Инвеститори от Обединеното кралство и Германия искат да купят училището, стадиона и киносалона в малкото кочериновско с. Бураново, където населението е 150 души.
„Стадиона искат да го правят покрит, с изкуствена трева. Киносалонът щял да си остане такъв, а училището ще бъде база на футболен отбор от Англия, който да идва тук да тренира“, обясни кметският наместник на селото Димитрина Янева на общоселско събрание преди дни, свикано от общинския кмет Светослав Горов, за да чуе проблемите на селяните. С Горов бяха зам. кметът Ива Черногорска и няколко общински съветници. Те всъщност станаха обект на гибелния гняв на селската кметица заради това, че от изборите никой не е дошъл в селото да види какво се работи, от какво имат нужда хората. Никой не се поинтересувал с какви пари се прави ремонтът на кметството, трябват ли средства за ремонта на поликлиниката, нужна ли е работна ръка за поддръжка на чистотата в Бураново, което е едно от двете села в общината с разделно събиране на отпадъците, и т.н.
В речта на кметицата, която бе своеобразен отчет за 7-те месеца управление, тя не си пое нито веднъж дъх:
„В Бураново всичко си правим сами и резултатите са налице – ето тази сграда, в която са налети поне 30 000 лв. Подхвърлят ми, че щели да разследват откъде са парите и как са разходвани. Ами, ето, казвам: Мои са парите! Мои са! Ама вие знаете ли, че всеки ден прекрасни млади семейства идват тук – един кове, друг боядисва, трети пита колко струва тая врата… Материалите са доброволно дарение, трудът е доброволен и безвъзмезден. Имаме нужда от телевизор – ето ви телевизор! Постелки? Постелки! Балатум ни трябва – ето го! И знаете ли защо ни дават хората? Защото ни вярват и знаят, че няма да злоупотребим. Всяка стотинка си е намерила мястото. И ние не се дърпаме назад да казваме „който си има деца, да си прави детски площадки”. Пълни глупости! Затова в Бураново са направени много повече неща, отколкото в Кочериново!
На 15 ноември миналата година, когато бях назначена, направих една-единствена грешка. Че не снимах каква катакомба, какъв свинарник беше селото. И за 7 месеца обърнахме всичко на 360 градуса, защото си повярвахме. Амбицирахме се да почистим, да връщаме желязо, пластмаса, вижте какви красоти направихме. Тук, на тази сграда, само от мазето камиончето на общината, жална му майка, 15 курса боклуци извози. Мойта кола по 6-10 курса боклуци на вторични суровини караше. На вторични суровини в Благоевград аз съм вече клиент №1. Оня ден съм върнала 1,3 тона хартия.
В тая сграда аз като кмет имам кабинет, но в него съм влизала само 2 пъти, за да издам 2 удостоверения за наследници. Непрекъснато съм навън – по къси панталони, скубя тревички, обикалям къщите на самотните възрастни да ги питам от какво имат нужда, топъл обяд им нося, лекарства, лимони… И всеки в селото знае къде съм точно и кога ще се върна. Така се работи за хората и аз няма да се променя.
23 г. живея в Бураново и се наслушах на голи обещания. Като дойдат избори, господа съветници, всички се подреждате тук и обещавате. И после – нищо. Ами вече няма да идвате, защото ние си направихме сами всичко. Не виждам защо въобще избираме съветници, като вие не се интересувате и не решавате проблемите на селата. Аз и затова повече на сесии на ОбС – Кочериново няма да идвам. За какво да си губя времето, та да слушам как един предлага нещо, другият вика – това няма как да стане.
Колко от вас дойдоха в Бураново след изборите, да видят какво става, какво работим, какви нужди имаме… Кой си каза – оттам ми дойдоха 70 гласа, я да видя как живеят тия хора? Ще ви кажа – никой! После ще ви отворя кабинетите в кметството да видите какво сме направили сами с хората от селото, от които трябва да се засрамите. И ще ви накарам да минете по улиците и да огледате покрай бордюрите – една тревичка да видите, аз ще си подам оставката като кмет.
Бураново сме единственото село, което пое своя път на развитие, ама истински, демократично, и го направи без вас“.
Това беше малка част от речта на Димитрина Янева, която всъщност е забранила на хората в селото да я наричат кмет. Кака Диди, леля Диди, баба Дидка – да, но не и кмет. Такива указания тя даде на съселяните си още при назначаването й за кметски наместник миналата година, когато обяви програмата си с неособено политкоректен език, но пък го направи така, че всички я разбраха. Диди обеща да лъсне селото по прост метод – обикаля къщите, ако види струпани отпред строителни материали, прави предписание да бъдат незабавно прибрани, в противен случай ги конфискува в полза на кметството.
Обеща също веднъж седмично топла храна за всички пенсионери плюс торбичка с колбаси, сирене и маслини, да напълни здравния пункт в селото с доктори от Благоевград, да отвори аптечен пункт с най-необходимите лекарства и да впрегне всички млади в облагородяването на Бураново.
От назначаването й леля Диди раздава цялата си заплата на хората в селото, които се включват с труд в различните инициативи. За нея остава само пенсията й от стажа й като счетоводител. Грижи се и за църквата в селото, отвори социална кухня. В началото на месеца бе открит и здравен център, който е готов да посреща лекари от Благоевград, но възникнала неочаквана пречка – оказало се, че цялата сграда на кметството отсъства от плана на селото и няма как да се предложи помещението на търг. Миналата седмица в спешен порядък общинската администрация на Кочериново оправила документите за сградата и всеки момент центърът ще бъде предложен с преференциален наем за здравни нужди, което ще е следващата изпълнена точка от предизборната програма на леля Дидка.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
