На 29 юни Православната църква почита едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, ученици на Христос. Най-важните обстоятелства от техния живот са описани в книгата „Деяния на апостолите“ (Нов завет), а за апостол Петър четем и в евангелията.
Петър се наричал отначало Симон и бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл „Кифа“ (на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи „камък“.
Името на апостол Петър се споменава постоянно в Евангелието. Той бил един от любимите ученици на Христос.
Когато повели Исус на съд, само Петър и един от учениците вървели след него. В двора на първосвещеника обаче, обхванат от малодушие, той три пъти се отрекъл от Христа. Когато пропял петелът, той си спомнил предсказанието на Спасителя: „Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш“. (Лука 22:31-34), и горко се разкаял.
След Възкресението Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство. Традиционно се смята, че Петър е учител на юдеите, а Павел – на езичниците. Петър проповядвал в Юдея, Галилея, Самария, Кесария, Йерусалим, Сирия, Антиохия. Стигнал и до Египет. Пътувал до Британия, Гърция, бил в Коринт.
Около 67 г. пристигнал в Рим. Там император Нерон предприел гонения срещу християните. Петър бил затворен в тъмница и на 29 юни предаден на смърт. Осъдили го на кръстна смърт. Петър обаче помолил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя.
Празникът в чест на светците Петър и Павел е и за предпазване от огън, пожар, гръмотевица и град.
В някои краища Павловден се празнува отделно на 30 юни и се нарича Пальовден (от глагола паля). В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница.
В този ден завършва постът и се отговява с младо петровско пиле. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи, обикновено през първата половина на деня. В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.
Именници на Петровден са: Петър, Петра, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен.
Какви са обичаите и поверията за този празник?
Петровден бележи началото на жътватаПетровден се смята за официално начало на жътвата в много райони на България. На този ден се вярва, че свети Петър „отключва“ небето и слънцето започва най-силно да напича, за да узрее житото. Част от обичаите, които съпътстват този ден е жертването на „петровско пиле“. По традиция се коли младо пиле, което се пече и носи в църква за освещаване. След това то се раздава за здраве и се нарича „жертвено пиле“. Според народните вярвания, по този начин семейството ще бъде здраво и плодовито през годината.
Не се работи – грехота е да се жъне
В народните вярвания битува поверието, че този, който работи на Петровден, ще бъде сполетян от нещастие – ще го „удари“ градушка или ще има злополука. За жените пък е от особена важност да не перат, тъкат или предат. В някои райони на България се боядисват червени яйца (като на Великден, които се наричат „петровски яйца“. Тези яйца се раздават за здраве, особено на деца и близки. Вероятно този обичай е свързан с вярването, че яйцето символизира новото начало и сила.
Душите на мъртвите отлитат към небето
В някои вярвания се казва, че на Петровден душите на починалите, които са били „на гости“ на Земята след Велики четвъртък, се връщат на небето. Затова се правят и помени – раздават се хляб, яйца, плодове.
Петровден носи горещините – идва Петровото пекло
Петровден поставя началото на най-горещото време от лятото. Според народните вярвания, след Петровден не се седи дълго на слънце, защото то „гори като огън“.
След Възнесението на Божия син Петър станал водач на апостолите. Той пръв проповядвал сред тълпата и именно за него се твърди, че бил и първият, който извършвал чудеса в името на Бога. Но както често се случва с великите християни, верни на Исус, Петър умрял от мъченическа смърт някъде около 70-а година от н. е. Смята се, че именно той държи ключовете от райските порти. На него се падала нелеката задача да реши и отсъди къде трябва да отиде душата на човека – в рая или в ада. Легендата разказва, че свети Петър бил безкрайно справедлив, дори към собствената си майка. Когато тя се явила пред райските врати, той не я пуснал, тъй като везните наклонили към лошите постъпки, които тя вършила на Земята. В народните вярвания и поверия, празникът се свързва с жътвата, първите плодове, младите животни и Петровските събори.
