– Радвам се, че си тук! За мен е удоволствие и благодаря за отделеното време.
– За теб – винаги. Хубаво е да съм тук. Приятно е, снощи влязох тук погрешка, мислех, че е изход, а тук имаше група от хора, които пушеха пури и всички ме погледнаха странно. Отворих плъзгащата се вратаи те просто ме гледаха.
– Каква беше реакцията им?
– Обикновено в тази ситуация, всички казват „Оооо”, но те просто ме гледаха и продължиха да си пушат. И аз си казах „Добре, това не е изхода, окей. Чао.”
– Започна ли да се чувстваш като вкъщи в България?
– Да, изглежда прекарвам повече време тук, отколкото където и да е другаде. И ми харесва. Вече съм на етап, в който разхождайки се, минавам покрай месарницата, „Стояне, здравей! Хей, Валерия, как си?” Да, колкото повече време прекарвам тук, толкова повече разбирам и се напасвам към атмосферата и енергията на това място. И е много приятен град за живеене, много „лесен”. Не е напрягащо, хората се разхождат, има много паркове, такива неща. Просто е… място, в което искаш да излезеш, да се разходиш или да покараш колело.
Студиото е прекрасно. Чувствам, че тук мога да работя усилено в студиото и в същото време да се забалявам когато не съм на работа. Понякога работиш на някакви места и локации и предпочиташ наистина да работиш, защото когато свършиш си мислиш „Какво ще правя сега? Тук няма нищо интересно”.
– Какво ново откри за България, за София и за другите места на които си бил?
– Ами знаеш ли, аз съм запален велосипедист, особено тук в София. Мисля, че ти го казах, бил съм тук пет пъти и на третият път си взех колело. В този момент открих толкова нови места и сега всеки път когато идвам, откривам ново място. Например Военната академия – това там ми изглежда като Бевърли Хилс на София. А последния път бях в Рила планина, където винаги съм искал да отида и не само, че отидох, но и снимахме там.
– На Рилските езера?
– Рилските езера, точно така. Как се казва планината? Рила ли е?
– Да, да, Рила е.
– Окей, ние се качихме на планината. Бяхме с хеликоптер, летяхме нагоре-надолу. Беше уникално. Аз трябваше да играя ловец на елени, снимахме на върха, който беше покрит със сняг и има красиво езеро. Но вече съм бил на много места.
Ходил съм във Варна, в Пловдив, който е прекрасен – амфитеатърът в Пловдив и неговата история. Как това нещо е било заровено толкова време. Уникално е как нещо такова, такава архитектура, просто изчезва и никой не знае, че е там и в един момент се появава, след свлачище или нещо такова и е с една или две счупени колони. Това беше смайващо. Обичам Пловдив, Старият град…
– Рилският манастир?
– Рилският манастир посетих преди 20 години, беше прекрасно. Спомням си, че обиколката, на която бяхме, беше доста дълга. Но нямаше проблем с това, с изключение на момичето, което работеше по филма ни. Тя беше завършила история и в колата докато пътувахме, тя ни разказа цялата история на България.
Някои хора могат да разказват историята интересно, но тя буквално изреждаше събития по години, „България е завладяна през еди коя си година, след това се освобождава през еди коя си година, след това турците идват и е само робство, робство”. Така че имахме урок по история и след това дълга обиколка на Рила, но манастира сам по себе си беше зашеметяващ.
– Ти беше и на футболен мач тук. Какво преживяване беше това за теб?
– Беше чудесно. Запознахме се с прекрасно семейство една вечер в ресторант, а те бяха приятели със собственика и в един момент вече разговарях с жената на собственика „Елате на мача утре”. Ние снимахме същата вечер, когато свършихме решихме, че е прекалено късно, имаше 30 минути до края на мача. Колата ни остави и тичахме до стадиона, за да можем да хванем част от мача. Успяхме за последните 25 минути. Атмосферата беше… Те са зверове… Но изглеждаше забавно за мен.
Аз съм от Глазгоу, ние имаме „Глазгоу Селтикс” и „Глазгоу Рейнджърс” и те са луди. Но това толкова се връзва с атмосферата на играта, не знам. И след това в края на мача собственикът ми каза „Ела долу да поздравиш отбора”, а това винаги е малко странно. Понякога трябва да поздравиш отбора след като са загубили мача и не им е до това. Но тези момчета бяха победили и когато влязох при тях те започнаха да скачат и пеят и аз бях в средата и виках „Само Левски, само Левски”. Седмица след това, където и да ходех, след себе си чувах „Само Левски”. Какви са точните думи „Само Левски”?
– Само Левски.
– И където и да отидех, чувах 2-3-4-5 човека да викат. Веднъж бях с колелото и карах в парка и имаше няколко фена на ЦСКА, целите облечени в червено и се чудех защо всички са в червено, но в крайна сметка се сетих и продължих да карам, с шапка на главата си, за всеки случай.
Всъщност, това е доста интересно. Това е едно от нещата, които обичам в България. Понякога, срещал съм много мъже, ако трябва да „съдиш”, изглеждаха „здрави” момчета. Тази вечер бях в парка, един здравеняк дойде и ми каза „Може ли един автограф?” и аз казах „Разбира се”, но кимнах, погледнах го и кимнах (нагоре-надолу) и той ме попита „Да или не?”.
Предполагам не знаеше дали казвам Да или Не с лицето си. Казах му „Да”, а той каза „Добре, може ли да си свалите очилата?”. Аз ги свалих, снимахме се, той ми благодари, след което отиде и доведе двама от своите приятели, които също изглеждаха доста здрави. Това което ми хареса е, че в края когато си тръгваха, казаха „Ти си перфектен актьор и ти желаем много късмет в кариерата”. И за мен като цяло българите са много учтиви и мили. Други хора в други държави искат да се снимат с мен, снимаме се и казват „Благодаря, чао”. Тук е толкова приятно, дори мъже, които никога не бих си помислил, че ще кажат нещо такова, ще ми направят комплимент или ще ми пожелаят късмет.
Това е нещо, което наистина ми прави впечтление когато посещавам различни места. Всички хора тук са много учтиви и понякога когато нямам възможност да се снимам, защото има много хора, всички са много мили и се вълнуват. Просто и аз съм впечатлен как вие сте почтени и горди, но не в негативен смисъл. Приятно е.
– Но не си имал толкова приятна ситуация при една разходка с кучето си Шушка?
– Да.
– Какво се случи?
– Да. Като говорим за Рила, намерих куче, бездомно, диво куче там в подножието на планината и я спасих, тя не беше много добре. Взех я с мен обратно в Лос Анджелис, а сега я взех с мен тук на снимки. Разхождахме се по улицата един ден и видяхме един питбул, красиво куче. Кафяв питбул и млад мъж, стоящ до него. Аз си помислих „какво прекрасно куче” и в този момент, Шушка се беше приближила да го подуши.
В следващия момент челюстта на кучето беше захапала муцуната ѝ. Има разрези на муцуната и врата си. За секунда си помислих, че точно се върнахме с нея в България, а сега ще я изгубя. И казах на този човек „Твоето куче ухапа моето, случвало ли се е преди?” и той каза „Те са две женски, не”. Аз не разбрах точно какво искаше да ми каже и го попитах дали го е правила и преди. Той отговори „Да, затова имам това”, имаше намордник, но намордника висеше на колана му. Той знае, че кучето му хапе, но има намордник, който не е на кучето. Имахме малка разправия, накрая той ми показа среден пръст, което беше много „мило” предвид факта, че кучето му почти не уби моето, но тя е добре, добре е. Не беше най-приятният ми момент в България или най-приятното ми изживяване с българин.
– Незаконно е. Ако кучето ти е опасно, трябва да носи намордник.
– Обичам питбулите, те са прекрасни кучета, но аз съм виждал как хапят, не бях виждал как хапят моето куче, беше ужасна гледка, но разбрах че това е голям проблем в България.
– Държа ли се арогантно този мъж?
– О, да. Аз имах чуството, че е незаконно, тъй като е незаконно в повечето държави, така че започнах да снимам кучето му, а той каза „снимай това” и ми показа среден пръст. Имам това на видео, което исках да пусна. Щеше да е добре, ако малко беше помислил и се беше извинил, предвид факта, че неговото куче почти уби моето, но да, след този случай разбрах, че тук има много такива атаки.
– Мога ли да получа кадрите, които си снимал?
– Нека помисля.
– Да, помисли. Как срещна Шушка?
– Снимахме сцени за филм с подводници, екшън трилър „Hunter-killer” на Рилските езера. Когато слязохме в подножието, аз си бях в караваната и моята асистентка влезе, а тя има заек и винаги го хваща през кръстта и ръцете му стърчат. Тя се кълне, че зайците обичат това, аз нямам представа. И тя влиза с куче, държи го по същия начин и каза „Виж какво намерих”. Никога не съм имал такова свързващо преживяване с животно, защото никога бях срещал такова куче.
Тя остави кучето пред мен и аз се приближих. Повечето кучета започват да се вълнуват или да се срамуват, но тя не помръдна, само стоеше точно пред лицето ми. Беше кожа и кости. И после всеки я хранеше, дадох ѝ 7 купички с колбас, беше толкова гладна. И 4 купички с вода, не можеше да спре да пие и беше много, много слаба.
И до края на деня, всеки я хранеше, но тя продължаваше да идва при мен и не можех да спра да я снимам. Снимах я по всякакви начини, изпращах съобщения на хората, от тази страна и от тази страна…
На края на деня си помислих, че сме в средата на нищото и попитах хората от бензиностанцията, имаше само една бензиностанция наоколо. Те казаха, че е бездомна и че я хранят от време на време, от близо месец. Тя изглеждаше доста болна, затова я отведохме на ветеринар. Но той беше на час път в нашата посока и си помислих – какво правим, водим я при ветеринар, който после ще я върне на улицата.
Аз изгубих моето куче преди около година и половина, имах го от 11 години. Затова си помислих, че може би Бог ми изпраща съобщение, че това е моето куче. Бях толкова тъжен, че трябва да я оставя и си помислих „добре”. Не осъзнавах точно с какво начинание се заемам, защото въпреки че е най-милото същество, тя е диво куче. И така я взехме в Лос Анджелис да я представя на приятели беше интересно преживяване. Не че беше агресивна, просто много развълнувана и извън контрол.
Докато пътувахме беше много уплашена и трябваше да я държа на каишка и след това като я пуснах на плажа, започна да тича, да си играе и забравя къде е, тича на някъде, аз я преследвах, но тя е прекрасно куче, много забавна и е най-любвеобилното куче.
– Каква порода е?
– Някои казваха „О, тя е отчасти доберман, но не са ѝ рязани ушите и е много по-малка”. Постоянно чувам, че е ловджийско куче, но и направихме ДНК тест в Америка, който показа около 10 различни вида кучета, нито едно от които прилича на Шушка. Но когато се върнахме тук срещнахме човек, който ни обясни, а и ние го проверихме след това, че тя всъщност е Словашка хрътка и всъщност е много рядка порода. И е ловджийско куче. Те често се използват за преследване на диви прасета.
Това е друг проблем, който имам с нея – всеки път, в който види котка, можеш да оцениш, че наистина е ловджийско куче, няколко пъти ми се е налагало да я гоня когато има котка наоколо.
– Как измисли името?
– О, ами не съм много добър в измислянето на имена за животни, както можете да видите. Този ден, в който всички я хранеха, асистент режисьора и казваше „Шушка, Шушка”, нямах идея какво значи, но просто гледах кучето, което е толкова сладко и „Шушка” беше, не знам дали имате тази дума – онематопея – име, което звучи като чувството, което носи? И си помислих, че е Шушка, тя изглежда като Шушка. Нямам представа какво значи Шушка. Дадоха ми 25 различни значения за шушка – например чушка, кучка, сладурче.
В Америка, никой не знае какво значи и всички мислят, че е прекрасно име, но моят масажист е руснак и той ми каза, че на руски означава кучка или нещо такова. Малка кучка. Мисля, че е в хубав смисъл, нещо като „Здравей, кучко”. Не знам, отива ѝ, не мога да си я представя с различно име.
– По какво се различават българските ти почитатели от другите?
– Това, което ти казах по-рано – колко приятелски настроени са хората. Няма такова нещо като цинизъм както в Америка. Там просто е автоматично – виждат те, снимат се с теб и това е. Все едно „Хей, ти, снимка?”, както понякога правят и ти реагираш „Уоу, чакай малко”. Тук има вълнение, дори и понякога да е малко в повече.
Винаги е искрено и хората ти желаят всичко най-добро. Всеки би ти казал: „Надявам се да ти харесва в България”, „Желая ти късмет в твоята кариера”. Това не се случва навсякъде, както казах.
– Ние те обичаме!
– Да, усещам го, усещам вашата любов.
– Хората говорят с любов и уважение за теб! Можеш да кажеш „Благодаря”. Можеш ли да ми кажеш нещо на български?
– Не изречение. Добре, „Обичам да съм в България”.
– Ние също обичаме да си в България!
– Не мога да кажа „в”. „Обичам да съм В България”. Не съм много добър с езиците. Просто не са моето нещо.
– Беше страхотен! Много благодаря за отделеното време.
