинския съветник, и с широк размах на ръката си показва: „Това беше любимо място на мъжа ми и след смъртта му през 2005 г. децата разпръснаха праха му тук. Със Съби искаха да направят параклис, но мястото на старата ни вила не бе подходящо. Затова я продадохме и купихме този имот под лесничейството до пътя, който е на кръстопът, при отбивката за местността Септемврийче. Той направи вилата и в долната част на имота започна параклиса, финансиран от Съби. Мъжът ми почина, преди да се освети храмът, курбана започнаха да дават дъщеря ми Силвия и Съби и го поддържат вече 17 г., вече не са заедно, но запазиха чудесни отношения помежду си“, разказа бившата тъща на основния дарител.


„Идеята в местността Бодрост да се направи православен храм за нуждите на летуващите в района се роди още през 90-те години на миналия век“, разкри Съби Дашев, чието семейство също има вила наблизо. Той разкри, че патрона на храма избрал лично и се застъпил горещо пред покойния митрополит Натанаил да е на рилския светец. „Защото св. Иван е закрилник на народа ни, а мястото на храма в Рила е знаково“, обясни той. Вдигнал го със свои средства, а приятели помогнали за изографисването. Осветил го лично владиката през 2006 г., в деня на 1060-годишнината от успението на св. Иван Рилски, и оттогава всяка година фамилията дава курбан за здраве на този ден.
Това е единственият безплатен курбан в региона, защото дарителят е категоричен, че няма да събира пари за порциите, докато може да го прави, а който иска, може да остави дарение за параклиса, разкриха съборяните.
„Не знам дали е единствен, но го раздаваме в чест на светеца и за здраве, и всеки е добре дошъл“, отбеляза Съби Дашев. На въпрос защо на курбана не присъстват колеги съветници или политици той бе откровен: „Не съм канил политици, празникът е отворен за всеки, който иска да дойде, и за нищо на света няма да го превърнем в място за политическо говорене“.
Курбанът не бе прекъснат дори по време на пандемията, когато се раздава в кутии за вкъщи, а по дългогодишна традиция литургията за празника отслужи отец Петър, чието семейство също е със специално отношение към курортната зона покрай вилата им в м. Септемврийче и ваканциите там.
„Празнуваме, а не тъгуваме, в деня на успението на св. Ив. Рилски, защото когато светецът си тръгнал от тоя свят, обещал, че никога няма да остави българите и остава покровител на целия народ“, обясни отец Петър след службата и благослови всички присъстващи.
Повече от час на опашката пред съдовете с курбан и супа имаше народ, „вината“ за което изцяло бе поета от главния готвач, линейкаджията в ЦСМП – Благоевград Кирчо Андонов, и помощника му, бившия пожарникар Румен Петков.




„Викат ме на много събори, тая година бях на Мощанец, на Бучино, на Покровник, на Рилци…“, изброява Кирчо Андонов, който заради храмовия празник на Бодрост си беше взел почивен ден. Той разказа, че е завършил Механотехникума, после минал курсове за готвач, но цял живот работи като шофьор.
„Прясното и свежо месо е тайната на хубавия курбан“, категоричен бе майсторът на черпака и като посочи казаните, обясни, че във всеки е сложил по едно агне, а в петия – малко теленце. „Гозбата е за около 500 човека и вече привършва“, доволен отбеляза Кирчо Андонов, показвайки почти празните съдове.
А за отличния вкус и качеството на супата и готвеното показателен бе фактът, че мнозина се наредиха по два пъти с изпразнени паници, а накрая се върнаха и с буркан и за вкъщи.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
